Интервю с Денислав Костов – директор на Областна Дирекция на ДФ „Земеделие“ – Смолян

Г-н Костов, как протича кампанията за директните плащания за 2017 година и колко бенефициенти са кандидатствали до момента?

Кампанията е към своя край. Тя беше удължена поради различни технически причини. До 29 май приключи приема на заявления без санкция. Всеки земеделски стопанин, закъснял да подаде заявление, може да го направи до 14 юни с 1 % санкция на ден. Кампанията протича нормално. До момента имаме подадени около 4 800 заявления за подпомагане по директни плащания на площ. Спрямо миналата година това е с 3 % по-малко, тоест с около 160 заявления по-малко. Намаляването на бенефициентите не означава, че са намалели желаещите да кандидатстват. По-скоро се наблюдава една тенденция на окрупняване на стопанства, т.е. по-малки стопанства да са се влели в по-големи.

Какви суми са изплатени на стопаните от областта за 2016 г. ?

Плащанията по кампания 2016 година все още продължават. До този момент изплатените средства са малко над 10 млн. лв. като очакваме още три разплащания да бъдат извършени до края на юни месец – за млад земеделски стопанин, за дребни земеделски стопани и по мярката за Натура 2000. Като цяло най-много средства преведени под формата на субсидия има за тютюнопроизводителите, те са получили около 3 млн. лв. за миналата година. Тук е коректно да кажа, че субсидиите, които хората получават по Националната схема за тютюнопроизводство е базирана на продукцията, която те са отглеждали и произвеждали през периода 2007-2009 година. ЕС не разрешава субсидиране на сектор тютюнопроизводството. Идеята е държавата да намери помощ за тези тютюнопроизводители.

Стопаните, които са заявили, че обработват земите си в необлагодетелствани райони са получили субсидии на стойност малко над 1,8 млн. лв. Имаме и плащания към животновъдния сектор около 1,6 млн.

Колко са одобрените проекти в ДФ „Земеделие“ за новия програмен период и по какви мерки са те?

За Смолянска област за новия програмен период имаме подадени около 200 заявления по шест мерки. Най-големия брой подадени проекти са по подмярка 6.3. „Стартова помощ за малките стопанства“ – 89 проекта, от които до момента имаме 55 сключени договори на одобрен, на обща стойност на субсидията над 1,6 млн.

В подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от 22-ма заявили желание да кандидатстват имаме пет одобрени проекти с договори, като общата стойност на одобрената субсидия е малко над 2 млн. лв. Тук влизат и проектите, които общините подготвиха и подадоха за инвестиции в тяхната инфраструктура. При нас бяха подадени общо 41 проекта от всичките девет общини от селски тип. Тече обработката на тези проекти на обща стойност над 110 млн. лв. Надявам се да има скоро одобрени и да започнат активни действия по тях.

Какво да очакваме през настоящата година?

Преди няколко дни излезе индикативния график, който министъра на земеделието определя за прием на документи. Актуалното е прием по подмярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства и маркетинг“, насочена към по-малки земеделски производители. Приемът ще бъде отворен в началото на август. Проектите ще бъдат изготвени безплатно от Национална служба за съвети в земеделието и след това стопаните ще кандидатстват при нас. Апелирам към малките земеделски стопанства да потърсят информация, за да могат да си подготвят проекта и след 1 август да кандидатстват.

По мярка 4.2. „Инвестиции в преработка за земеделски продукти и маркетинг“ приема на документи ще започне в края на август и началото на септември. Другата голяма мярка, която предстои да бъде отворена в края на август е за млади земеделски стопани, по която ще могат да кандидатстват хора до 40 години. Стойността на субсидията е 25 хил. евро. С тази мярка се дава възможност на млади хора да развият своите стопанства.

В края на годината ще бъде отворена мярката за инвестиции в неземеделски дейности, насочена към хората, които искат да развият алтернативен бизнес. В предишния програмен период по тази мярка бяха актуални къщите за гости.

Друга интересна мярка, предимно за животновъдите в областта, е за хуманното отношение към животните. Тук е предвидено и допълнително финансиране.

През ноември предстои прием на проекти от общините за инвестиции в селата. Ще имаме и прием по три горски мерки, предвиден за месец октомври.

Фонда предлага ли специални програми за малките земеделски стопанства?

Имаме няколко схеми и мерки, насочени към малките земеделски стопани. Това са по линия на директните плащания на площ , чийто кампания тече в момента. Тук трябва да споменем и схемата за дребния земеделски стопанин, където хората имат минимално гарантирано базисно плащане от 500 евро, което може да достигне до 1250 евро в зависимост от големината на стопанството. Другата мярка е 6.3 „Стартова помощ за малките земеделски стопанства“, като тук безвъзмездната помощ е 15 хил. евро на стопанство. Плащанията са разделени на две – първо при одобрение стопанинът получава 10 хил. евро, а второто плащане в размер на 5 хил. евро. е след точно и правилно изпълнение на бизнес плана и целите заложени в него. Апелирам за следващата година стопаните да се подготвят и да кандидатстват по тази мярка. Тя е много добра, защото е изведен като приоритет планинския район, т.е. нашите бенефициенти са по-напред от тези в полето и това им дава добра възможност да кандидатстват по тази мярка.

По какви мерки от програмен период 2014 – 2020 г. могат да кандидатстват младите хора от Смолян и региона за да започнат и развият бизнес?

Мярка 6.1. Стартова мярка за млади хора до 40 години, които никога не са се занимавали със земеделие и могат да получат 25 хил. евро. Първото плащане, в размер на 12 500 евро, е при одобрение, а второто след третата година при правилно изпълнение на целите, заложени в бизнес плана. Освен това абсолютно всички мерки от Програмата за развитие на селските райони дават възможност на младите хора да участват и да получат финансиране за развитие на собствените си идеи.

Г-н Костов, има ли интерес от страна на младите хора към земеделие?

Опитваме се да провокираме някакъв интерес, правим информационни кампании, но младите хора не се интересуват от земеделието. Казвам го със съжаление, защото това е нещо, което дава стартова помощ на стопаните, които при желание биха могли да развият стопанствата си с по-големите мерки. Така могат да изкарат на пазара една качествена продукция от каквато всички ние имаме нужда. Ако трябва да кажем, че има сектор, който върви с положителен темп това е пчеларството. По Националната програма за пчеларство 32-ма пчелари са заявили интерес по различните мерки. Малко над 50 % от хората вече са сключили договори и изпълняват дейностите по нея.

Какви помощи се отпускат за производство на биопродукти в нашия регион и има ли интерес?

Темата за биопродуктите е много актуална, както в България, така и в ЕС, но за съжаление в Смолян не можем да се похвалим със сериозен интерес. Има специална мярка в Програмата за развитие на селските райони, наречена Биологично земеделие, която подпомага такива инициативи в три направления – биологично растениевъдство, биологично животновъдство и биологично пчеларство, но интереса е малък. Имаме едва 12 бенефициента – 2 по биологично пчеларство, 7 по биологично растениевъдство и останалите по биологично животновъдство.

В края на нашия разговор бих искал да отправя апел към хората, живеещи в Родопите и Смолянски регион. Бъдете активни, търсете възможности и информация.Да, все още бюрокрацията е голяма, но да се надяваме, че с течение навремето ще започне и онлайн подаване на документи тогава ще е много по- лесно и удобно. Аз и експертите, които работят в Областната дирекция винаги сме готови да дадем най-добрия съвет и да насочим хората към това, с което искат да се занимават.