Художничката представя нейните „Светове с цветове“ на 19 април

„Темите в творбите на Даниела са напълно обикновени, ежедневни, току-що набран букет от ливадите край село Проглед в Родопите, нацъфтели люляци по оградите на някой селски двор, узрели слънчогледи из безкрайните тракийски полета.“, Петър Славов, април 2023

Даниела Славова избира Смолян за своята първа самостоятелна изложба, защото Родопите заемат специално място в сърцето ѝ. Споделя, че цветовете винаги са я привличали и най-вече тяхното допълване, също като хората - някои като се докоснат и става по-светло, озаряват всичко около себе си. През годините се е отклонявала многократно от този колоритен път, поради много причини, но при всяка трудност отново се захваща за цветовете и четките, всеки път все по-силно от преди. И както Джонас Солк е казал: “Имал съм мечти, имал съм и кошмари, но победих кошмарите благодарение на мечтите”.

Винаги е искала да бъде художник, но не просто художник, а такъв, който докосва сърцата, въображението и мечтите на хората и ги предизвиква да бъдат добри, да виждат другите хора със сърцата си… “Истински се вижда само със сърцето” както пише Екзюпери в “Малкият принц”. Ако докосне дори малка частица от вашите сърца, значи е успяла да ви въздейства.

Родена в Димитровград на 3 април 1975. От 10-годишна възраст живее в гр. Чепеларе, където и завършва Бизнес колеж. Основно работи в областта на туризма. През целия си живот не е спирала да рисува и да опитва различни техники. Посещавала е няколко мастър класа по маслена живопис. Харесва светлината и позитивния заряд в една творба… Вдъхновява се най-вече от природата, морето, планината, цветята, невероятните багри и природни съчетания. Определя стила си като модерен, защото обича да експериментира с техники и ярки цветове. Много харесва някои творби на Ван Гог, Густав Климт, Хаим Сутин, Никола Танев, Владимир Димитров-Майстора, Борис Ненов. Творбите от първата самостоятелна изложба на Даниела Славова, които са 32 наброй, ще могат да бъдат разгледани от 19 до 30 април в в изложбена зала “Петър Стайков”. Откриването на изложбата е на 19 април в 18.00ч.

Да представиш един художник, известен на публиката и утвърдил се като творец, било сложна и нелека задача. Най-трудно е обаче да разкажеш за онзи, в навечерието на неговата предстояща първа среща с публиката. Не случайно до последно отлагах момента, в който както бях обещал, ще седна и ще напиша тези редове. Спомнях си как в лекциите ми по История на изкуството, курсистите ми до тогава невежи в тази необятна тематика, се сблъскват с шока, когато започвайки още от пещерните рисунки от преди 30 000 години, осъзнават, че да се изразяваме чрез изкуството е заложено в нашите човешки гени. Не се е родил и никога няма да се роди човек, който не размишлява, не съзерцава, не проявява емоции, на когото е непонятно да мечтае и който не е способен да рисува. Пикасо често е споделял, че да може да изобразява като големите майстори от Ренесанса са му били необходими едва няколко години, но никога не е успял да се научи да рисува като дете. Рисуването не е научен процес и професионална подготовка, то е човешка необходимост и част от нашето сътворение.

Сега, в началото на пролетта на 2023 година, Даниела Славова излага 32 творби в своята първа самостоятелна изложба „Светове с цветове“. И както винаги съдбата от една страна не позволила професионално артистично образование, от друга е предоставила смелост и аргументация за невероятна изразност и естествен, силно въздействащ колорит. Картината винаги е обект на различни интерпретации, но притежава своя собствен ритъм, азбука и послание. Темите в творбите на Даниела са напълно обикновени, ежедневни, току-що набран букет от ливадите край село Проглед в Родопите, нацъфтели люляци по оградите на някой селски двор, узрели слънчогледи из безкрайните тракийски полета. Диалогът с публиката е непосредствен, опростен и приятелски, благ и некритичен. Концептуалното е загърбено, за да се подчертае нуждата понякога от ретиналност и от директно и конкретизирано възприятие. Свят, светове и цветове, радост и веселие. Тъгата и меланхолията в случая ще трябва да почакат. Чужда на всякакви академични ограничения, отричащи монохромното както в света около нас, така и в човешката емоционалност, пред нас е една изложба с определено модернистичен заряд. Изказът ѝ е неподвластен на сложни артистични намерения, поднесен с яснота и последователност, с непринуден наивитет и необуздан избор на сурови багри, умело съчетани в природно равновесие и хармония. Изказ, спонтанен и сътворен чрез собствен, извиращ изпод мазките на четката, неподправен творчески стил и изразност.

Петър Славов, април 2023