„Децата са плод на времето, те са резултат от всичко онова, което се случва около нас. Затова да си учител в днешно време е едно голямо предизвикателство. Няма как със знанията от преди години да си вършиш работата сега“, каза директорът на ДГ „Радост“ Донка Русинова. По думите й, ако наистина учителят иска да остави следа у децата, трябва да е креативен, мотивиран, да се самоусъвършенства непрекъснато, за да може да посреща предизвикателствата, или просто да се откаже, защото това не е работа за всеки. „Съвременните деца си имат всичко и нищо. Материално те са абсолютно задоволени, но им липсва истинския контакт и връзка с хората около тях. . Най-страшното е, че семейството е в криза. Много от родителите са на гурбет, децата се отглеждат от баби, дядовци или от близки. Така се губи връзката с децата, отчуждават се и това е начало на една голяма трагедия, която ще даде отражение след време. Залагаме си един голям проблем“, каза още Русинова. Децата попиват всичко, което се случва около тях и докато един възрастен знае как да се справи с чувствата, които изпитва, децата нямат тези умения. Ако ние не им покажем, тогава се стига до агресивното поведение – резултат от едно неглижирано отношение към тях. Най-неприятното днес, според директорката на детската градина в Устово, е безразличието, обхванало хората, липсата на загриженост. „Едно време, като че ли бяхме деца на всички. Всички ни възпитаваха по един или друг начин. Сега хората стоят и гледат как някой постъпва неправилно и не казва нищо“, отбеляза Русинова. Според нея децата нямат вина за това какви са. Отговорността е наша. Ако ние кажем, че децата са лоши, означава че не сме си свършили работата. Един родител освен да осигури всичко материално за нормалния живот на семейството си, трябва да е загрижен и за това как да възпитава детето си и какъв човек иска да стане, какви качества да притежава. „Децата са тези, които осмислят живота ни. Те трябва да бъдат в центъра, защото те са нашето бъдеще. Какво ще бъде бъдещето ни, какъв ще е живота ни след време, е наша отговорност и не бива да абдикираме от нея. Тази отговорност е ангажимент на всички – семейството, учителите, обществото. И всеки трябва да бъде на мястото си“, каза в заключение Донка Русинова.