40-годишният Владимир Овчаров заминава в Швейцария преди 6 години. За краткия си престой там успява да постигне забележителни успехи като футболен съдия. Свири мачове за Швейцарската чалъндж лига. Спортният път на Овчаров започва едва когато е на 7 г. в родния му Смолян. Извървял стъпка по стъпка мечтата си, той завършва Спортното училище в родопския град и след това в Националната спортна академия. Една година в живота му обаче преобръща целите и стремежите му. Докато очаква да чуе дали е приет да свири в „А“ група, на Владимир му се налага да замине със съпругата си в Швейцария. Позитивизмът, вярата и добре изградена ценностна система му помагат да си пробие път и на чуждата земя. Не само че не забравя годините на безпаричие, трудности и борба, но и до ден-днешен помага на много хора в нужда и затруднено положение, пише Дарик.
Започнах да тренирам футбол от много малък. И така няколко години, докато не реших да стана съдия. Шест месеца след началото на съдийската ми кариера в Смолян, бях ръководещ съдия във „В“ група. Важно е преди да започнеш съдийството да си играл футбол. Да си бил от другата страна. Трябва да ти е вътре в сърцето обаче това, иначе не можеш да станеш топ съдия. Много ми хареса съдийството. Започнах да привличам внимание. Даваха ми по-тежки мачове. После минах във втора дивизия. И след това логично кандидатствах за “А” група. Докато очаквах решението, стана така, че се наложи заради семейни причини да замина с жена ми в Швейцария. В България ми направиха CV, преведоха ми го на немски. Вкараха информацията в електронната система на УЕФА, за да може швейцарците като влязат, да видят, че наистина Владимир Овчаров е съдийствал 7 години във втората най-висока дивизия, разказа Овчаров.
Отидох с Guten Tag! На втората седмица след преместването ми там си подадох CV-то във Футболния съюз в Берн. Срещнах се с техния Боби Михайлов, който ми направи кафе, донесе ми вода, настани ме да седна, поговори си с мен без дистанция. Той ми обясни каква е структурата и стъпките, за да стана съдия там. Швейцарците обичат да приемат чужденци, които са развити в дадена сфера. Националният отбор в Швейцария по футбол е съставен от деветима чужденци и двама швейцарци. Приеха ме и ми казаха, че ще ми дадат шанс, но за всеки даден шанс – аз трябва да си извървя моя път, обясни още смолянчанинът.