Госпожо Йосифова, запозната сте със закона за предучилищното образование и въвеждането на задължителната забавачка за 4 годишните деца. Какво е мнението ви?

Мисля, че няма място за особен конфликт, тъй като тази система е приета отдавна в Европа. В Англия децата също ходят от 4 годишни на училище. Тази система дава добри резултати. Едно тръгване рано на забавачка звучи страшно за един родител, но в крайна сметка тези деца няма да бъдат изпитвани, няма да бъдат стресирани с някаква подготовка, с контролни, може би така си го представят хората. Няма такова нещо, обучението става чрез игра, игрови подходи, те дори са задължителни в детската градина и предучилищната възраст. Не смятам, че става нещо страшно. Така или иначе и за другите деца, които тръгват в градина, програмите са аналогични. Не вярвам, че ще бъде направено така, че децата да бъдат изпитвани, с контролни и т.н. Дали харесвам или не нашата образователна система е друг въпрос, но тя е единна – предучилищна подготовка, 1-4 клас, 8 клас, 12 клас. Децата трябва да бъдат подготвени за този първи клас и тази подготовка трябва да бъде адекватна. Знаете, че в 4 клас те държат матура. Независимо как и къде ги подготвяме, дали в частна градина или държавна, дали в държавно училище, дали в родителски кооперативи, но тези деца трябва да покрият стандарти и тези стандарти трябва да бъдат наистина високи. Друг е въпросът, че самото поднасяне на материал трябва да се опрости според мен. За тези няколко години няколко пъти се правеха промени и в учебниците. Да, върви се към по-доброто, опитват се колегите, много колективи изработват учебниците, но те са изпълнение с терминология и наистина е трудно за децата. Може би трябва да държим на стандартите, но да променим подхода. Ако той е един игрови подход, в една естествена игрова ситуация детето трупа опит, израства чрез него, само разбира кое не е добре и как е по-добре. Може би притесненията на родителите идват от това, че си го представят като едно училище, където това дете ще седне на един чин, няма къде да мръдне, няма къде да играе. Затова е нашето училище сме го направили по този начин, че до 4 клас ученето да става с модули – децата могат по време на часа да играят. Не е необходимо първо да го четем, а после да го изиграваме, това е част от часа. Друг проблем е големият брой деца в група или клас. Когато аз станах учител, първият ми клас беше за 40 деца, имах 20 чина с едно празно местенце. Трябва да се помисли и да се направи така, че децата в клас да намалеят, да се направят паралелки до 25 деца, макар че, ако ме питате, е най-добре да са 15, за да може един учител да работи с тях, да общува, да гледа не само конкретния материал, но и да възпитава. Как може един учител да се справи с 25 деца, според вас? При нас максималният брой е 15 и усещам, че на колегите им е в повече. Като че ли с 12 деца много по-добре се справят, могат да им обърнат повече внимание. Друга тема е, ако парите следват ученика и за родителите ще стане по-леко.

Един от мотивите на управляващите за задължителната забавачка за 4-годишните е резултатът от проучване, че българските деца стават все по-неграмотни и изследване сред 4-класници – тези, които са посещавали детска градина показват по-добри резултати, отколкото тези, които не са ходили на детска градини или са ходили само 1 година. Вие склонна ли сте да повярвате на такива резултати, имат ли основание те?

Според мен имат, защото едно дете, което е в детската градина дори самата му реч може да се обогати. Разбира се голям фактор е и семейството, това не е едностранчив процес. Трябва и в къщи да се полагат усилия. Но в детската градина детето общува със своите връстници, то контактува с децата от другата група, то може да излезе навън и да общува с по-големите в детската градина, може да отиде при по-малките и да им изнесе урок, да ги учи. Децата организирано отиват и посещават театри, кина, детски изложби. Един родител не може да му даде непрекъснато това. Тук влизат специалисти. Имаме специалист музикален педагог, влизат по английски различни колеги, има спортове, има ателиета. За един ден един родител не може да заведе детето си и на пиано, а ние имаме и пиано, да го заведе на стена за катерене, да има и музика, и английски. Другото, което е, родителите не са специалисти. Колко от тях са специалисти? Вкъщи майката не е по професия педагог, тя не е специалист. Тя ще го възпитава и ще го обучава, но става въпрос за различни дисциплини. Тя не е специалист по всичко. Децата имат социален свят, имат развитие на речта. Ако е с бавачка, е същото нещо. На едно дете вниманието се задържа от 10 до 30 минути, зависи от възрастовата група. 8 часа този човек трябва да работи с детето на десет минути да сменя дейности. Детето остава само с този възрастен, доскучава му и това е нормално. Аз си мисля, че когато едно дете отиде на детската градина, то може истински да се наслади на вниманието на родителите си, получава се двустранен процес. Иначе трябва този родител да е много компетентен, да разбира много, да е квалифицират в различни области, не мисля, че може да догони стандартите, които трябва да се покриват.

