Нужни са спешни мерки срещу недостига на кадри

Причините, довели до недостиг на лекари и на специалисти по здравни грижи у нас; пътят на реформата; българското здравеопазване в контекста на предстоящи избори; възможни решения на проблемите, трупани с години; задкулисни игри и генериране на напрежение в системата. Това са част от актуалните, наболели въпроси, по които разговаряме с доц. Андрей Кехайов, президент на Югоизточно-европейския медицински форум.

-Доц. Кехайов, какво представлява организацията Югоизточно-европейски медицински форум (ЮЕМФ), на която сте президент?

-Югоизточно-европейският медицински форум се създаде и регистрира в България преди 15 години. Оттогава е провел десет последователни конгреса в различни страни, около 36 заседания, три конференции. Той е създаден с ясната цел да бъде в помощ на лекарите от Югоизточна Европа; да провежда конгреси по важни и актуални теми в системата на здравеопазването - етични проблеми, организация на здравеопазването и всичко онова, с което по най-сериозен начин се занимават Световната медицинска асоциация и Световната здравна организация. Това бяха целите, които ни водеха, и този проект вече е реалност. Днес имаме повече от двадесет страни членки, а на последната голяма среща в София към нас се присъедини Израелската медицинска асоциация, присъединиха се и много асоциации по специалност, което превръща Форума в една изключително полезна и съвременна организация, която има за цел да е в помощ на здравните системи, на лекарите, и е свързана с новостите в медицината.

-Откъде идва финансирането на ЮЕМФ?

-Ние реализирахме тази организация с много ясни цели и чисти идеи. Още в самото начало обявихме, че няма да събираме членски внос, независимо че имаше и такива предложения. Финансирането на форума се извършва от самите лекари, когато участват в конгреси - самите те си заплащат. Проектът е уникален не само за този регион на Европа, но и за света. Факт е и че Световната медицинска асоциация кани наши представители по различни международни форуми. Вече имаме постоянно присъствие в над десет от конгресите на Световната медицина асоциация и имаме висока оценка за работата си.

-По време на 10-и Юбилеен Международен Медицински Конгрес, който се проведе в София на 6-и септември бяха цитирани тревожни данни на Българския лекарски съюз (БЛС), които очертават кадровата криза в системата на българското здравеопазване. Защо се стигна до тук?

-Ще се върна във времето, преди 12 години, когато влязохме в Европейския съюз. Тогава аз, в качеството си на председател на Българския лекарски съюз (БЛС) и медицинските сестри, анализирахме ситуацията. Изнесохме конференция през 2007 година пред тогавашните власти и съобщихме, че България навлиза в етап на криза по отношение на човешките, трудовите и финансовите ресурси в системата на здравеопазването. Невзетите тогава мерки принудиха БЛС, заедно с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, да излязат на протест. С него заявихме на обществото, че криза има и тя ще се задълбочава. Причините да се стигне до кадрова криза са много - бездействието на определени институции, в това число за съжаление и на БЛС, който трябва не само да констатира, но и да взима мерки за решение на проблемите. Част от ръководството стои пасивно през последните десет години. Аз мисля, че има възможност за решаване на проблема, защото миграцията на лекарите и сестрите е процес, който се ускори след приемането ни в ЕС, заради свободното движение на хора. Но ние сме длъжни да планираме, за да можем да вземем мерки така, че българските лекари, които завършват тук, които държавата обучава и в които инвестира, да имат стимул да останат. За решаване на кадровата криза е нужен по-сериозен подход. Започнах първо с БЛС. На второ място са другите институции, включително регионалните и местните власти. Те трябва да анализират проблемите, които съществуват в техните региони и да набележат незабавни мерки за решаването им. В противен случай има риск през следващите няколко години определени региони да останат без лекари. Това неизбежно ще доведе до закриване на отделения, болници и невъзможност да бъдат реализирани специализирани дейности в доболничната помощ, ще има дефицит на общи практики, както и проблеми и в спешна помощ. Отговорността за това е на всички онези, които формират политиката. Ето защо аз акцентирам на това. Поради всички обективни и субективни причини, поради невзетите мерки от предишни правителства се стигна до тук.

-Какви са възможните решения?

-Необходими са условия на лекарите да специализират не при затруднен режим, а спокойно, да се обучат в България и да останат тук; трябва да имат такива възможности, които да им позволят да работят спокойно в страната. Трябват инвестиции в системата, нужни са адекватни възнаграждения, каквито достойнството на професията изисква, за да може лекарят да инвестира в себе си, в специализацията си, в семейството си и да не се притеснява за друго. Това трябва добре да се прецени и когато се договарят цените на клиничните пътеки. Затова се обръщам и към ръководството на БЛС да не забравя, че младите колеги трябва да бъдат подпомагани. Всеки по веригата, от когото зависи, трябва да направи нещо, да даде нещо от себе си, за да се случат нещата.

