При голям интерес премина представянето на новата книга на Емил Енчев „Роман за птици и хора“, в #Девин. Събитието се проведе днес в Сесийната зала на Община Девин, като на него присъстваха ученици от СУ „Христо Ботев“ , преподаватели, служители на общинската администрация, общински съветници и граждани.
Кметът на града Здравко Иванов приветства присъстващите като поздрави и Енчев с новата му творба и изрази задоволство от провеждането на събитието. Зам.-кметът Диана Чаушева също отправи своя поздрав, както и
председателят на Общински съвет – Девин Наташа Василева. Енчев получи и поздравителени адреси от Съюза на българските писатели и Снежана Банкатева - НЧ „Родопска просвета 1923“ – Девин.
В залата прозвуча и песента "Бела съм бела юначе" в изпълнение на народната певица Надя Башова под съпровода на гайдаря Емил Чолаков. В последствие, Башова прочете и няколко страници от книгата.
Премиерата бе организирана от Община Девин, която финансира и издаването на „Роман за птици и хора“, като събитието е във връзка с 70 – годишнината на твореца Емил Енчев.
Разкази, като рани
Ако сте прочели трите книги „Разкази от живота“ сами ще се убедите, че „Роман за птици и хора“ е една дълга сага или разказ за живота по време на връхлетялата ни пандемия, а и след нейното отшумяване…..В доста от поетичните и прозаично – белетристични книги от Емил Енчев се открива истинската метафора на живота. Например „Старата къща“ от разказа „Калимана“ от „Забранени монолози“ , където новият свят оставя неповторими следи и всичко се стопява като снега и изтича в черната земя, откъдето връщане няма. Романът „Епитафия за небе“ е показателно обузрим, защото животът на героите е разпарчальосан, заради алчността и омразата, заради краденето и измисленият героизъм на овластените…Една от хубавите книги на Енчев е „Белези“ – разкази, за поправките, които направи новонастъпилата народна власт, а това е душевната експлозия в сърцето на трудолюбивият селски земеделец. Разкази като рани – така може да наречем прочетените книги от Емил Енчев, защото там са герои, обикновените трудолюбиви хора на България. Интересен похват на писане е използвал автора на „Роман за птици и хора“, защото в началото може да ви заприлича на пиеса, но без уточнените ремарки в драматургията. За това пряката реч в книгата се забива в съзнанието на читателя, като остър кинжал и го кара дълбоко да се замисли. Няколко човешки съдби движат сагата „Роман за птици и хора“ – леля Гера, Керлата, Калоян, които са човечни, но тяхната доброта се изгубва в мрака на озлоблението и потъва и потъва в нечовешката злоба и мъст. Образът на Калоян е специфичен и носител на доброто, защото в красивото му тяло зрее душата на поета, който отказва да издаде книга, защото е социален поет. Поет, който не пише за тревата, гората и нейните клонки, където птиците пеят в хор….За това всички образи от сагата имат своите аналогови прототипи, защото коронавирусът не прости дори и на най-добродушните хора, че и на децата, които искаха още да се радват на живота. „Тази болест дойде, за да ни научи да се обичаме“, казва един от геройте затова той от върха на планината неистово крещеше и плачеше с молитвата „обичайте се бе хора…….“ Но после идва разочарованието, когато пред колибата правят голям снежен човек – тогава героят от сагата казва: - Вече станахме трима! Студени и съвсем непростими! После се завива през глава на нара в колибата и дълго хлипа под завивката, защото не иска да повярва – че хората станаха лоши, заради недоимъка и омразата от един към друг…Авторът протяга ръка и към пернатите, дори разговаря с тях – по този начин той казва всичко на птиците, защото ако го каже на хората – те ще се обидят. Подивелите кучета са като тежката артилерия в книгата, защото са обидени на човека, които убива дивеча, за да се угощава без да му мигне окото. Образът на бай Зефир е прототип на Вайдиня – човекът с добродушно сърце и изворно – пъстри очи. Убединителният знак на Зафир и Вайдин е в „хорото на Вайдиня“ - един спомен на автора, когато земята правилно и по човешки се въртеше и хората бяха добри и човечни! Вайдин и Зефир са едно цяло като мъдростта.
Ето за това прочетете сагата „Роман за птици и хора“, защото тази книга е написана талантливо и призива на автора е – хората да сътворяват добро и да се обичат. И не само да се обичат, но и да си прощават, защото не природата, човекът трябва да се адаптира към нея, за да няма повече неизлечими рани и земетръсни катаклизми, които да рушат и убиват човешкото в човека….Ето, това е посланието на книгата „Роман за птици и хора“.