Как една чужденка се влюбва в нашите народни танци, започва да изучава езика ни и става студентка в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в специалността „Българска народна хореография“? И тя самата не може напълно да си обясни как се случва в непознат доскоро свят да откриеш истини в дълбините на народното творчество. Но е доволна. Много харесвам българските танци, казва Естер, и по-специално тези танци, които са свързани с обредността в миналото и дават дълбоки знания за народа ви, какво е обичал, как е живял. В нашия фолклор в Холандия, Германия и Франция танцуващите са винаги по двойки. Това е много различно като енергия. А на българските хора се хващаме всички за ръце, имаме единство, чувстваме се цяла група, като едно семейство. А сме от цял свят – тук, в Девин, на семинара в комплекс „Орфей“ сме от три континента и четиринадесет държави. И сме обединени от желанието да открием тайнството на музиката, на танца. Ние се чувстваме богати като група. Танцьори сме на международни танци всеки в своята страна и черпим опит един от друг. Освен това всички имаме голям интерес към българските танци, защото те са завладяващи. Аз обичам много танците от Малешево /“четворката“/, тези от Шоплука, от Пирин, от Родопите, от Добруджанската област също, допълва хореографката Естер Вилемс, която от преди 30 години се е запознала с нашата народна култура. Тогава е била ръководител на детски състав, който идвал като изпълнител пет пъти в нашата страна. Имали са срещи с ансамбъл „Младост“, ансамбъл „Тракия“, имали са концерти в много градове.

За мене е голяма чест, признава Естер, сега да уча при професор Николай Цветков и доцент Георги Гаров, защото разбрах, че те имат тотална друга идея, друг поглед за традиционните танци. Те са истински изследователи, ходят много често при баби и дядовци, разпитват ги от къде идват тези танци, как са създадени. Имат друг поглед върху историята на танците и ние, студентите, като бъдещи преподаватели, като нови хореографи се учим да гледаме със същия поглед. Те искат да намерят запазената все още автентичност. Трудно е да се намери истинска вярност в танците, но те я намират при бабите.

Естер Вилемс работи с български деца и възрастни – наши емигранти, които живеят в Холандия. Над 30 българи са. Имат специална зала в Хага. Събират се всяка неделя и танцуват по четири часа. Понякога имат и гости гайдари от България. Казва, че с радост празнуват 24 май, 6 септември. Но на всички им е мъчно за икономическата ситуация у нас. Ужасно е, сподели тя като майка, че у вас се раждат деца, на които родителите знаят, че след време ще се преместят в чужбина. Но се надява поне тези хората, които обучава в Холандия на български танци и ги познава добре, да се върнат в България, да помогнат да се оправят нещата. Да имат добър живот на корена си.

Росица Примовска