Визитка: Дора Янкова е родена на 1 юли 1960 г. в с. Момчиловци. Завършила е Строителен техникум „Никола Вапцаров“ – Смолян, специалност „Строителство и архитектура“. Завършва Учителския институт в Смолян, специалност „История и география“, а по-късно и специалност „Право“ във Варненския свободен университет. Получава следдипломна квалификация по „Финансово-счетоводна и правна дейност на фирмите“ и „Публична администрация“ в УНСС – София. Специализирала е „География“ в СУ „Климент Охридски“. Работила е като учител в Професионалната гимназия по икономика „Карл Маркс“ – Смолян. От 1991 до 1997 г. е кмет на село Момчиловци. През 1997 г. е избрана за народен представител в 38-то Народно събрание. Била е изпълнителен директор на Центъра за устойчиво развитие на планината и експерт към 39-то Народно събрание. През 2003 г. и 2007 г. последователно е избирана за кмет на община Смолян. През 2007 г. става председател на Националното сдружение на общините в България. Член е на Конгреса на местните и регионални власти в Съвета на Европа. Председател е на Асоциацията на родопските общини.

Г-жо Янкова, управлявахте осем години, какво се промени през това време в Смолян в общината?

Ще се спра само на някои от ключовите коти на промяната. Водният цикъл на Смолян е първият изграден в такава степен в страната. Със завършването на Пречиствателната станция за отпадни води с капацитет за 55 хиляди души, разширението на главния колектор, водоснабдителната и канализационната мрежа изцяло и в срок отговорихме на всички европейски норми. Смолян стана една от трите общини в страната, която покри изискванията на Европейския съюз. Същевременно, през юли т.г. подписахме договор за реализация на следващия етап от Интегрирания воден проект на стойност над 41 млн. лв. След въвеждането му в експлоатация през 2015 г. ще бъдем първата община, достигнала 95 процента изграденост на канализационната и водопреносната мрежа. Регионалното депо за твърди битови отпадъци, в което бяха вложени дотук 12 млн. лева, вече работи и е най-модерното в страната. След построяването на останалите две клетки и инсталацията за сепарация за общините Смолян, Баните, Чепеларе и курорта Пампорово ще отпаднат проблемите с депонирането за следващите 50 години. През отчетния период успяхме да изградим, ремонтираме и асфалтираме 30 улици и над 30 км общински пътища. Успяхме качествено да променим и обновим материалната база на 25 училища, детски градини и общежития, като вложихме 10,5 млн. лв. Инвестициите в изграждането и ремонтирането на домове за възрастни хора и пенсионерски клубове достигнаха 8 млн. лв. Община Смолян предлага най-много социални услуги в страната. За обслужване на тази хуманна дейност са открити над 200 работни места и техният брой расте. Бих желала да отбележа, че общата сума на привлечените публични средства през осемте години надхвърли 275 милиона лева, което прави по 6000 лева на жител от общината. Още около половин милиард инвестираха на територията на общината частни инвеститори. С това посоката на Смолян беше начертана. И тя е ускорена модернизация.

Как се справихте с безработицата, която дамгоса хората в кризата?

Безработицата и трудовата заетост са моята най-голяма болка. Заварих общината с безработица от 16,11% – 3623 безработни. През 2008 г. я сведохме до 8,12% – 829 безработни. Кризата не пожали и Смолян. Европроектите и социалните програми бяха единственият шанс за изход. Положих много усилия и успяхме през годините да предложим на 2513 жители работни места по националната програма „От социални помощи – към трудова заетост“. Чрез Европейския социален фонд в общинската инфраструктура осигурихме право на труд за повече от 600 безработни. В Смолян заработи Българо-германският център за квалификация на кадри в туризма, а в с. Момчиловци – Норвежката къща за доброволчески, академичен, научен и образователен туризъм. За първи път от 15 години насам в града бе открит нов завод – за производство на електронни системи за автомобили, на германския гигант „Костал“. През следващите години там ще работят 350 висококвалифицирани работници и специалисти. Не случайно министър Тотю Младенов връчи наградата “Работодател на годината” тъкмо на община Смолян.

