По време на извънредното положение, въведено у нас, заради пандемията от коронавирус инфекция, смолянският автор Екатерина Глухова е написала между 60 и 80 стихотворения, които ще бъдат издадени в 10-та й книга. Последното стихотворение на Катя „Аз съм“ завършва с думите „Отказах се от писането!!!“. „Това съвсем не е шега. Просто се появи това стихотворение и аз повече не получих вдъхновение. Може би е дошъл такъв период. След него, от 15 май насам, повече не съм написала нищо. Каквото е най-добре да се случи, то ще се случи. Следвам знаците, не знам дали ще пиша отново. Може би съм казала твърде много“.
Към момента Екатерина Глухова работи по разпространяването на последния си роман „Отвъд“ и по издаването на 10-та си книга със стихотворения. Девет са книгите, които е издала, от които два романа. „Писането е една част от живота ми, която ме определя най-вече като човек“.
През 2002 година е написала първото си стихотворение – на салфетка. „Просто получих муза. Не мога да определя точно какво е това усещане, за мен е свише. Виждам картини в главата си и ги описвам“.
2009 година излизат първите две стихосбирки на Екатерина Глухова. Следва пауза от 8 години. 2017 година обаче вдъхновението отново я спохожда и започва един изключително плодотворен период. „Всичко може да ме провокира да пиша – небето, облаците, дори една думичка. Аз съм много интуитивен човек и има и хора, които са ме вдъхновявали“.
Екатерина Глухова издава сама своите книги, затова не може да ги откриете в книжарниците. Не пише по правила, не пише в рими. Това, което усеща, „излива“ върху белия лист. Не ползва редактор, а само коректор за правопис, за което разчита винаги на Захаринка Куцева.
Последната книга на Екатерина Глухова, която видя бял свят и вече беше представена в Смолян, е вторият й роман „Отвъд“, написан само за 13 дни – една история за истинската любов и вяра в себе си. „Когато един писател пише, той преминава отвъд. Ти си в историята, ти си кукловода, ти решаваш съдбите. За книгата нямах сценарий в главата си. Не знаех какво ще се случи дори в следващата сцена. Започнах да пиша, появяваха се нови герои, нови пътища. Историята е много лична. Това е началото на моя светъл период. Винаги съм писала, впечатлена от болка, от тъга от тъмни чувства. Сега пък съм впечатлена от други чувства“. Историята в романа „Отвъд“ е за безмерна любов, за втория шанс в живота, за това, че не трябва да се отказваме да се борим за себе си, за своето щастие.
„Любовта е вдъхновяваща, но не само тя. Вдъхновяващо е да срещнеш хора, за които важни са малките неща, душевната чистота, хора, които разбират света по различен начин, хора, които не съдят, за които няма значение пол, раса, години, а само душата и сърцето на човека. За мен животът е голям урок“.
Всяка дума от творчеството на Екатерина Глухова носи едно дълбоко послание. Доколко човекът, който чете, ще се докосне до това послание, зависи от светоусещането му. „Една книга е душата, сърцето на един поет или писател. Той рови много навътре в себе си и се самоопознава, за да може да напише една творба. Хората четат и след това обсъждат автора. На моменти това е малко ограбващо, но се свиква с времето. Важно е обаче да се себеозопзанавеме. Ние авторите сме обикновени хора, просто си позволяваме малко повече да споделяме чувствата и емоциите си за нашите читатели. Все пак може би има много хора, които искат да кажат точно това, което ние сме написали, но не могат да го направят“.
АЗ СЪМ
По-счупена не съм била,
а дори не ме докосна…
Нищо е всичкото,
което някога съм искала,
защото простотата
ражда безценното,
ако можем да го оценим изобщо…
Ти беше прав за всичко,
но аз бях ослепяла,
не можех да го видя…
Прекалено лично е…
нямам граница между
творческият акт
и случващото се…
Прекалено счупена съм,
за да продължа борбата си!
Може би така е трябвало,
някои неща не ние ги решаваме…
Казах прекалено много,
а всъщност… НЯМАХ ДУМИ!
в опита си да ти обясня,
изгубих нишката…
не можах да понеса истината…
АЗ СЪМ! лирическата героиня…
Отказах се от писането!!!
15 май 2020г.
©Екатерина Глухова – Негримирана Поезия