Според политолога Димитър Ганев е възможно в следващия парламент да влязат между 7 и 9 партии

"Притеснително е, че поради ниската избирателна активност относителната тежест на купения и контролирания вот ще бъде по-висока, което може да доведе дори до структурни размествания в подредбата на партиите", коментира за Mediapool.bg и Smolyannews.com социологът от "Тренд" Димитър Ганев. Той прогнозира прогнозира 7 сигурни партии в новия парламент, но с възможност за още две. "Ако се изпълни варианта с девет партии, това ще бъде рекорд за 35-годишната ни история по фрагментирано Народно събрание", посочи Ганев.

Г-н Ганев, как би изглеждало 51-ото Народно събрание и кои изглеждат сигурните участници ?

На база на последното ни проучване, което публикувахме в началото на предизборната кампания, се придържаме към формулата "7 + 2". Тоест 7 сигурни участници в следващото Народно събрание, плюс 2 партии, които са все още под чертата, но имат реален шанс за парламентарно представителство. Това са "Величие" и "МЕЧ", които са с по около 3.5%.

Проучването беше преди началото на кампанията и дава достатъчно възможности да се мисли за +2. Ако двете формации направят добра мобилизация в рамките на кампанията, е напълно възможно да си осигурят място в парламента.

Калкулират ли социолозите процент купен или контролиран вот, когато прогнозират резултатите?

Данните, които виждате (на "Тренд") не са индексирани по някакъв начин за купен и контролиран вот. Това са данните, които ние получаваме на терен. Явления като контролиран и купен вот, които недвусмислено ще присъстват в изборния процес, ще дадат разлика. По друг начин казано - социологическият инструментариум е ограничен. Ние мерим нагласи към определен момент, без да отчитаме деформациите на изборния процес. Избирателната активност е много ниска и вероятно ще бъде рекордно ниска от началото на промените. Притеснително е, че поради тази ниска избирателна активност относителната тежест на купения и контролирания вот ще бъде по-висока, което може да доведе дори до структурни размествания в подредбата на партиите, различна от тази, която сме дали в проучването.

Какви са очакванията Ви за избирателната активност?

Аз бих говорил с абсолютни стойности. На предните избори гласуваха малко над 2 милиона и 200 хиляди. На тези избори очакваме тенденцията за понижаване на избирателната активност, която наблюдаваме от година и половина насам поради електорална умора и липса на политическа алтернатива, да се задълбочи. Очакванията са само около 2 млн. избиратели да отидат до урните в изборния ден.

Има ли реалистични варианти за формиране на кабинет? Какви са те? На какъв принцип биха били изградени?

Засега не знаем колко точно партии ще попаднат в Народното събрание. Ако са 8 или 9, за съставянето на мнозинство вероятно ще трябват 4 формации, но това прави задачата много трудна. Това, което виждам аз като потенциална възможност, освен провеждането на нови избори, е формиране на правителство около ГЕРБ и ПП-ДБ и още две партии.

Кои може да са те?

Ориентирайки се от изказванията на Борисов, на първо място е ИТН, а на второ място – БСП. Най-трудният въпрос, който стои пред пред формирането на кабинета, е дали ГЕРБ и ПП-ДБ ще успеят да се разберат, защото намирането на парламентарна подкрепа за тях изглежда по-лесно. Основният препъни камък е личността на министър-председателя. Това вероятно ще бъде най-горещият картоф в преговорите, защото чуваме две различни концепции. Концепцията на ГЕРБ е политическа фигура да носи политическа отговорност. Естествено, от редиците на ГЕРБ, защото те ще бъдат първа политическа сила.

Възможно ли е Бойко Борисов да реши да формира мнозинство без ПП-ДБ? Също така възможно ли е изходът от изборите в САЩ да окаже влияние върху разговорите за правителство в България и например да видим кабинет между ГЕРБ и "Възраждане" при евентуална победа на Тръмп?

Не мисля, че изборите в САЩ ще предопределят напълно хода на преговорите в България. Трябва да имаме предвид, че ако Тръмп спечели, няма да му е първата работа да се занимава с политическите баланси в България. Тези неща не стават толкова бързо, а освен това да говорим за участие на "Възраждане" в управление с ГЕРБ, независимо от международната конюнктура, ми изглежда практически невъзможно. И с това отговаряме на другия въпрос- дали може да се формира кабинет без ПП-ДБ. Смятам, че математически е възможно, но политически не виждам вариант, защото това означава да се направи кабинет с "Възраждане", което до този момент се отхвърля от почти всички участници в изборния процес. Ако не се случи управление на ГЕРБ и ПП-ДБ, е по-вероятно да отидем на избори за осми път, отколкото да се търси някакво алтернативно мнозинство.

Да отправим поглед към разцеплението в ДПС. Какви са шансовете на двете фракции?

На първо място, аз съм скептичен, че социологията ще покаже най-точната картина. Клиентелният вот е характерен за тази общност вече повече от две десетилетия, но не можем да кажем с категоричност в каква степен и в каква посока ще бъде разпределен.

Социологията в момента дава определен превес на "Алианс за права и свободи" (АПС) на Доган. Но ние не сме напълно сигурни за достоверността на емпиричната информация, която идва от терен, защото в тази общност има притеснение, има отдръпване и част от нея просто отказва да ни споделя какво смята да прави на изборите. Голяма част от тях пък казват едно, а да направят друго. Второ, не знаем каква ще е мобилизацията в Турция. И трето, както споменах, това е клеинтелният вот – не знаем в какъв мащаб ще е.

