Областна администрация Смолян бе домакин на регионална конференция „Европа в България: Общо бъдеще“, организирана от Българска телеграфна агенция

Благодарение на средствата от кохезионната политика на територията на областта бяха реализирани редица проекти, които спомогнаха за подобряване на жизнения стандарт на населението и развитието на региона, заяви заместник областния управител Христо Станчев при откриването на регионалната конференция „Европа в България: Общо бъдеще“, организирана от Българска телеграфна агенция. Той допълни, че в област Смолян брутният вътрешен продукт нараства с по-бавен темп от общия за националната икономика, през последните две десетилетия, което увеличава изоставането спрямо средното ниво в страната. Ниски и постоянни остават преките чуждестранни инвестиции. Стойността на произведената продукция в областта нараства с по-бавни от средните темпове за страната, което задълбочава изоставането от средния размер в националната икономика. Усвояването на европейски средства се повишава и е над средното за страната. Най-много средства усвояват общините Смолян, Рудозем и Златоград. Географското местоположение на област Смолян като гранична област и планинският характер на територията обуславят и сравнително слабото развитие на инфраструктурата. В областта липсват железопътни линии, автомагистрали и първокласни пътища. Гъстотата на пътната мрежа остава под средната за страната. Област Смолян продължава да бъде една от областите с най-добри образователни показатели, след столицата. Христо Станчев уточни, че самооценките на местните администрации за развитието на електронно правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ през последните години нарастват и през 2021 г. са по-високи от средните за страната. Оценката за прозрачността на органите на местното самоуправление се повишава през 2021 г., но остава под средната за страната. Заместник областния управител Христо Станчев посочи, че като силни страни за местната икономика може се акцентират благоприятното географско местоположение, наличието на природни ресурси – руда, минерална вода (Баните, Девин, Златоград), горски площи с богато разнообразие на дивеч и ценни растителни видове, наличието на свободни терени за развитие на инвестиционна активност, а също така и наличието на свободна работна ръка. Станчев посочи, че за да се развива, региона финансово разчита на финансиране чрез държавния бюджет, европейските фондове, благодарение на което е възможно реализирането на големите инфраструктурни проекти, предаде БТА.

По време на събитието бяха дискутирани новостите в политиката на сближаване в Европейския съюз за периода 2021 – 2027 г. и постигнатите резултати през периода 2014 – 2020 г. Фокусът бе върху успешно изпълнени и планирани проекти по Кохезионната политика в областта. Бяха обсъдени инвестициите в инфраструктура, образование, заетост, социално включване, здравеопазване и достъп до услуги в област Смолян. B регионалната конференция взеха участие Христо Станчев – заместник областен управител на област Смолян, инж. д-р Момчил Караиванов – координатор на Регионален академичен център – Смолян, Момчил Николов – секретар на Община Смолян, Евтима Петкова – директор на Дирекция в Община Смолян, Величка Костадинова – експерт управление и наблюдение на проекти при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Цветанка Генчева – управител на Областен информационен център – Смолян, Златка Николова – изпълнителен директор на Асоциация на родопските общини, Мирослав Янчев – кмет на Община Златоград и др.

Регионалната конференция се изпълнява с подкрепата на Европейската комисия в рамките на проект „EU in BG: Cohesion Futur – Европа в България: Общо бъдеще“ и е част от поредица събития на Българска телеграфна агенция във всички региони за планиране в страната.

Как средствата от кохезионната политика помагат за развитието на регионите и за подобряване на качеството на живот на гражданите, обсъдиха експерти от държавната и местната власт по време на конференцията.

В област Смолян БВП нараства с по-бавни темпове от общото за националната икономика през последните две десетилетия, като увеличението изостава спрямо средното ниво за страната. Ниски, но постоянни остават преките чуждестранни инвестиции, каза заместник областният управител на Смолян Христо Станчев.

По думите му стойността на произведената продукция в областта нараства с по-бавни темпове, което задълбочава изоставането на средния размер на иновативната икономика. Усвояването на европейските средства се повишава над средното за страната, като най-много средства усвояват общините Смолян, Рудозем и Златоград, посочи заместник областният управител.

Станчев подчерта, че все пак Смолян остава една от областите с най-високи показатели в областта на образованието, след столицата.

Образованието в нашия регион е поставено на пиедестал и неговото ниво е с доказано качество, като тенденцията е трайна, подчерта координаторът на Регионалния академичен център при БАН в родопския град Момчил Караиванов. Той изброи знакови обекти, които правят известна по света визитната картичка не само на Смолян, но и на България - Националната астрономическа обсерватория в Рожен, космическия глас на Валя Балканска, събора в Рожен, състава "101 каба гайди", Пампорово - един от най-добрите курорти както за зимен, така и за целогодишен туризъм.