-Колко време има за реакция преди да е станало твърде късно в следствие недостига на кадри? 5-10 години?

-В никакъв случай не може да се чака толкова много. Нужни са мерки в краткосрочен план, а това означава незабавно да се реагира до края на годината. Трябва да бъдат планирани такива средства при договарянето, че целево да бъдат покрити онези лекари, които ще специализират, които ще останата в България, да бъдат увеличени възнагражденията им. Това е първа стъпка, която е възможна в рамките на този бюджет. Всички местни власти след приключване на изборите в страната трябва да анализират ситуацията и да потърсят допълнителни възможности, с които да привлекат лекари в своите региони; в това число да им бъдат осигурени социално-битови условия, при възможност и безплатни жилища, за да може там където има лечебни заведения, те да бъдат кадрово обезпечени. Защото какво е едно лечебно заведение без кадри? Само материалният актив не е достатъчен. Това са краткосрочни мерки. След това на базата на коректен анализ трябва да започне средносрочно планиране. Трето - дългосрочно планиране, свързано с това как ще функционира в бъдеще системата.

-Ескалира напрежението и сред медицинските сестри, които са вече под санитарния минимум. Те проведоха серия от протести с искания за по-достойни условия на труд и заплащане, както и законодателни промени, свързани със съсловните организации. Виждате ли изход?

-Системата не може да функционира без всички нейни участници. Не може да бъде извършена една операция например, ако има хирург, а няма операционна сестра; ако има анестезиолог, но няма анестезиологична сестра. Медицината е екипност и в този смисъл много от дейностите вече не се извършват в определени региони, именно заради недостиг на едни или други специалисти. Задълбочаващият се проблем с човешките ресурси, особено в определени региони, където има дефицит и на лекари, и на сестри, пак ще повторя, не позволява да функционират определени лечебни заведения. Отделно, що се касае до процесите, които наблюдаваме през последната година, ще се върна отново с пример в периода отпреди 12 години, когато организирахме протеста през февруари 2007 година. Той беше най-мащабният. Поискахме 18 неща. Някои от тях се решиха, но нерешените въпроси от 2007 година се задълбочиха. Имаше тогава и груба намеса в БЛС и това доведе до дисбаланс и дестабилизация на съсловната организация, беше упражнен политически натиск, имаше и платени провокации. Иска ми се това, което се случи тогава, никога повече да не се повтаря. Що се касае до исканията на медицинските сестри, те са справедливи. Но така поставени, недефинирани и неорганизирани от своята съсловна организация, едва ли ще постигнат успех. Освен това в нашата страна има задкулисни сили, които имат интерес от хаос в системата. Вероятно в момента се правят и опити за дестабилизиране.

-Кой има интерес от дестабилизация на системата на здравеопазването?

-Виждаме, че в публичното пространство се появяват хора, които дискутират въпроси, по които нямат компетентност. Мога да назова и конкретни имена, но не сега е моментът. Това са хора, които обслужват други интереси. Трябва да има отговорност от страна на институциите.

-А кой носи отговорност за разпределяне на ресурсите в системата?

-Тези, които носят отговорност за разпределение на ресурсите, са касата и лекарският съюз и е нужна пълна яснота на този процес. Голяма част от този ресурс трябва да отиде за изпълнение на медицинска помощ, така както беше в нашия период - не по-малко от 40% отиваха за изпълнителите и с по-малко ресурс имаше повече баланс.

-Има ли към момента такава ясна договорка?

-Аз не присъствах на преговорите. Въпросът е, че трябва да се преговаря прозрачно. Трябва да има преговори и институционална отговорност и това е ролята на тези институции, създадени със закон. Очаквам адекватно поведение през следващите месеци с приемането на бюджета за здраве, така че да се балансират част от структурите, да бъдат решени част от проблемите, които възникват.

-ЮЕМФ изготвя серия от препоръки и мерки, които ще бъдат предложение за справяне с кадровата криза. Разкажете повече за този документ и тази резолюция, която ще е позиция и на София?