Какви са резултатите от работата Ви по европейските програми?

В условия на остър дефицит на финансови средства в национален мащаб решително преориентирахме цялостната дейност на общинската администрация към разработването на качествени и перспективни проекти по различните европейски програми. През мандата сключихме договори за общо 73,5 милиона лева. От тях 25 млн. лв. са по ОП „Регионално развитие“, 41 млн. лв. – по ОП „Околна среда“, 7 млн. лв. – по линия на трансграничното сътрудничество България – Гърция и по ОП „Административен капацитет“ – 0,5 милиона лева. Така в националната класация се наредихме сред три общини по брой одобрени проекти. Няма мярка, по която да сме кандидатствали и да не сме успели.

Вие единствена между кандидатите имате програма за следващия мандат. Какви са акцентите в нея ?

Никога не съм работила ден за ден, а винаги с мисъл за добруването утре. В програмата ми, която своевременно бе публикувана в петхиляден тираж, както и в електронни медии в общината, работата е разпределена по няколко стратегически оси. Ще усъвършенстваме модела на общинско управление, който и сега е еталон на добри практики и иновации. Разработили сме нова политика за стопански растеж, създаване на работни места и повишаване на доходите. Ще търсим качествени промени в средата и стандартите на живот. Стъпваме на здраво – подготвили сме още европроекти на стойност около 13,5 милиона лева, които чакат одобрение. Създаваме Обществен консултативен съвет по икономика, с участието на бизнеса, гражданските организации и научната общност. За местното предприемачество, което е гръбнакът на общинското стопанство, предвиждаме облекчения в данъците и административното обслужване. Ще учредим Общински гаранционен фонд, който да покрива до 50 процента от кредитния риск на малките и средни предприятия. Работим интензивно за изграждане на фабрики за чипс, за оползотворяване на дървесината, за пелети и биомаса. Общо през следващия мандат ще открием 1000 нови работни места. Обикновено, насочвайки вниманието си в крупните инфраструктурни и икономически начинания, кметовете сякаш забравят за очакванията и нуждите на младите хора. В програмата си сме предвидили изграждане и предоставяне на жилища на млади семейства при облекчени условия. Създаваме общински фонд, който ще гарантира финансовото и проектно изпълнение на младежките дейности. В общинска сграда ще настаним центъра за младежко предприемачество. Младежки клубове и футболни игрища ще има в кварталите на Смолян и големите села. Предстои изграждането на многофункционална спортна зала, плувен басейн, боулинг. Ще отвори врати нова ученическа спортна школа. Като своеобразна демонстрационна сцена на оригинални младежки идеи и изобретения, учредяваме ежегоден фестивал на креативността и иновациите. С мисъл за нравственото и творческо извисяване на младото поколение ще превърнем сградата на ДТ „Николай Хайтов“ в Дворец на родопската духовност, култура и изкуство. Това без съмнение са амбициозни начинания, но се питам, доколко с капацитета на сегашния общински модел на управление могат да бъдат успешно реализирани? Без истинско творческо самоуправление, което да отключва интелектуалните сили на гражданското общество, трудно ще постигнем желаните резултати. Ето защо, разработваме ясен регламент, задължаващ органите на местната власт да разглеждат всички идеи и предложения, идващи от обществеността. Гражданските формации ще бъдат включени пряко в процеса на вземане на важни за общината решения, в контрола по изпълнението им. По линия на публично-частното партньорство ще заработи обсерватория за изследване на общественото мнение. В помощ на кмета ще функционира съвет на обществени начала, обхващащ доброволни консултанти. Дейността на този съвет ще бъде подпомогната чрез създаването на специализиран сайт-банка, където да постъпват конкретните идеи и предложения. Вече е разработена и предстои внедряването на програма „Е-дом“ за бърз обмен на информация между общинската администрация и домоуправителите. Същевременно ще съчетаем доброволната гражданска инициатива с експертния и финансов ресурс на общината в малкото благоустрояване. Целта е да привлечем гражданите да участват с идеи и доброволен труд, а общината ще предоставя до 3000 лева за всеки одобрен проект.

