Земеделието традиционно е един от най-важните сектори на българската икономика. То претърпя сериозни промени в периода след 90-та година. Проведе се кардинална поземлена реформа, тотална приватизация и унищожение на старите производствени структури, пълно изтегляне на държавата от сектора и почти никаква подкрепа за земеделските производители.

След разпадането на т.нар. ТКЗС-та земята беше върната в реални граници, което допринесе за нейното раздробяване, парцелиране и неподдържане. Основният проблем и до днес е собствеността на земята. Много земеделски стопани обработват наследствени земи от години, но нямат документирано правно основание за ползване. Голяма част от земята е записана като Общински поземлен фонд или Държавен поземлен фонд, или е на много наследници, които не могат да се разберат за нея. Унищожено беше животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството – сектори от земеделието, където традиционно България е имала силни позиции. Разграбена и унищожена беше цялата поливна инфраструктура. В резултат на всичко това имаме много закъсняла модернизация в сектора, с изключение на зърно производството.Oстаналите малки и полупазарни стопанства използват силно остаряла и амортизирана техника, също и животинска сила.

Почти нищо не се случи в сектора до 2009 г., когато ГЕРБ пое управлението на държавата. Беше отворен приемът на проекти по мерките от Програмата за развитие на селските райони. Децентрализираха се две от тях – за преструктуриране на полупазарните стопанства и младите фермери, което даде силен тласък за минимизиране сроковете на обработка и одобрение на заявленията. Започна плавно увеличение на субсидиите за животновъдите. Добре бе организирано и подпомагането от държавния бюджет по схемата de minimis. Стопаните получаваха субсидии за изхранване, което беше почти 4 пъти повече от това през последната година. Подкрепа получиха овцевъдството и козевъдството под формата на национални доплащания за животни, отглеждани в планински райони, в т.ч. Южна България. Успяхме да включим към списъка на застрашените породи Българското родопско говедо /познато като породата Жерсей/ и Късорогото родопско говедо. Това позволи по мярка „Агроекология“ стопаните да получават подпомагане и за 1 крава в размер на 200 евро на година за 5 последователни години.

Хиляди тютюнопроизводители започнаха да получават държавна помощ в общ размер на 72 млн. лева годишно. Отрасълът се либерализира и се наложи пазарен принцип в отношенията между производители и изкупвачи. Стотици милиони лева получиха общините от селските райони, за да си обновят пътната инфраструктура, да изградят детски и спортни площадки, зали, площади и т.н. Обновени бяха църкви, джамии, читалища в малки населени места. Бизнесът получи силна подкрепа за развитие на туризъм и преработвателна дейност. За съжаление резултатът от случилото се за времето, в което ГЕРБ не управлява, е твърде негативен. Стотици проекти бяха подготвени от НССЗ по мярката за подпомагане на полупазарните стопанства /хората я знаят като програмата за орехите и лешниците/, а тя не отвори. Младите фермери бяха лъгани през последната година, че ще бъдат подпомогнати техните бизнес планове, но това не се случи. Хиляди левове инвестирани в стопанства и в крайна сметка нищо. Програмите просто не отвориха. По-лошо – спряха средствата, договорени преди това. Договорите за одобрени проекти не се подписваха с месеци, бавеха се плащания по извършени инвестиции. Животновъди и пчелари получиха в пъти по-малко държавна помощ.

Проспа се цяла една година от новия програмен период, в която така умело се прокламираше помощ за малките стопанства, за животновъди, за зеленчукопроизводители, но те отново останаха излъгани. За капак на всичко трябва да прибавим и пълното безхаберие от страна на предните управляващи за решаване на проблема с болестта „син език“, която засегна хиляди животни от нашата област. Истината е, че улисани в разпределение на „порциите“, те просто неглижираха проблема и не реагираха за неговото решаване още в зародиш, когато местата на епидемия бяха все още малко. Такава беше „грижата” за земеделието, за планинското земеделие, за малките стопанства през последната година и четири месеца.

Това, което ПП ГЕРБ предлага, е работа в подкрепа на планинското земеделие и политика за конкурентно и устойчиво земеделие чрез:

Специални програми за малките земеделски стопанства /полупазарни/ и допълнителни субсидии за тях;

Създаване на общински офиси за съвети в земеделието – за по-добър и бърз достъп до информация и помощ при кандидатстване;

Помощ за коопериране на отделните групи земеделски производители в региона и достъпно финансиране за закупуване на земеделска техника, създаване на суровинни складове, маркетинг и разработване на пазари на производителите;

Помощ за сертифициране на подходящи землища за производство на биопродукти;

Създаване на търговски бранд „Регион Смолян“, под чието име всички земеделски производители да продават продукцията си на вътрешни и външни пазари;

Активно участие и законодателни инициативи на ниво ЕС /чрез евродепутата Владимир Уручев ГЕРБ/ЕНП – член на комисията по земеделие в Европейския парламент/;

Възстановяване и модернизиране на поливната инфраструктура с евро средства;

Помощ за тютюнопроизводството в региона.

Денислав Костов – кандидат за народен представител от ГЕРБ

Купуването и продаването на гласове е престъпление!