-Тази резолюция се прави от всички присъстващи на форума, а именно организациите на повече от 25 страни участници. След обсъжданията и докладите, които бяха предоставени на фона на темата, която повдигнаха на кръглата маса за здравеопазването през XXI век, се очертаха тенденции на базата на националните и международни доклади. В тази връзка пред приетия по принцип базов документ, който в момента се работи от експертите и юристите от всички страни, в следващите дни ще обявим в окончателен вид резолюция от София относно целите, принципите и кадровата политика в системата на здравеопазването. Документът ще бъде насочен и към чужди правителства, и към Световната медицинска асоциация още следващия месец. В тази връзка обсъждайки цялостната ситуация и водейки се от световните принципи и цели на Световната медицинска организация и СЗО, важно е в световен и регионален план да бъде осигурена достъпност до здравни услуги без значение на религия бедност и т.н. Трябва да бъдат осигурени превантивни дейности и рехабилитации за пациентите. На фона на системите, които съществуват в Югоизточна Европа, се очертаха много принципи, които ще залегнат в този документ. Такива са са демонополизация, децентрализация, нов подход в управлението, който да следва ефективност, управление на качеството и въвеждане на нови технологии.

-Какво мислите за новия модел на здравна реформа на министър Кирил Ананиев за демонополизация на НЗОК?

-Изхождаме от обстоятелството, че днес никой не е доволен от системата. Ако сме недоволни от системата и лекарите и сестрите, тогава тя трябва да се промени. Просто трябва да погледнем по нов начин нещата. Аз съм убеден, че здравната система задължително трябва да се преструктурира, но и тези, които управляват националните институции също трябва да се замислят. Ако те днес са там в управлението и им харесва да са там, не означава, че трябва да си запазят статуквото. Въпросът е, че при всичко, което вече се промени динамично и системата е абсолютно неустойчива по отношение на човешки, трудови, финансови ресурси, има неизбежни неща, които трябва да бъдат направени краткосрочно. В този смисъл дебата, който се води, за мен е в правилната посока. Няма постоянни величини. Ние просто се намираме в нова ситуация и влизаме в нова година - 2020-а. Важното е да бъдат запазени принципите на солидарност, подобряване на качеството, въвеждане и инвестиране във всички иновативни неща и ефективно използване на този ресурс за да има устойчивост в системата. Аз виждам много резерви на всички нива и те трябва да бъдат използвани. Мисля, че дебатът за реформа трябва да продължи задължително, той е неизбежен. Промяната, която трябва да се направи също е неизбежна и колкото и формално да звучи, трябва да търсим европейската експертиза и отчитайки националните особености, да реализираме промяна, която е възможна да се случи в България. Аз мисля, че има такива възможности, като отчетем всички специфични регионални особености.

-Къде е необходима промяна?

-Налага се промяна в няколко посоки - по отношение на финансирането, човешките ресурси, ефективността, контрола. Това са задачи, на които трябва да се намерят решения и аз мисля, че трябва да се стигне съвсем скоро до консенсус, в противен случай ще рухне системата. Важно е да остане в здравния модел принципът на солидарност, да има възможност за осигуряване на този пакет, който да гарантира живота на хората, както и бързата помощ. Освен това да се оптимизира, легализира и да се направи здравната система толкова прозрачна, че да бъде пример за всичко, което трябва да се случи.

-Предстоят местни избори, а на следващ етап - парламентарни. Как ще се отразят те на здравеопазването?

-Предстоят местни избори, а местната власт е важна за системата на здравеопазването. В този смисъл очаквам ясна визия от политиците - как дефинирайки местните проблеми да ги специализират като въпроси от национално значение. Що се касае до различните политически сили, които лансират идеи от преди 3 години, а сега ги променят - трябва да бъдат последователни в позициите си. За съжаление политици представители на политически сили си подготвят политически мениджъри за определени лечебни заведени, които не винаги са подготвени да управляват по най-ефективния начин. Аз съм „за“ изчистване на визията в управлението на здравеопазването и подготвянето на такива кадри, които да бъдат последователни, така че да реализират промените. Трябва да има консенсус, в който действително да бъдат решени проблемите, а не просто да ги отлагаме.

Доц.д-р Андрей Кехайов завършва медицина в МУ-Пловдив през 1991 г. През 1996 г. Придобива специалност Хирургия в МУ-София. Той е бивш председател на Българския лекарски съюз (2002 - 2009 г.). През 2017 г. е избран на академична длъжност „доцент” в катедра „Здравна политика и мениджмънт” във Факултета по обществено здраве на МУ-София. В момента доц. Кехайов оглавява Югоизточно-европейския медицински форум и е председател на Управителния съвет на „Клъстер на здравните региони”.

Интервю на Елена Попова за “Труд”