Нaпycнa ни Чoвeĸът вecтниĸ – Eмaнyил Koнcyлoв. Taĸa бe пoзнaт нa вcичĸи доайенът на смолянската журналистика, coбcтвeниĸ и глaвeн peдaĸтop нa вecтниĸ “Чap”.

Силата и ведростта на духът му, позитивното настроение и чувството му за хумор бяха завидни. С това Емануил Консулов впечатляваше и зарежда всеки, до когото се докоснеше.

Рoдeн нa 7 янyapи 1933 г. в мaxaлa Зaeвитe нa пpoчyтoтo Opфeeвo ceлo Гeлa. Консулов нямаше журналистическо образование, но цял живот се е занимавал с журналистика. Още 18 – годишен пише първата си дописка за вестник „Родопска победа”. От 1962 година е щатен журналист. За да работи в „Родопски устрем” обаче се наложило да поиска разрешение от Министерството на труда, защото нямал висше образование.

Емануил Консулов никога не е мислил за друга професия. За него журналистиката беше живот – „така се срещаш с хората, общуваш с тях, учеш се от тях“. Казваше със съжаление, че днес вече го няма онзи хъс, няма разбиране между хората. „Всеки си гледа в своето направление, без да се съобразява с останалите, без да поглежда другите”. Според Консула трябва повече да се търси доброто, красивото. Журналистът трябва да търси и показва само и единствено истината. Сега повече се разчита на интернет. Но така се губи връзката с живите хора. Емануил Консулов беше собственик и главен редактор на първият частен вестник в Средните Родопи, носещ неповторимото име „Чар”.

От време на време сменяше перото на журналиста с това на писателя. Има издадени шест книги с импресии, къси разкази, есета, приказки.

В живота си Емануил Консулов имаше своите болки и радости, своите трудности и вдъхновения. Гордееше се със своя пълноценен живот, с дирята, която ще остави след себе си и разбира се с душата си, която е съумял да запази от злобата и чернилката на ежедневието и да продължава да гледа позитивно на нещата, да търси чара на Родопа планина и красотата в сърцата и душите на родопчани. „Ще си отида от тоя свят, то никой не е останал, но ще оставя диря след себе си – вестниците, книгите ми. Ще си отида спокоен, защото никога не съм мразил човек, аз обичам и враговете. Съхранил съм се до тези години най-вече с това, че се старая да не ядосвам себе си. Не съм грешен, но имам грешки, вярвам в Господ“, казваше за себе си Консулов и цитираше един учен, според когото трябва да се вярва в Бог, дори и да го няма”, защото ако не вярваш, ако не се уповаваш в някого или в нещо, ти си нищо.

Чoвeĸ нe yмиpa дoĸaтo имa xopa, ĸoитo гo oбичaт. Щe пaзим cпoмeнa зa тeб в cъpцaтa cи, Консуле!

Πoĸлoн пpeд cвeтлaтa ти пaмeт!