Днес отбелязваме един от най-големите християнски празници – Сирни Заговезни

Днес отбелязваме един от най-големите християнски празници – Сирни Заговезни. Той поставя началото на дългите Великденски пости, но и е израз на любовта към ближния, празник, на който трябва да пречистим душите си, да ги изпълним с любов и мир за посрещането на възкръсналия Божий син, да потърсим и да дадем прошка.

Сирни Заговезни, подобно на Месни Заговезни, е на различна дата всяка година. Сирни Заговезни е винаги в неделя и винаги е очакван с нетърпение от най-малките заради обичаите, характерни за празника. Като например ритуала Хамкане, при който се връзва на конец яйце или бяла халва и се върти над главите на децата, а те трябва да я хванат, без да използват ръцете си – само с уста.

Жив интерес у деца и възрастни будят и кукерите, гонещи злите сили, болестите и бедите с чановете и страшните маски по стара традиция именно на Сирни Заговезни.

Макар да е езически обичай кукерството днес е свързано с християнския празник Сирни Заговезни и е сред малкото самобитни обичаи, запазени по нашите земи през вековете.

Днес много от обичаите са забравени, паленето на огньове, наречени сиреници, в чиято всемогъща сила да изгори всичко лошо, бедите и злите духове, е съхранено на малко места. А масово традицията да се иска прошка се спазва някак по навик, без да се вниква в смисъла на опрощаването. Прошката е символ на благородство, човечност и вътрешен мир.

А от утре, 18 март, започват Великденските пости.

Те са един от най-важните периоди в православната религия, който предхожда големия християнски празник Великден. През 2024 г. Великият пост започва на 18 март и продължава до 5 май. През този период вярващите са призовани към смирение, пост и молитва, за да очистят душите си и да се подготвят за празника Възкресение Господне.

Великият пост е време, когато вярващите се отказват от месни продукти, алкохол и други изкушения, за да се подчинят на духовно обновление и самообладание. През този период се ходи на църква, чете се духовна литература, прави се изповед и се дава причастие.

Великият пост продължава 40 дни и напомня за изпитанията, които е преживял Исус Христос преди разпъването и възкресението си.

В християнската традиция откриваме корените на постите още по времето на Моисей, който чрез пост и молитва се подготвил да получи Божия завет. След това Иисус повторил подвига му, като прекарал 40 дни и нощи в пустинята, където бил изкушаван от Сатаната, но чрез пълен пост и непрекъсната молитва успял да го пребори. Пророк Илия след дълъг и строг пост достигнал голяма душевна чистота и обич към Бога, за което бил удостоен да види Божията слава. Но най-известният постник в християнството е Св. Йоан Кръстител, който е водил изключително аскетичен живот. Носел е само груби одежди от камилска вълна, хранил се е с див мед и плодове и непрестанно се е молил. Учителят Петър Дънов също много често е съветвал да се пости, за да бъде човек чист и здрав тялом и духом.

Постите имат и един по-конкретен аспект – подобряването на физическото здраве.

Обикновено, когато човек пости, се ограничава приемът на определени храни и вещества, които влияят неблагоприятно върху организма ни – месо, яйца, риба, млечни продукти, концентрирани мазнини, алкохол, цигари, кафе и други интоксиканти. Разбира се, това се отразява изключително благоприятно на организма и в един момент човек получава прилив на енергия, умът му се избистря и успокоява, функциите на отделните органи и системи се нормализират, настроението се подобрява и т.н.

Но най-важният аспект на постите е духовният.

Духовният пост се изразява в две неща: първото е спазването на Божиите закони, а второто е молитвата.

Постите навсякъде са приемани като универсално средство за постигане на хармония между душата, ума и тялото. Те са идеален начин човек да подобри качеството си на живот, като постигне добро здраве, спокоен ум и по-висока духовност.

За всеки пост е важно да сме в добро общо физическо здраве. Не е желателно деца под 7 г., бременни жени, кърмачки, както и възрастни хора да се подлагат на пости.

Всеки постещ трябва да е сигурен, че може да даде на тялото си възможно най-разнообразна растителна храна.

Седмица преди началото на поста се преустановява консумацията на месо.

Последният ден, в който то може да се консумира е на Месни Заговезни на 10 март 2024. Последният ден, в който може да се ядат животински продукти, с изключение на месо, е Сирната неделя на 17 март. Тогава се яде риба, баница, ориз, халва, печено сирене, яйца, мляко.

Най-строг е постът в първата и последната седмица. В първия понеделник, както и в деня на Разпети петък, се изключва всякаква храна.

След края на постите, в неделя, се празнува Великден.

Това е най-радостният празник за християните, тъй като празнува възкресението на Исус Христос от мъртвите и победата над греха и смъртта. Вярващите празнуват Великден с празнични служби, свещи и специални великденски храни като боядисани яйца, козунаци и великденски печива.