Бъдещето на кохезионната политика и предизвикателствата пред Европейския съюз в следващия програмен период 2021-2027 г. представи пред заинтересовани граждани в Смолян евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Владимир Уручев. Във форума се включиха областният управител на Смолян Недялко Славов, кметът на общината Николай Мелемов, Цветанка Генчева – управител на Областния информационен център.

Поздравление към всички участници в гражданския диалог чрез видеозапис отправи Мария Габриел – българският еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество в ЕК. От нейното изявление стана ясно, че Европейската комисия предлага България да получи почти 9 млрд. евро за периода 2021-2027 година, което е 8% повече от сегашния програмен период.

Според евродепутата Владимир Уручев българската дума за кохезия е значително по-благозвучна – сближаване. „България от 2007 г. е член на ЕС и може да участва в тази политика пълноценно. Политиката на сближаване действително има за цел да осигури районите, които по някаква причина изостават. Това не е само България и не са само новоприсъединилите се към ЕС страни. Това са и много други райони по цяла Европа, които са под средното европейско ниво, които трябва да бъдат подпомогнати, за да могат икономически, социално и териториално да се приближат към т.нар. Европейски център“, посочи евродепутатът. Той обясни, че годишната финансова рамка на ЕС се приема с пълно единодушие и дори една държава да не е съгласна, бюджетът не се приема. В такъв случай продължава с приетия от предходната година бюджет.

Уручев уточни, че има сериозна разлика в предлаганата за новия програмен период бюджетна рамка между Европейския парламент (1 324 089 млн. €) и Европейската комисия (1 134 583 млн. €)

„Европейският парламент иска да има най-голям бюджет за следващия програмен период. Това се базира на увеличени вноски от държавите членки. Сега вноската е приблизително 1,16% от брутния национален доход на държавите. ЕП предлага за следващия период тя да стане 1,30%, а Европейската комисия предлага 1,11%, защото много от държавите членки са поискали този процент да се намали. Какви ще бъдат крайните числа никой още не може да каже, защото е въпрос на договаряне по всяка линия на бюджета“, обясни Владимир Уручев. Близо 390 млрд. евро се харчат за кохезия през последния програмен период. За следващия програмен период ЕК предлага увеличение с 3,7 млрд. евро, а ЕП – с 68,8 млрд. евро.

Важен акцент във форума бе отделен на предизвикателствата пред ЕС след 2020 г. На първо място е Брекзит – излизането на Великобритания от ЕС, което трябва да се случи след края на март догодина. „Тя е една от големите донори на ЕС с близо 16 млн. евро годишно, като 6 млрд. евро се връщаха обратно, а 10 млрд. евро оставаха в ЕС. За седем години сумата е 70 млрд. евро, което се равнява на два пъти кохезионния фонд на ЕС“, каза Уручев.

Следващият проблем е мигрантската криза. По думите му въпреки, че потокът от мигранти е силно намалял, поне икономически мигранти към Европа ще има постоянно.

Системата според него трябва да се направи така, че Европа да взема от центровете, ситуирани извън ЕС, толкова хора, колкото са нужни на икономиката й – с нужното образование и квалификация и от държави, на които ЕС има доверие. Другият нерешен голям проблем е интегрирането на тези, които са в ЕС. „Над един милион вече влязоха в ЕС и останаха трайно. Най-много са мигрантите в Германия и там има огромен проблем с тяхното интегриране – те трябва да научат език, да придобият квалификация, а вече са част от социалните системи. На Германия мигрантите й струват почти 10 млрд. евро.“, допълни евродепутатът. Областният управител Недялко Славов представи предложените промени в Закона за регионалното развитие и приоритети на региона за следващия програмен период 2021-2027 г.

Събитието бе организирано от Областен информационен център – Смолян, съвместно с Областна администрация Смолян и община Смолян.