Вашите опоненти Ви атакуват, че община Смолян е с най-високи данъци, че местният бизнес е пренебрегнат и обществените поръчки са нагласени. Основателни ли са тези обвинения, каква е истината?

Моите критици черпят вдъхновение от едно изследване на Института по пазарна икономика, проведено през април т.г. В изследването обаче пише съвсем други неща. Община Смолян не е с най-високи данъци, макар да е класирана на 20-то място измежду 28 общински центрове на области. Факт е обаче, че Варна е попаднала на 23-то, Бургас на 24-то, София-град на 27-мо място. В класацията „Местни такси“ Смолян заема 16-то място, т. е. златната среда. По индикаторите „Заетост“ и „Регистър на собствеността“ сме съответно на 17-та и 16-та позиция. По критерия „Работна заплата“ община Смолян е на 11-та позиция. Изпреварват я само големи и богати общини като София, Стара Загора, Варна, Бургас, Русе, Пловдив. По индикатор „Образование на заетите“ община Смолян се нарежда на 12-то място, изпреварвана главно от големите университетски градове. Колкото до твърдението, че местният бизнес е пренебрегнат и обществените поръчки са нагласени, то също не кореспондира с истината. От публикуваната справка за изплатените суми от община Смолян на строителни фирми за периода 01.01.2004 г. до 31.07.2011 г. се вижда, че над 65 процента от средствата са усвоени от представители на местния бизнес. Нещо повече, обществените поръчки в останалите сфери се печелят предимствено от местни фирми. Абсолютно безпочвено е обвинението, че работя без приемен ден. Напротив, за мен всеки работен ден е приемен. Годишно през кабинета ми са минавали около 2000 граждани, което е лесно проверимо. От друга страна, през последните две години общината беше обект на редица щателни, продължителни проверки от всички специализирани държавни органи. Ако имаше сериозни нарушения, те отдавна щяха да станат известни на обществеността.

Смолян е един от малките областни градове, но страстите в кампанията се нажежиха до червено. Какво да очакват хората до изборния ден?

Аз, както знаете, съм изначално червена като политическа нагласа и за разлика от моите противници възнамерявам да запазя хладнокръвие, а не да нажежавам страстите до червено. Какво друго да очакват гражданите освен същото – потоп от обвинения, клевети, тотално отрицателство, по-добре или по-зле обмислени лъжи. Какво да се прави, това е единственото, което могат и те го вършат методично, дори с опиянение. Въпреки всичко, аз вярвам, че борческата стихия, агресията, яростната конфронтация няма да разклатят уравновесената разумност, стремежа към справедливост и сигурност на родопчани.

Мъжете или жените, кой според Вас се справя по-добре с кметските дела?

Някога г-жа Маргарет Тачър беше казала, шегувайки се разбира се: „Ако искате нещо да бъде казано, обърнете се към мъж. Ако искате нещо да бъде свършено, обърнете се към жена“. Сериозно погледнато, всичко се предопределя от индивидуалните способности, личната мотивация и отговорност.

Има дългогодишни кметове, това предимство ли е или недостатък? Колко време е нужно на един нов кмет, за да навлезе в работата?

Дългогодишното кметуване може да е недостатък, но може и да е предимство. Зависи. От енергията, уменията, защо не и от един особен вид талант. Който според мен се подхранва от разбирането, че човек живее истински само когато работи за другите. За да се навлезе в непрекъснато усложняващата се материя на местното самоуправление, са нужни поне две години. През първата ще работиш и ще грешиш, през втората ще отстраняваш грешките. А през третата и четвъртата ще започнеш да вършиш полезни неща, ако не си се прекършил по пътя.

Бихте ли охарактеризирали смолянчани с едно изречение.

Ние, хората от Родопа, сме в състояние да преодолеем всяко изпитание, за да постигнем за децата и себе си живот, достоен за самоуважение.

Интервю на вестник “Труд”