Димитър, повече от година сте в Манчестър. Имате къща тук, как се чувствате, успяхте ли да се приспособите?
Всичко е наред. Нямам никакви проблеми. Нещата се развиват добре, нямам оплаквания.
Вече видяхте голям клуб като Манчестър Юнайтед отвътре. Толкова велик клуб ли са Червените дяволи, колкото изглеждат отвън?
Дори по-велик. Манчестър Юнайтед е един от най-добрите отбори в света. Тук играят някои от най-качествените футболисти. Мениджърът сър Алекс Фъргюсън е начело на клуба дълги години. Тук може да се научи много и ако един играч иска да се развива, това е точното място.
Виждат ли феновете на Манчестър Юнайтед най-доброто от вас?
Може би успях да покажа част от моите най-добри пасове и голове. Тук винаги трябва да се играе на най-високо ниво. Основната ми цел е всеки следващ мач да е най-добрият за мен.
Чувставате ли напрежение от това, че за вас са дадени толкова много пари? Лично за го приех като привилегия, когато за мен платиха 15 милиона паунда през 1996 г.
Всеки човек мисли различно. Понякога е трудно, защото
хората очакват толкова много от теб Все пак са дадени много пари. Опитвам се да давам най-доброто от себе си, да помагам на отбора да печели трофеи. И мисля, че успяхме през първия ми сезон тук. Спечелихме Висшата лига, всички са щастливи.
Роналдо липсва ли ви?
Да, разбира се. Нормално е, когато един отбор се раздели с най-добрия си играч, той да липсва. Но няма незаменими хора. Тук са събрани много добри футболисти, които могат да го заменят.
Опознахте сър Алекс Фъргюсън. Той има малко особен имидж пред обществото. Различен ли е в действителност?
Той винаги защитава играчите си. Още когато стъпиш за първи път в съблекалнята или на тренировъчната база в Карингтън, разбираш какво отношение има този човек към футболистите. Друго не мога да кажа.
Да се върнем към живота в България. Баща ви е бил професионален футболист. Давал ли ви е съвети, напътствал ли ви е?
Мисля, че когато един младеж има около себе си човек, от коготото да се учи, той винаги успява, независимо с какво се захваща.
Баща ми е бил винаги до мен давал ми е съвети, критикувал ме е, когато правя грешки. Това продължава и до днес. След мачове се чуваме по телефона, обсъждаме грешките. Много съм щастлив, че имам баща футболист, който ми е като учител.
Той ли ви подтикна да станете футболист, или това беше в кръвта ви?
Не, не, никога. Не можеш да накараш едно дете да прави нещо насила. Сега и аз съм баща и искам дъщеря ми сама да избере с какво да се занимава.
Трудно ли е да сте баща? Помагате ли за отглеждането на детето си? Стоите ли буден по цяла нощ?
(Смее се.) Не. Само гледам, защото, честно казано, не знам какво да правя. За първи път съм баща и засега малко се паникьосвам, но мисля, че ще свикна.
Говорите перфектно английски. Филмите ли са главната причина за това?
Когато не си учил достатъчно в училище, можеш да научиш нещо сам. Нужно е желание и търпение.
Все още гледам филми и усъвършенствам английския си както и другите чужди езици, които също са важни.
Извън футбола какво правите, когато сте свободен, когато сте у дома си? Играете ли голф подобно на повечето ви съотборници?
Сега отделям на дъщеря си цялото време. Не играя голф. Може би съм единственият от отбора, който не го прави, но просто не ми харесва тази игра.
Вълнува ли ви треньорската професия? Толкова много ли ви харесва футболът.
Харесва ми, но знаете, че футболът е до време. Не може да се играе цял живот. Когато чукнеш 30 години, хората вече казват, че си свършен. Но виждате, че в нашия отбор има примери като Пол Скоулс, Райън Гигс и Гари Невил, които макар и след тази възраст продължават да се развиват, по-добри са от всякога. При всеки е различно, всеки знае как се чувства тялото му и колко да продължи да играе. Аз винаги съм бил на мнение, че
точният момент за отказване е, когато си на върха
Споменахте Скоулс, Гигс и Невил. Колко голямо е влиянието им в съблекалнята на Юнайтед?
Те тренират здраво като всички останали. Всеки ден са първи на тренировъчния терен, играят със същата страст, все едно са малки деца. Много е приятно да се играе с гореспоменатите играчи.
Напомняте ми много на Мат льо Тисие, с когото играх заедно в Саутхемптън. Притежавате същите качества, същия стил. Може и да не изглежда, че вършите много работа на терена, но също като Мат льо Тисие, сте на точното място, когато отборът има нужда от човек с въображение, който да направи разликата, да вдъхнови останалите с някое специално отиграване…
Гледам да не обръщам внимание на хората, които казват на бялото черно. Наскоро четох книга, която започваше така: “Ако нямат красота и изящество в тях, са безсилни да стигнат до сърцето.” Това ми направи впечатление, тъй като аз
обичам да играя по този начин: красиво и елегантно Футболистът, с когото ме сравнихте – Мат льо Тисие, помня някои от неговите голове, но бях малък. Гледах него, гледах вас и головете, които бележехте. Сега се старая да правя същото нещо.
Обичате футбола, като дете сте играли по цял ден? С удоволствие ли ходите на тренировки?
Да, разбира се. Понякога опитвам просто да играя своята игра. Понякога изглежда, че не проявявам емоции, но не е така. Всеки иска да играе вечно, но идва денят, в който си казваш “стоп”. Ще бъде трудно за мен, когато дойде този момент. Предполагам и за вас е било така. Ще опитам да дам най-доброто от себе си във времето, което ми остава като професионален футболист.
Някой ми каза, че сте били фен на Нюкасъл? Вярно ли е?
Бях фен на Блекбърн, когато станахте шампион с тях. След това станах от Нюкасъл.
Казвате го тук, на “Олд Трафорд”, където за първи път не ме освиркват, защото стадионът е празен… Възможно ли е да преминете един ден в Нюкасъл, може би в края на кариерата си?
Не, щастлив съм тук. Бях фен на Нюкасъл само защото вие играехте там.
Благодаря за комплимента. Преглеждате ли пресата в понеделник сутрин? Следите ли какво пишат хората за вас?
Това е нещо, от което играчите нямат нужда.
Повечето имат навика да отварят вестника и да видят оценката си за даден мач. По-важно е обаче да чуеш оценката си лично от треньора. Той ти казва дали си играл добре или зле, какво трябва да промениш. Чувам се и с баща ми. Когато той ми каже: Браво, справи се чудесно!", нямам нужда да чета коментарите на хора, които никога не са играли футбол, а се правят на специалисти.
Значи ли това, че не ви интересуват коментарите ни в събота вечер с Линекер и Хансен?
Не. Вие сте хора, които човек трябва да слуша. Ако някой от вас отправи критика, трябва да й обърнем внимание.
Честно ли го казвате?
Да. Гледам шоуто ви, но признавам, че понякога се казват глупави неща…
По принцип Алън Хансен ги говори (смее се).
Алън Шиърър Би Би Си Спорт