Госпожо Негулова, кои са основните проблеми пред малкия бизнес у нас в момента?
Те логично са свързани с възможностите за преструктуриране и оцеляване в условията на криза. Налага се малките предприятия да променят стратегиите си за развитие и да търсят нови ниши за своята дейност, които се отварят заради променената икономическа обстановка. При всички случаи обаче те се стремят да намаляват разходите и да търсят нови алтернативни източници на финансиране чрез финансовите институции у нас или чрез европейските фондове. Така че в момента представителите на малкия и средния бизнес живеят и действат в напрегната обстановка. Има доста предприятия, които са на ръба на фалита, защото много голям проблем се оказват забавените плащания. Липсват свежи финансови средства, ликвидността е много ограничена. Това, естествено, се отразява върху конкурентоспособността на малкия бизнес. Мениджърите са изправени пред много предизвикателства и от техния управленски капацитет ще зависи изходът от ситуацията. Тази година ще покаже на практика колко фирми ще успеят да прескочат кризата. Има и неща, които всички трябва да свършим. Това, на първо място, е изграждането на механизъм за по-бърз достъп до националните и европейските фондове. За съжаление те все още не се усвояват достатъчно добре.
В кои сектори предприятията са най-засегнати от кризата и къде се справят най-добре?
Най-много са пострадали строителните предприятия. Голяма стагнация има и в алтернативния туризъм, който се развива предимно във вътрешността на страната. Проблеми имат предприемачите от услугите и шивашката индустрия, защото там клиентите и поръчките са силно намалели. Шивашките дружества работеха основно за Европа и надеждата е оживлението там да се пренесе и тук. При малките и средните предприятия фалитите и появата на нови фирми е естествен и непрекъснат процес. Просто във време на криза той е доста по-интензивен.
Каква част от бизнеса у нас се пада на малките и средните фирми?
Националната статистика показва, че близо 98% от фирмите у нас попадат в графата на микро-, малки и средни предприятия. Ние приехме европейските критерии за определяне на големината на фирмите и се оказа, че изключвайки 500-600 компании, всички други влизат в тази категория. Малкият бизнес е гръбнакът на българската икономика. Той създава брутен продукт и генерира приходи в бюджета. От неговото състояние до голяма степен зависи кога България ще излезе от кризата. Затова насърчаването му трябва да бъде приоритет на държавата.
Необходими ли са промени в нормативната уредба, за да се подобри бизнес средата в сектора?
Всяко правителство, като дойде на власт, обявява, че ще намали лицензионните режими, но на практика се получава точно обратното, появяват се нови. Нашата експертиза показва, че е необходимо да се създадат няколко държавни фонда, които да подпомагат реализацията на ключови инвестиционни проекти и въвеждането на иновации в малките предприятия. В момента трудно се получават кредити и банкови гаранции за авансови плащания по европроектите. А това блокира използването на еврофондовете даже ако има подготвени добри проекти. За нас този въпрос е ключов. Затова настояваме както за общините има фонд „Флаг“, така и за малкия бизнес да има такъв фонд, който да рефинансира проектите при облекчени условия. Другото, което може да се направи, е даването на регионални облекчения за бизнеса. Северозападният регион у нас е най-бедният в цяла Европа. Затова може да се помисли колегите, които работят там, например да ползват данъчни преференции. Смятаме, че трябва да се актуализира националната стратегия за подпомагане на малките и средните предприятия. Необходимо е и на общинско ниво да се предприемат мерки за стабилизиране на малкия бизнес. Според мен общините трябва да дадат на аутсорсинг голяма част от публичните услуги, които те предоставят на местния бизнес. Така ще се подобри качеството на тези услуги.
Какво още трябва да съдържат промените на стратегията за развитие на малкия бизнес?
Сериозно трябва да се помисли за създаване на механизми за трансфер на иновации към малките и средните предприятия. Българската икономика е с лоша конкурентоспособност, защото индексът на внедряване на иновации е най-нисък в Европа. У нас няма банки за иновации и центрове за технологичен трансфер. Бизнес инкубаторите са в зародиш. Както споменах, основен проблем на бизнеса е достъпът да финансови средства. Много добре работим с Българска банка за развитие. Членуваме в нейния разширен кредитен съвет. Тук могат да помогнат и фондовете за рисков капитал. По Оперативна програма „Конкурентоспособност“ има мярка за създаването на мрежа от консултантски организации, за малки и средни фирми, но тя все още не е стартирала. Трябва да се променят и стандартите при консултантските услуги. Искаме по-добро представителство на бизнеса.
Какво реално пречи на фирмите да стигнат до европарите?
На хората им липсват умения за стратегическо планиране за достъп до тези фондове. Тук е ролята не само на държавната администрация, но и на бизнес организациите. Потенциалните бенефициенти се нуждаят от обучение по стратегическо планиране. Защото европарите не могат да решат текущи проблеми на бизнеса, тяхното използване трябва да се предвижда за по-дълъг период от време. Друг проблем е качеството на работа на органите, които управляват целия процес за достъп до еврофондовете. Много често се говори, че бизнесът и администрацията са от двете страни на барикадата при усвояването на европарите.
Много често чуваме обвинения, че голяма част от малкия бизнес е в сивата икономика…
Сивата икономика е огромен проблем за самия бизнес. Националното сдружения на малкия и средния бизнес наблюдава пряко този процес. Забелязваме ясна тенденция на изсветляване, защото това е задължително условие на Брюксел. Хората с години вече подготвят документи, показват обороти с цел да стигнат до европарите. За съжаление в много сектори правилата не се спазват и за да оцелеят, предприемачите са принудени да вървят по ръба на закона. Доброто данъчно законодателство през последните години помогна за изсветляване на бизнеса. Затова българското общество трябва да преодолее нагласите да гледа на предприемачите като на потенциални престъпници.
Оптимист ли сте за бъдещето на малкия и средния бизнес?
На местно равнище представителите на този бизнес са двигатели на обществено-икономическия живот в общините и това не може да не ме прави оптимист. Просто на тях им е необходима по-голяма стратегическа яснота – какви са намеренията на държавата и след 2020 г., за да могат да планират своята дейност. Важно е да знаем националните цели и приоритетите в развитието на икономиката. Ние сме готови за диалог.
Интервюто взе Евгени Гаврилов e.gavrilov@klassa.bg