В изпълнение на проект на Клуб на жените Родопчанка с наименование „Правно овластяване и застъпничество за жените от малцинствата“, финансиран от Европейския съюз чрез програма MARIO е планирана дейност „Мониторинг и докладване“. Тя има за цел извършване на мониторинг на докладите, свързани с малцинствата и да разпространи важна информация за правата им.
В тази връзка следете публикуването на серия от изследвания и доклади на Европейската комисия, Съвета на Европа, Институт отворено общество и други институции, насочени към малцинствата.
Започваме с информация за етническите малцинства в България-дефиниране, идентифициране и основни права.
Основната и най-многобройна етническа група в България е тази на българите. Но наред с тях в страната са живели и продължават да живеят хора, които принадлежат към различни етнически малцинства. Някои от тях, като например евреите и гърците, са присъствали на територията на днешните български земи толкова отдавна, колкото и самите българи. Други етнически общности, например ромите, са се появили по-късно в резултат от различни етноформационни процеси. След присъединяването на България към Европейския съюз хора с различен етнос мигрират от България към други европейски държави, а хора с етническа принадлежност от различни западноевропейски нации се преселват у нас, което води да по-голямо етническо многообразие.
Въпреки това в страната ни липсва устойчива и системна грижа за приобщаване и равно третиране на хората с различен от българския етнически произход. Това личи най-вече по политиките за приобщаване на хората от ромската общност, които, в противовес на разработваните национални стратегии, водят до задълбочаване на бедността и социалното им изключване, вместо обратното. Този извод е записан и новата Национална стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите.
Освен тях, обаче, в България съществуват и други етнически обособени групи. Според данните от преброяването през 2011 г. най-голямата сред тях са турците, следвани от ромите, руснаците, арменците, и др.
Организацията на обединените нации (ООН) използва термина „етнически, религиозни или езикови малцинства“. Този термин се среща в член 27 на един от основните договори по правата на човека на ООН, Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). Малцинствата са граждани на държавата, които са по-малко на брой от останалата част от населението, не са в господстващо положение и имат етнически, религиозни или езикови характеристики, които ги отличават от останалите и проявяват чувство на солидарност, насочено към запазване на тяхната култура, традиции, религия, или език.
Съветът на Европа борави с термина „национално малцинство“. Него срещаме в член 14 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), както и в редица други документи, включително в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Различията в терминологията на ООН и на Съвета на Европа са формални. Независимо как ги обозначаваме, като етнически или като национални малцинства, става дума за едни и същи групи и за едни и същи права на хората, които принадлежат към тях.
Правата на лицата, принадлежащи към етнически/национални малцинства са три основни вида: право на признание; право на защита от дискриминация и права, свързани със защитата на тяхната културна, религиозна и етническа идентичност. Съществуването на едно етническо/национално малцинство е въпрос на факт. То не възниква с признаването му от държавата. Напротив, държавата има задължение да го признае когато то съществува. Признанието може да се осъществи с най-различни средства. В някои страни малцинствата са обозначени в конституцията или в законите; в други – в административни актове; в трети – в съдебни решения (например за признаване на сдружение на определено малцинство). Макар държавите да имат позитивно задължение да признаят наличието на съществуващо малцинство, те нямат задължение да направят това по определен начин. Всеки от горепосочените начини е достатъчен за изпълнение на тяхното позитивно задължение за признаване. Държавите могат да признават съществуването на етнически/национални малцинства и без да ги обозначават като такива в своите официални документи.
Член 14 от ЕКПЧ забранява дискриминацията при упражняване на правата и свободите, гарантирани от конвенцията, на основата на редица признаци, сред които е принадлежността към национално малцинство.
БХК се ангажира със защита на правата на лицата, принадлежащи към етнически малцинства в България още от самото си създаване. В първите години на демократичния преход един от основните фокуси на застъпничеството на организацията бе възстановяването на правата на турското малцинство, които бяха погазени в хода на т.нар. „възродителен процес“ – кампанията за неговата насилствена асимилация от последните години на комунистическия режим. Впоследствие БХК предприе различни застъпнически инициативи за правата на ромите, помаците, евреите, и македонците. Тези инициативи включваха подготовка на доклади, застъпничество пред българските власти и пред международни органи за правата на човека, правна помощ в случаи на нарушени права и изграждане на капацитет сред представителите на тези малцинства за защита на техните права.
Понастоящем БХК работи в следните направления, свързани с правата на лицата, принадлежащи към етнически малцинства в България:
• Разпознаване на престъпленията от омраза (престъпленията с дискриминационен елемент) спрямо представители на етническите малцинства от българските правораздавателни органи и противодействие от страна на институциите на дълбоко вкоренените предразсъдъци, които съществуват в българското общество, както и на почти всички нива в системата, разследваща и наказваща тези престъпления;
• Противодействие с правни средства на национално и на международно ниво на речта на омразата от страна на медии и политици;
• Противодействие с правни средства на национално и на международно ниво на дискриминацията спрямо лица от етническите малцинства в сферите на образованието, жилищата, пазара на труда, здравеопазването, социалното подпомагане и политическия живот;
• Защита на правото на правото на признаване, на мирно събрание, на сдружаване и на ефективно участие в политическия процес на представителите на етническите малцинства;
• Изпълняване на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела, свързани с права на лица, принадлежащи към етнически малцинства.
БХК ежегодно следи за състоянието на правата на етническите малцинства в България в годишните доклади на организацията, както и чрез други проекти и инициативи.
Тази публикация е изготвена с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Нейното съдържание е отговорност единствено на Клуб на жените Родопчанка и не отразява непременно възгледите на Европейския съюз.