Вместо да се напряга с истински секс – той гледа порно. Потенето на игрището пък заменя с мач по телевизията. Разпознавате ли го? Това е съвременният човек, който очевидно страда от една нова цивилизационна болест…
Всъщност въпросното “заболяване” австрийският професор по философия Робърт Пфалер преди време нарича “интерпасивност”, т.е. да възлагаш на други дейности, които би трябвало да свършиш сам и които дори биха ти доставили удоволствие.
Той е убеден, че все повече хора избягват да вършат неща, които биха им доставили наслада, и вместо това прехвърлят тази задача на някого другиго. Те наблюдават пасивно отстрани и се опитват да почерпят от чуждото удоволствие.
Австралиецът нарича този странен феномен интерпасивност.
Още преди години той въвежда понятието и за широката публика. То се изразява в това, че често предпочитаме вместо да отидем на танци, да гледаме как професионални двойки се въртят на дансинга от малкия екран.
Друг пример е и това, че редовно смятаме за прекалено голямо усилие да разтегнем устата си в усмивка по време на забавен комедиен сериал и затова не рядко предоставяме тази лицева физкултура на записания смях.
За Пфалер обаче тази чудата философия за интерпасивността в никакъв случай не означава аскетизъм.
Според него интерпасивните хора не отричат насладата, както правят аскетите. Те просто предпочитат да заменят собственото си удоволствие от това да извършат нещо сами с нечие чуждо.
Философът има и няколко обяснения за феномена.
Едно от тях е страхът на много хора да изразяват собствените си чувства и емоции, защото обикновеният човек се притеснява, че в определена ситуация може да не даде очакваните резултати или да има непредвидимо поведение.
Затова и по-лесно е да гледаш по телевизията как професионални спортисти жънат успехи, отколкото сам да си нахлузиш маратонките, дава пример той.
Страхът от провал или неловки ситуации често е по-силен, отколкото еротиката на удоволствието, което един евентуален успех би донесъл. Това е и причината хората да се затварят в черупките си и пасивно да наблюдават отстрани.
Мъжът също твърди, че
тази интерпасивност се изразява и в т. нар. “симулиране” на дейност.
Например, все повече съвременни хора си купуват книги, които никога не четат, свалят от мрежата филми, които няма да изгледат, копират в интернет текстове, обречени да останат непрочетени някъде из дебрите на компютъра им.
И защо е всичко това?
Пфалер твърди, че тези симулации са предназначени за наивната публика, за външния свят, който трябва да повярва, че има насреща си човек с интереси и интензивен духовен живот.