Някои от опасенията на родителите са, че законът за задължителната забавачка за 4-годишните отнема правото на родителите сами да решават кое е най-добро за децата им, други пък смятат, че събирането на 30 деца на едно място с един учител не е най-доброто за тях, други са на мнение, че забавачката е вредна за децата им, а църквата ни коментира, че това е духовен геноцид върху децата. Вие какво смятате за тези коментари?

Моите уважения, но не смятам, че това е геноцид. В цяла Европа е приета тази система. Една Англия, която се слави с най-високо качество на обучението, децата тръгват от тази възраст на училище. Има ли геноцид там? В общинските училища там децата делят числа, смятат дроби. И хората там нямат усещане, че са претоварени. Но там подходът е различен. Може би тези родители се притесняват, че в групите има по 30 деца. Действително го има този проблем. По-малките се нуждаят от повече внимание. Да, родителите имат право на избор, но стигаме до този момент, че тези деца трябва да се съревновават с връстниците си. Все пак независимо какъв е подходът, дали е родителски кооператив, дали е частна или държавна градина, трябва да се постигне този стандарт. Нека да научим ние детето да владее математиката, а то ако иска да става математик, нека ние го научим да говори правилен български, а то ако иска да става филолог. Ако сме истински родители, трябва така да подготвим това дете, да му създадем такава среда за успеваемост да може то да е с другите деца на ниво и като стане голямо да избира.

Според вас по-лесно ли ще се социализират децата в група с други деца или всъщност самият родител може по-добре да помогне на детето си да го социализира, да му даде основите в живота, защото на някои родителски организации мнението е такова, че родителите могат по-добре да се грижат за децата си, защото ги познават по-добре, защото познава по-добре неговите нужди от чуждите хора в детската градина?

Има логика в това. Родителят е най-доброто нещо за детето си. Но ако си зададем въпроса кой родител може да бъде целият ден при детето си? Другото нещо е, че той също се изчерпва, защото общувайки с децата ние придобиваме техният начин на мислене, техните емоции. В първата си година като учител, аз започнах да си преправям речника, за да стигна до езика на децата и след това използвах този език с възрастните – търсех най-простата дума, най-ясната. Това е едната страна, като разбира се родителят няма да се вдетени. Педагогиката казва, че трябва да има емпатия, съчувствие, разбиране, но правилната педагогика е това, което е по-добро за детето. Ти му съчувстваш в дадена ситуация, влизаш в дадена ситуация, но трябва да излезеш, трябва да влезеш в ролята на наблюдател и да направиш най-доброто, да действаш като наблюдател. Колко майки могат да го направят. Емоцията не детето е тяхната емоция, как ще му въздейства правилно за даденото нещо, което то върши или иска да учи, или да не учи, като тя се отъждествява с него. За да е правилно нещо за даденото дето, поне аз така мисля, трябва да има известно отдалечаване. Ние учителите също сме емпатични, но трябва да излезеш от ситуацията и да вземеш правилното решение. Не мисля, че родителите могат да дадат всичко на детето, което то получава в детската градина, защото и родителите трябва да се развиват.

Опасения на родители са и, че те са изолирани от процеса, който е в детската градина и обучението. Трябва ли според вас детските градини да станат по-отворени към родителите и родителят да участва по-активно във възпитанието на детето и в това, което се случва в детската градина?

