Преди 16 години на този ден прословутото българско търпение се изчерпа. Тътенът на недоволството беше толкова силен, че управляващата БСП, начело с Жан Виденов и Георги Първанов, се скри под масата и пусна доберманите да хапят „на месо“. Освирепелите милиционери, докарани с автобуси, в чиито глави все още не беше дошъл 10 ноември 1989г., бяха почти на нивото на своите колеги от времената след 9 септември 1944г. Това, което изненада всички, е че този път разбитите глави, свистящите палки и тропотът от удари върху щитовете не успяха да уплашат хората. Защото на хората им писна. Писна им да бъдат управлявани от професионални мошеници и крадци, от министри, които успешно вкараха България в черния Шенгенски списък, и отново след падането на Желязната завеса българите останаха зад затворени граници. Писна им след кражбата на 14 милиарда долара (под формата на външен дълг) да бъдат ограбени и последните им спестявания от фараони, пирамиди и постоянно фалиращи банки.
Страхът, тъпотата и безсилието на управляващата БСП успяха да отприщят най-истинските и неманипулирани протести през целия преход в България. Успяха да докарат такова ниво на нетърпимост в протестираща България, че БСП беше на ръба да хвърли страната в гражданска война, само и само да не изпусне властта. Хубавото е, че недоволството завърши с успех – без жертви, лошото е, че това стана с цената на сделка, която предаде надеждите и доверието ни. Сделка, която направи възможно само четири години по-късно председателят на катастрофиралата БСП Първанов да стане президент. За нас, демократичните хора със свободно мислене, тези които мръзнахме по софийските улици, остана споменът от новите приятелства, еуфорията и вярата, че поне за 25 денонощия държахме бъдещето си в ръце, а светът разбра, че в тази страна има и нормални хора, които искат да живеят нормално.