От сутрин до късна вечер, кравата Катина пасеше необезпокоявана от никой, нищо, че градинката беше обновена и посадена с райграс. Близо половин милион даде общината на един приближен до тях човек, за да посади райграс и три фундука. Кравата полягаше до тях на сянка, после се възправяше и начесваше осраната си задница на една от трите пребоядисани пейки в жълто. След което, демократичната крава – Катина полягаше върху топлия пясък, където децата строяха своите пясъчни замъци, гледаше умно и преживяше бавно… Ама чуеше ли музика, тъпани и мегафон, започваше да щурее също като нейната стопанка, Катина Гайдуневица и скачаше на четири крака, като разгонена юница… Измина време и народът си избра друг кмет, който първо отряза пътя на демократичната крава, отсече фундуците, издигна чешма, сложи нови пейки, посади цветя и градинката светна. Баби, майки с деца посядаха там на раздумка, около красивата малка чешма и още по-красивото бликнало фонтанче. Само Катина Гайдуницева беше недоволна, че са отнели правата на нейната крава, която спокойно си пасеше, необезпокоявана в градската градина.

Затова събра инициативен комитет и се юрна из селата да сваля новият кмет. Тръгна с прочутия местен поет Стихчев и още по-прочутия артист Ненчев. Беше домъкнала и злобен активист, дето криво стоеше и още по-криво гледаше, за да ги хваща страх хората…Когато стигнаха до най-голямото село, ги очакваха девет баби, осем стареца и един алкохолик. Тя видя, че половината от старците бяха задрямали, а бабите дето не чуваха си бяха изключили слуховите апарати и си плетяха плетките и чакаха да свършат с агитацията. Най-оперената баба Гюлфие, стана и обърна тромавата госпожа Катина, за да погледне и зад гърбът си и да види: Порутената сграда на местното училище, където някога учеха над триста деца. Изпокъртените прозорци на читалището, където вятърът развяваше лист от последното му мероприятие от преди десет години. На този лист се мъдреше Вазовото стихотворение ”Аз съм Българче”. Дори пощата беше заключена и прозорците бяха заковани с дъски, нито котка нито куче се мерна, докато озлобената Катина правеше своите агитации…Затова тя с посърнало лице се обърна към тях и ги попита :

-Сега на кого ще подарим лаптопа, дето бизнесмена Цеко-Цаката им изпраща, че то в това село са останали девет баби, осем старци и един алкохолик.. Още на другия ден агитаторката Катина повика касапина Генчо и закла демократичната крава Катина..Но не я сготви в буркани, а ритуално я погреба по долу в реката, близо до градинката, където си пасеше необезпокоявана. На погребението си мислеше, че може да дойдат и такива времена, че на нейната крава-Катина, паметник да издигнат..

Поука: Не отнемайте правата на кравите, защото сме правова държава….

Емил Енчев