От какво тогава зависи политическото бъдеще на ДПС-Ново начало ?

Това, което се случва в последните няколко месеца в ДПС, без съмнение няма да намери отговор на изборите. Това е процес, който ще продължи дълго време. Изборите са просто епизод от този процес и въобще не съм убеден, че ще намерим някаква развръзка в ДПС в рамките на следващите няколко месеца. Това ще бъде дълга и тежка битка между двете фракции. Трудно ми е да преценя каква посока ще завърши.

А какво може да се очаква от БСП на тези избори след всички промени при социалистите?

Аз лично не виждам някаква фигура със заряд, която да може да върне позициите на БСП от преди 4-5 години. А след тези избори предполагам, че БСП ще влезе в етап на пряко вътрешнопартийно напрежение, защото, струва ми се, там се образуват няколко лагера около 3-4 фигури, които имат амбиции за председателския пост. Но нито една от тези фигури не ми се струва, че е консенсусна нито сред електората, нито сред широкото ръководство на партията.

Отново изскача въпросът - ако президентът Радев реши да участва със своя формация на евентуални бъдещи избори напролет, на каква подкрепа би могъл да разтича той?

Той имаше няколко възможности да участва. Вероятно президентът Радев добре си дава сметка, че вариантът да участва със свои политически проект на избори минава само през една възможност - той да оглави този политически проект.

Решението да си подадеш оставка от президентския пост и да атакуваш партийния терен е много трудно, без съмнение. А въпросът е, че вероятно с приближаващото изчерпване на втория му президентски мандат, той все повече се замисля за този вариант.

Вероятно вижда, че има търсене на политическа алтернатива и тя общо взето е в неговия профил. Това обаче е лично решение, но и със сигурност много трудно такова.

Ако има още едни избори, това означава още изхабяване на текущите партии, а и отваряне на възможност за политическа алтернатива. Ако Румен Радев влезе в политиката , това променя напълно структурата на партийната система и ще промени със сигурност политическия процес.

Наскоро представихте втората си книга „Българската политическа почва“, споделете за нашите читатели, какви аспекти засягате в нея? А и заглавието е доста актуално към днешната политическа обстановка...

Книгата разглежда детайлно пластовете на националната политическа култура и историческите причини за нейното формиране.

Това, което се опитах да обясня през метафората за почвата, е, че както в почвата има пластове, които са формирани в продължение на векове, така в "политическата почва" също има такива пластове, които са следствие на историческия процес и на културни натрупвания. Те дават своето отражение върху всички събития, върху всичко, което се случва в България от следосвобожденския период досега. Аз идентифицирам най-общо четири пласта, които съм описал подробно в книгата. Но всъщност основната теза, която се опитвам да покажа и докажа, е, че почвата влияе много сериозно върху целия следосвобожденски процес.

В такъв случай какви са тези специфични черти на българина днес, които са плод на тази "почва" и на нейните пластове?

Аз не бих могъл да ги изброя напълно, не искам да влизам и в някакъв народопсихологически портрет на българите. Аз по-скоро искам да дам политически характеристики. Без съмнение една от най-характерните черти за българите е егалитарността. Имаме някакво инстинктивното възприятие за някаква форма на равенство помежду ни и не възприемаме като легитимна каквато и да е форма на разделение, за разлика от една държава като Великобритания, която смята, че наличието на аристокрацията е напълно легитимно.

Егалитарността е следствие на много сериозни натрупвания, най-вече на липсата на някаква аристократична традиция в България.

Друга специфична черта е отношението към държавата или по-скоро липсата на доверие към властта, към държавата. И той е най-вече следствие на исторически събития и фактори.

Друга характерна политическа черта е специфичното отношение към хегемона, към силния на деня.

И разбира се, на последно място, но не и по значение е дилемата между Изтока и Запада.

Важни обаче са две неща. Първо, естественият стремеж на българина е бил на Запад и когато ние сме били част от източни империи, като Османската империя и СССР, нашият естествен стремеж е бил на Запад. Нашите възрожденци са сочели западния политически модел като пример и такъв, който искаме да наложим в България. При социализма, особено в последните десетилетия, стремежът да приличаме на западноевропейските държави е изключително силен. Това си личи много ясно по задочните репортажи на Георги Марков, който описва много добре този процес.

В същия момент не трябва да забравяме, че бидейки част от Запада, днес ние сме специфична негова част. Ние сме в югоизточната му периферия и се явяваме най-източната част от Запада, което придава различен тип характеристики на българското политическо поведение.

Остава ли този стремеж към Запада силен?

Няма никакво съмнение в това. Показвал съм го и със социологически данни. Две трети от българите заявяват принадлежността си или подкрепят членството на България в Европейския съюз. И това са данни, които не са се променили много в последните години.

В книгата отбелязвате, че българите търсят един силен човек начело. Защо това е така?

Това отново е следствия на историческо натрупване. Ние непрекъснато искаме да видим кой е отпред, кой е начело и това ни е естествен инстинкт. И това роди месиите.

Кои са уроците, които трябва да научим за политическото ни мислене?

За мен най-важният урок е, че трябва да положим усилия да разберем българската политическа почва. Да разберем всъщност кои сме ние и защо сме такива. Съобразявайки се с тези специфики, управляващите биха постигнали по-добри резултати от тези, постигнати през последните години.

Благодаря Ви за този разговор!