Наистина е така според здравно-хигиенните изисквания, но те си имат своята логика. Родителите идват и оставят детето до вратата, защото вътре са само деца всички, които работят в градината са със здравни книжки, ние имаме бусове с шофьори, които също са със здравни книжки. Родителите могат да участват на родителски срещи, на тържества, консултации или в деня на отворените врати и на открити уроци. Това наистина е една бариера. Често родители ме питат „не мога ли да си стоя при бебето", но това има и друга страна, другите мъници започват да се чудят защо тяхната майка не е там. Но ако родителят е цял ден с детето си в детската градина, какво ще му даде като възпитание и образование. Мисля, че трябва да настъпят някои промени и родителите да имат право на повече посещения, но пък от друга страна има едно залитане напоследък – да се гледат децата непрекъснато по камера. Ако едни хора работят цял ден пред камера, не мисля, че става и че всеки би могъл искрено да прави нещата. Може би някои родители се притесняват, че някъде има една „тъмна страна", но мога да ги уверя, че не е така. При нас няма върнат родител, ако иска да види, това е в нашия правилник, ако иска може да види дори как се сервира на децата. Но наистина заради децата не е добре.

Родителите се притесняват, че в големите градове, и особено в София, няма достатъчно места в общинските детски градини и едва ли не те ще са принудени да изпратят децата си в частни детски градини, а много от тях не могат да си позволят частна детска градина? Според вас скъпо ли е детето да отиде в частна детска градина, защо е така и кое определя цената?

От една страна действително е скъпо, особено сега в кризата. Но честно казано, ако погледнем една цена от 500 лева и я разделим на 22 работни дни се получава цена от 23 лева. За тези 23 лева детето получава 4 хранения, обучение по различните предмети, английски , музика и т.н. Това означава целодневни занимания от 8 до 18.30 или от 7. до 19.00, това са целодневни грижи и аз мисля, че едно такова нещо се изплаща. Да наистина, когато на хората са им ниски заплатите, стои този проблем. Но да ви кажа, виждала съм и родители, които си купуват цигари, кафета, на ден за себе си те харчат, честно казано, горе-долу същите пари. А има и забавачки, които са и по 300 лева. Не мисля, че не е постижимо, тази грижа за децата се изплаща. Виждате, че МОЛ-овете, фризьорските салони са пълна. Да, грижата за родителите трябва да е на ниво, но мисля, че те могат да отделят за детето си. Наистина има хора, които оцеляват. Кризата е тежка, но може би нещата все пак ще се оправят. Има и различни форми на бучение. Може би ако тръгнат парите след ученика, ще се получи, защото това все пак са доста средства и нашите цени ще паднат. Имайте предвид, че в тази ситуация всички сме намалили цените.

Държавата наскоро даде заявка, че ще дава подкрепа за частните болници. По тази логика може ли да се очаква и подкрепа за частното образование. Според вас има ли такава възможност и до какво може да доведе това?

Честно казано, не зная, не смея и да прогнозирам, но бихме се радвали, защото има логика. Както пациентът ползва намаление от НЗОК, както има отчисление по клинични пътеки и т.н., ако влязат по този начин средства, това няма да стане за сметка на качеството в държавното училище. Просто ще могат да се разпределят децата и да получат по-добро образование, когато са много децата, това трудно може да се случи, но когато имаме тази помощ, тогава наистина ще могат да се подпомагат родителите и те само ще додават една част от таксата. Да ви призная, много е трудна ситуацията и с проектите за частното образование. Радвам се, че ние успяхме да осигурим безплатен тенис за нашите родители. Ние имаме деца и със специални образователни потребности и трябва да ви кажа, че тези родители са в по-неизгодна ситуация, защото децата им се нуждаят от допълнителни грижи, допълнителни услуги, а те също се доплащат. За мен логично и правилно е да се отделят средства за частното образование. Но трябва да се помисли как да стане, за да не се конфронтираме с колегите от държавното образование, които се опасяват, че ще им бъдат взети средства, а те полагат също неимоверни усилия. Трябва за всички да се постигне една добра атмосфера, една добра възможност за добро образование.