В чест на храмовия празник на църквата „Свети Висарион“ в Смолян Димчо Михалевски дари днес Християнския младежки център „Чисти сърца“ с лаптоп, трика и пантофки за децата от балетната секция, фотоапарат и диктофон – за тези, които ще се учат на журналистика, както и текстилни бои. Освен това водачът на листата на социалистите дари и муле на църквата – в памет на първоапостолите, които пеша, на муле или катър са разнасяли словото Божие по родопските пътеки.От своя страна епископ Антоний дарява мулето на Роман Соколов от Виево, тъй като преди дни товарното добиче, с което е карал трупи, е умряло. Пред събралите се родопчани Михалевски прочете словото, което после връчи на епископ Антоний.

Ваше Преосвещенство, драги родопчани, скъпи гости на празника,   Преди две седмици бях на храмовия празник в с. Хасовица, където църквата „Св. Дух„ честваше своя сто годишен юбилей. Стоях там горе, високо в планината, където преди един век нашите предци са късали от хляба си, делили са от грошовете си, за да вдигнат тая църквица – една от многото крепости на българщината в Родопите. До тях, по стръмните планински пътеки – в студ и пек са вървели свещениците, хората, които със словото Божие са оживили тези градени с толкова мъка и радост църкви. Пеша, на магаре, муле или катър тези наши просветители и будители са разнасяли искрата, която държи пламъка на човешките души, огъня на българщината. Защото, както казва св. Йоан Богослов, Словото е Бог, а Бог е Любов и Любовта се открива в Словото Божие. Защото Словото няма нужда да воюва, само да бъде чуто. Ваше преосвещенство, в Родопите и днес има пътеки – не успяхме да построим всички пътища. Затова дарявам това муле – за да стига църквата и до тези родопчани в края на пътеките. А те са стръмни и каменисти, каквито са и пътищата до човешките души и сърца. Като тези, по които – като първоапостолите, са вървели предците ни. Нека всички ние да помним това, което те са сторили за нас, да държим огъня, който запалиха със словото си – и без страх, а с радост понесоха всякакви мъки. Да помним делото на светия свещеномъченик Висарион, епископ Смолянски, който в едни черни за българските земи времена, успокояваше със словото си душите на българите, в които цареше униние.