Когато хората от големите градове, тези които водят забързан начин на живот, пътуват, нека винаги да търсят местната храна. Когато влизат в един ресторант, да попитат какво е характерно за местната кухня. Трябва от време на време да се поспираме, препоръчва координаторът на организацията Slow food за България Десислава Димитрова

Нека обясним на широката публика какво представлява Slow food?

Slow food /или Слоуфуд – От англ. „Бавно хранене" – обратното на Fast food – „Бързо хранене" – бел.ред./ е организация, която работи за съхраняването на традиционния вкус на храните и помага на фермерите, които ги произвеждат. Това е неправителствена, еко-гастрономическа организация, основана в Италия. Целта й е да предотврати изчезването на местните кулинарни традиции и да събуди интерес у хората към качествената храна, нейния произход и връзката й с общностите, които я произвеждат.

На какво се опира вашата организация?

Философията на организацията е заключена в три основни положения:

• Храната трябва да е вкусна и от качествени продукти

• Храната трябва да е произведена по природосъобразен начин

• Производителите трябва да получават справедливо възнаграждение за своя труд

Утре в София започва първият регионален форум Тера Мадре Балкани 2010. Бихте ли разказали подробности за него? Това е първата регионалната среща на производители на традиционни храни – ще се проведе от 15 до 18 юли 2010 г. Събитието се състои от два компонента. Първият е работна среща (конференция) с домакин СУ “Св. Климент Охридски”, на която ще се разискват теми, свързани с опазването на традиционните храни и съвместяването на европейските регламенти с традиционните начини на производство. Вторият е изложба-пазар на местни храни, която ще се организира пред Университетската ботаническа градина на ул. “Московска” – между Паметника на В. Левски и ул. “Дунав”. Ботаническата градина ще бъде мястото за провеждане на социалните събития – откриване и закриване на срещата, официален коктейл за участници и гости, платени дегустации на уникални храни, италианска вечер, демонстрация на карвинг върху плодове и зеленчуци, занимания с деца. Работата с деца е специален акцент в събитието. Идеята е под формата на игра да им бъде обяснена ползата от консумиране на чиста и вкусна храна.

Няколко думи за участниците и какво ще представят те? Има участници от всички балкански страни, като някои от тях са с доста големи делегации. На специални национали щандове те ще представят своите кулинарни традиции. Посетителите на пазара ще имат възможност да опитат уникални сирена, колбаси, сладка, мед, напитки и др. Например едно сирене от Босна и Херцеговина от групата на жълтите сирена, което отлежава в смърчови кори, специфични видове мед – малинов мед, кестенов мед.

Какво да очакваме от нашите производители? Нашите производители ще представят небезизвестното вече зелено сирене от Черни Вит, крокмач от село Ракита, еленски бут, смилянски фасул, родопско бито сирене, разложки дедец и нафпавок, различни видове мед и пчелни продукти и други уникални храни от България.

Разбирам, че си партнирате с Министерството на земеделието и храните. Да, те са патрон на събитието.

Как върви сътрудничеството с тях? Благодарение на сътрудничеството с тях успяхме да разработим т. нар. Наредба за директни доставки, която ще дава възможност на фермерите да продават директно своите продукти на крайния потребител. Така българският фермер ще може да продава собствената си продукция – сирене, кисело мляко и др., което до този момент не беше възможно, поне официално. С удоволствие мога да кажа, че имаме отзивчивост и разбиране.

Кога да очакваме излизането на тази наредбата? Доколкото знам, в момента тя е в Брюксел за съгласуване. Надявам се да имаме по-конкретна информация от министър Найденов, който се надявам да успее да се включи в откриването на нашето събитие.

И накрая, Вашите препоръки към българите. Как да се хранят бавно в този забързан свят? Това може да стане като от време на време си позволяваме да спрем за малко. Например, за хората в големите градове, които живеят интензивно, подобна възможност се явява по време на техните почивки и пътувания в страната. Нека винаги да търсят местната храна. Когато влизат в един ресторант, нека попитат какво е характерно за местната кухня. Когато споменатата Наредба влезе в сила, да се интересуват от кого могат да си закупят сирене, мляко. Потребителят също трябва да бъде активен. Не случайно, според Слоуфуд потребителят се явява като съ-производител. Защото със своето търсене той стимулира фермера да произвежда определени храни и така той става негов партньор.

Интервю на Андрей Симеонов, Информационна агенция КРОСС