Ваше Преосвещенство, на 21 ноември се навършва 1г. от създаването на Младежкия православен център ”Чисти сърца” към храм „Св. Висарион Смолянски „, какво се промени за тази една година?
Несъмнено храм „Св. Висарион Смолянски” се утвърди като основен притегателен духовен център, в който деца от различни възрасти и социално положение творят под сводовете на Божия дом. Започнахме с 10 деца, а сега е пълно,обучават се и творят около 60, със спечеление проект до месец ще станат 90. От началото на октомври вече се включиха и децата от социалните домове в Широка лъка и Стойките. Те се различаваха от връстниците си по липсата на самочувствие. Трудно се доверяваха и са жадни за любов. През това лято първо ги приобщихме с екскурзиите до исторически места и манастири, а сега вече се запознават със словото Божие и творят с отворени сърца. Даваме на нашите възпитаници познания, за да обикнат вярата и така да развиват таланта си. Така се изграждат и моралните ценности и добродетели. Искаме да ги научим на безрезервна любов към ближния. Липсата на любов е в основата на аморала, пороците и агресията между всички поколения. Когато поех поста преди година и половина в Смолян основахме неделното училище за възрастни което се посещаваше от средно от 10 възрастни, а сега редовно идват около 60, които след лекциите задават своите въпроси относно вярата. Налага се да търсим допълнителни столове , за да намерим място за новодошлите. Хората започнаха вече по-често се изповядват и причестяват, което е показателно за това че живеят вярата си.
Какво най-често Ви питат децата, когато се включвате в уроците по вероучение? Какво най-често вълнува душите им?
Най-често питат как животът и човека са се появили на земята, често ми казват ”А ти дядо поп ли си?” Те не правят разлика в църковните санове и са любопитни за всичко. Затова един от клубовете ни се казва Клуб ”Защо”. Някои ми казват, че искат да пораснат и станат като мен. Но винаги съм казвал, че на тях им е нужен добрия пример и авторитет. Предполагам, че ако направим анкета в училищата 90% от запитаните деца ще искат да подражават на фолк звезди или актьори с не особено добра слава. Това вече води до подмяна на ценности , което във времето ще осакати и деформира децата. Затова призовавам родителите, особено в дните около празника на Християнското семейство, да не жалят сили, време и средства, за да възпитават децата си в морални ценности и добродетели.
Не смятате ли, че Църквата закъсня и пропусна 20-те години след промяната на строя, за да се включи именно във възпитанието на децата? Расте вече едно поколение без религиозни и морални ценности.
Не бива да гледаме назад, защото миналото не можем да върнем. Една Църква, която буквално е била гонена, забранявана и охулвана по времето на комунизма много трудно може да се съвземе от раните на бездуховността . Трябва да измине голям период от време за да променим съзнанието на хората и най – вече представата за вярата. Проблемите са преди всичко кадрови. Надявам се Бог да призове все повече мъже, които искат да носят тежкия, но благодатен кръст на пастирското служение и да сеят семето на вярата с душите на човеците. Страхът от наказание, затова че вярваме в Бога през атеистическият период е създал пропаст между обществото и Църквата и за да я запълним трябва да прокарваме мостове-Църквата към народа и народа към Църквата.
Подготвят ли се други проекти за разширяване на дейностите в Центъра?
Ще работим по проекти свързани със социални дейности.Искаме да включим децата в помощ на хора в неравностойно положение-инвалиди, домове за стари хора, както и в социален патронаж. Дейността ще се развива изцяло в храма, а децата ще помагат.Когато видят и другата страна на живота, ще развият състрадателност и съпричастност. А не един ден да се сблъскат с реалността и да изпаднат в шок и да бъдат травмирани. Така ще се развият всички аспекти на благотворителната и социална мисия на Църквата.
Вашето послание към родителите ?
Да дават колкото се може повече любов на децата си.
Какво е любов?
Бог е любов. Любовта е основна християнска добродетел, която трябва за раздаваме безкористно и безрезервно на заобикалящият ни свят.