Регионът има потенциал за добри възможности за развитие, за което в регионалната политика е необходима по-голяма свобода на инициативите, смята Караиванов. Едновременно с това се опитваме да преодолеем транспортната периферност на района, добави той, като за пример посочи предстоящото откриване на Граничния контролно-пропускателен пункт "Рудозем - Ксанти", който ще бъде най-съвременният граничен пункт у нас. Това обаче е само едно от усилията за развитие на транспортната свързаност, по негови думи.

Величка Костадинова, експерт управление и наблюдение на проекти ИНТЕРРЕГ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), изрази своето задоволство от споменаването на значими обекти, изградени на територията на област Смолян с помощта на програмите ИНТЕРРЕГ и в частност на програмата ИНТЕРРЕГ Гърция – България през предходните програмни периоди – 2007-2013 г. и 2014-2020 г. "Надявам се, че в новия програмен период 2021-2027 година всички потенциални бенефициенти в област Смолян ще бъдат също така активни и резултатите, които заедно ще създадем, ще допринесат за това територията да бъде пълна с живот, да има хора, които остават, и такива, които мигрират да живеят тук", коментира тя.

Според Златка Николова, изпълнителен директор на Асоциацията на Родопските общини (АРО), е необходимо целево финансиране за родопските общини чрез реализиране на повече инвестиционни проекти за енергийна ефективност, здравеопазване, култура, туризъм, икономическо развитие, социални дейности, за да се спре "мрачната статистика за най-бързо топяща се област и за огромната миграция и емиграция на млади хора от общините към големите градове и чужбина". Николова отправи препоръки за по-ефективна работа по проекти през програмния период 2021- 2027 година.

През изтеклите програмни периоди натрупахме много опит и обликът на Смолян и областта се промени, каза Ефтима Петкова, директор на Дирекция „Стратегическо планиране, иновации, проекти и туризъм“ в Община Смолян. Тя допълни, че визията в Интегрирания план за програмния период 2021- 2027 година е: "Община Смолян: Зелена, иновативна и гостоприемна". Приоритети в нея са интегрираните териториални инвестиции, разширяване и подобряване на транспортната свързаност, регионалната и трансгранична мобилност, устойчив туризъм, енергийна ефективност и други.

Смолян е една от 40-те български общини, които са допустими по Приоритет 2 на Програма "Развитие на регионите" през новия програмен период на ЕС 2021-2027 година. Бюджетът, който предстои да бъде разпределен за интергрирано градско развитие, е 2,507 милиарда лева, съобщи управителят на Областния информационен център (ОИЦ) Цветанка Генчева и допълни, че подходът за реализирането на интергираните териториални инвестиции ще бъде отдолу-нагоре. Процесът на осъществяването ще се контролира от регионални съвети. "Основната цел са устойчиви региони и заличаване на регионалните диспропорции, а специфичните - преодоляване на негативните демографски тенденции и увеличаване на икономическия растеж", посочи Генчева.

През програмния период 2014-2020 година Община Златоград реализира редица проекти, насочени в различни сфери – социална, образователна, здравеопазване, инфраструктура и енергийна ефективност. На база опита, натрупан през предния програмен период, насочихме усилията си към най-важния приоритет – енергийна ефективност. Имаше нужда не само от изолация и дограма, а от смяна на покриви на почти всички общински сгради. Тогава си дадохме сметка, че ако това ни е приоритет и реализираме мерките за енергийна ефективност, средствата, които икономисаме, ще можем да използваме за реализация на други проекти, без това да се отрази на гражданите като данъци и такси. Всъщност от 2008 г. не сме покачвали данъците на общината, каза кметът на Златоград Мирослав Янчев.

За успешен винен проект за над 500 000 евро, който осъществяват съвместно българи и гърци в Смолян и Кавала, разказа ръководителят на проекта с акроним "LAKOSTO" Сийка Радева. Проектът бе пилотен с участието на частни фирми, уточни Радева. Водещи са гръцките лозаро-винари "Лаликос и партньори". В България реализирането на проекта е свързано със старт на ново предприятие.

Според представителя на гръцкия партньор в "LAKOSTO" Костас Пападопулос в следващия програмен период програмата ИНТЕРРЕГ Гърция-България ще бъде много полезна за фирмите. Той заяви, че решението, освен публичните организации, да се включат и фирмите, ще ангажира цялата общественост в изпълнението на проекти и по този начин разширява обхвата на програмата далеч над обичайните бенефициенти. Пападопулос подчерта, че новата покана е само за предприятия от България и Гърция в рамките на програмата и е единствената в Европа. По този начин ще се създадат устойчиви партньорства и бизнес, който да води до съвместно изпълнение на плановете за действие. Според него по отношение на дългосрочните партньорства ще се развие култура българските и гръцките фирми да се справят успешно, работейки по общи проекти.

Интересна и полезна информация за сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще".

Снимка: БТА