Проф. Кръстьо Петков
В края на май 2014 г. 500 милиона европейци ще узнаят кой ще дърпа конците на политиката от Брюксел през следващите пет години. „Този път ще е различно” – уверяват ни стратезите от водещите европейски партии. Техният аргумент е, че най-сетне гласоподавателите от 28 страни ще се произнесат косвено кои личности да застанат начело като председател на ЕК и президент на ЕС. „Пак ще е същото, дори по-зле”, отвръщат евроскептиците и предлагат радикални мерки за бъдещето на съюза: от обособяване на вътрешни зони до преки санкции срещу нарушителите на общите правила. В крайна сметка всичко ще се реши от активността и предпочитанията на електората. През 2009 г. беше регистриран незапомнено нисък рекорд по участие в евроизборите- 43%. Везните се наклониха в полза на десницата, на която се падна незавидната роля да предпази европейската икономика от кризата. Провалът на тяхната политика „Остерити”( на строги бюджетни ограничения) е очевиден! Левите отстъпиха в надпреварата, но с удвоена енергия се хвърлиха в контраатака в националните избори. Днес вече кроят планове как да управляват обединена Европа и по каква схема да разпределят атрактивните постове в законодателната и оперативната власт .
Кой от традиционните съперници ще надделее в предстоящото остро противоборство? Казват, че това зависело в решаваща степен от предизборните платформи и тактическите прийоми, които ще предложат политическите маркетолози и партийните пиари. Нека да видим какви изненади готвят щабовете на социалистите и христяндемократите, които преди дни(в Рим и Дъблин) приеха своите програмни документи?
Различията
По тях би трябвало да познаем кои са автентично леви и кои – последователно десни. Само че сегашният случай не потвърждава това правило. Първо, над 15 години евролевите ходеха под ръка с евродесните (справка- ерата на Тони Блеър и Герхард Шрьодер); от нелегитимното отроче, наречено „Трети път”, пострадаха повече социалистите. Днес верните им последователи оредяха значително и се пренасочиха към новите популисти или т.нар. радикална левица.Второ, кризата в Европа не дели гражданите на леви и десни (въпреки че е на път да раздели държавите – едни се броят за членове на Клуба на богатите, а други, от южната и източната периферия на континента, са кандидат маргинали). Всеки нормален европеец би желал да види в предизборните послания лъч светлина и надежда за по-добър живот, независимо от какъв идеен агент идва предложението.
Формално погледнато, грандовете в европейското политическо семейство, са се съобразили с актуалните очаквания на избирателите. На „битката” с кризата – дълговата и тази в реалната икономика – е отделено централно място. Само че мерките, които предлагат икономическите стратези са диаметрално противоположни. ЕНП продължава да залага в своя Манифест на фискалната стабилизация (първо стабилни бюджети и ниски дългове, после растеж). За ПЕС растежът е приоритет номер едно. Манифестът на социалистите започва с патетичния лозунг: „Работни места, работни места, работни места”.
За остеритианците вече казах. Ако ги подкрепят, гражданите на Европа, особено в закъсалите държави, ще трябва да се надяват, че ако не те и децата им, поне внуците ще се насладят на чудото: как чрез многогодишни финансови икономии се постига икономически разцвет. Като оправдание за ината на консерваторите може да послужи фактът, че в техния програмен документ е даден подробен набор от мерки как да се стимулират индивидуалното предприемачество и икономическата свобода. Докато социалистите (самонарекли се „прогресисти”) така и не дават отговор как ще стопят небивалата 27 милионна безработица в ЕС и как точно ще направят 125 милиона бедни европейци отново състоятелни. Показателно е, че по актуалния проект за въвеждане на задължителен минимален доход на европейско равнище, в манифеста на ПЕС има само едно изречение. Което значи, че ако спечелят изборите, хората на Мартин Шулц отново ще занимават синдикатите и гражданските движения с общи фрази като „минимални социални стандарти”, „социален под” и пр.
И още една емблематична разлика: христяндемократите на думи са за запазване на свободното движение на хора в ЕС, но с предложените мерки въвеждат нови ограничения – главно за бежанците и нерегулираната миграция. Което е предупреждение към източноевропейците (традиционно набедените българи и румънци) и пришълците от трети страни: стойте далеч от нашите граници. Социалистите са видимо по-хуманни, но в познатия левичарски дух се ограничават със заклеймяване на ксенофобията и екстремния национализъм.
Съвпаденията
Подбрах три от тях, при които има допирни точки и си заслужава да се води диалог до и след изборите между избраните представители на европейската левица и десница:
Дефинансиализацията. Ударението е главно върху банковия сектор, за който се искат повече контрол по-ясни регулации на национално, и особено на европейско равнище. За конкретните мерки се говори от месеци, но очевидно през новия мандат на ЕП и ЕК ще влязат в сила решенията за паневропейски банков съюз, синхронизиране на националните банкови законодателства и др. И двете партии се посипват главите с пепел заради минали грехове като например изливането на астрономически суми от парите на данъкоплатците за да се спасят закъсали банки, ръководени от безотговорни „топ-мениджъри” (общо над 1,3 трилиона евро). Както може да се очаква, по-люти в критиките са левите.
Реиндустриализацията. Изглежда, че по тази тема в ЕС има работещ консенсус между политическите партньори. Има и повторения в мерките: и консерваторите, и прогресистите наблягат на високите технологии, иновациите, инвестициите в образованието и науката. Само че засега успех в индустриалния ренесанс постигат единствено Германия и скандинавските държави. Как ще се преодолее задълбочаващата се ристанция между тях и останалите национални икономики, не е ясно.
Реанимация на модела „Социална Европа”. Тази идея се коментира от ПЕС и ЕНП, само че – на индивидуално равнище, като гарантиране на права: граждански, демократични, социални. По щекотливата тема за новото социално деление в ЕС –между богатия Север, бедния Изток и обедняващия Юг няма разработки. Може би защото и левите и десните се доминират от партии, в чиито държави проблемът за нарастващото икономическо неравенство не е достатъчно остър. Освен това, както се казва, парен каша духа. Ако западноевропейските социалисти и социалдемократи отново се върнат към спора за солидарната европейска финансова политика: кой колко ще отдели от националния бюджет за спасяването на заплашените от фалит икономики; кой каква вноска да прави в евробюджета, това ще е добър подарък за евроскептиците и модерните националисти. Иначе казано, ще загубят гласове…
Липсващите послания
За тях заслужава да се говори отделно и нашироко. Защото точно тук минава вододела между намеренията и действията на стария политически евроелит, от една страна, и всекидневието на европейските граждани, от друга страна. Изследванията показаха още след 2008 г., че делът на евроскептиците нарасна с 1/3 ; днес те са над 60% от избирателите. Разочарованите от старата евролевица и евродесница масово дават вота си на новите популистки и националистически движения. Младите, особено тези, които ще гласуват за първи път, нямат причина да подкрепят ляво-дясната формула, при положение, че всеки втори от тях в кризисните региони е без работа и перспектива за кариера.
От тази гледна точка отсъствието на виждания и алтернативни решения от страна формално конфронтационния тандем ПЕС-ЕНП по такива парливи теми като социалния и институционалния статус на легитимните икономически имигранти, новите социални движения (от типа на „Окупирай” и „Възмутените”), настъплението на радикалните леви и десни течения, експанзията на агресивните религии в политиката и пр., е повече от тревожно. И показателно за онова, което може да се случи на 25 май т.г. : нито един от грандовете да не спечели убедително мнозинство. Тогава широката ляво-дясна коалиция става неизбежна. Което неминуемо ще доведе до нов импулс в загубата на идейна идентичност и допълнителен прилив на електорална маса към национал-популистките партии(за тази опция писах преди месеци в „Преса”).
Казано накратко, чакайте не само нов, но и съществено преструктуриран Европейски парламент!