Вече пет години работиш и живееш във Виетнам. Ковид – 19 ти попречи да пътуваш до България две години. Какво се случи през тези две години във Виетнам?

Ковид-19 наистина обърка много неща в целия свят. В началото и във Виетнам беше много неясно какво се случва. Самата държава беше затворена, затова отложих пътуването миналата година. Сега вече има ваксини и лечение и хората са малко по-спокойни, въпреки че Ковид не е стихнал.

Как Виетнам се справя с пандемията? Какво е по-различното от ситуацията у нас?

Това, което наблюдавах през тези две години и най-вече през първата година е, че те имат опит с такива пандемии. Ако се върнем в годините назад, например свинския грип те са го превъзмогнали със строги мерки. Когато стана ясно, че Ковид атакува света, Виетнам беше една от първите държави, които затвориха границите си. Първо затвориха границата с Китай – въздушни и земни, след това почти цялата държава и така успяха да се спасят. Нямаше тези вълни, които удариха другите държави. Беше спокойно, с изключение в началото на 2020 година, когато имаше локдаун, докато стане ясно какво се случва. След това нещата се нормализираха. Всичко беше нормално, докато не дойде Делта варианта на Ковид-19. Тогава отново имаше локдаун. Успяха да се справят благодарение на това, че хората са дисциплинирани, най-вече вярват на управляващите и спазват мерките, които налагат. Населението ходи с маски, без да го задължават. Около 90 % от хората носят маски на открито, това е нещо обичайно при тях.

Какъв е процентът на ваксинирани във Виетнам?

Както казах, хората вярват на правителството и управляващите. Преди да си тръгна, през декември, се поинтересувах и се оказа, че над 80 % от населението е ваксинирано, като се има предвид, че процеса започна доста по-късно – едва през лятото. В самото начало държавата все още нямаше достъп до ваксините. Но хората там вярват на науката, ходят доброволно да се ваксинират. Там също има заразени, на ден около 26 хиляди, но да не забравяме, населението на Виетнам е около 100 милиона. В момента няма локдаун или някакви строги мерки. Освен това тяхното министерство на здравеопазването използва мобилните оператори и регулярно изпраща съобщения всеки гражданин да спазва мерките и директивите. Има и обявени телефони, на които хората могат да звънят, ако имат някакви съмнения или ако проявят симптоми. И те се страхуват от голям брой заразени, за да не претоварят здравната система, въпреки, че нивото на здравеопазване там е на доста високо ниво – модернизирани болници с всички съвременни апаратури, добри лекари. Във Виетнам има и много частни, международни болници. Освен това не страдат от липса на медицински персонал.

Нека да оставим сега Ковид-пандемията и да те помоля да ни разкажеш за успехите, които жънеш във Виетнам. Вече пет години живееш и работиш в азиатската държава, имаш подписан договор за още една година…

Като отидох в началото децата, които поех бяха на 15-16 години, сега вече са младежи по на 20-21 години и тепърва от тях очаквам участия в международни първенства и нови успехи. През 2018 година на младежките олимпийски игри в Аржентина имахме участник в категория 56 кг., който завоюва златен медал. За съжаление на самата олимпиада се контузи и това го върна доста назад във времето. Младежите, с които работя участват на азиатски първенства в съответната възрастова група. Добре се представят, имаме доста успехи и медали. Сега предстоят морските игри на Югоизточна Азия, в които се включват 11 държави и се провеждат през 2 години. Трябваше да бъдат през 2021 г., но заради пандемията бяха отложени. Ще се проведат през май месец 2022 година, като Виетнам е домакин. В Центъра, в който аз работа има трима човека класирани за участие, надявам се да има добри постижения и да завоюват медали. Те ще се състезават с участници от Тайланд, Малайзия, Филипините, където има доста силни школи и конкуренцията е голяма. Аз обаче съм спокойна, защото знам, че се движим в правилната посока, децата работят с желание и вярвам, че ще имаме успех.

Какво е нужно да притежава един спортист, за да постига успехи?

Както в спорта, така и в живота са нужни постоянство, дисциплина, желание и воля. Има някои деца, които са много талантливи и нещата се случват по-лесно при тях. Но пък има и нещо друго, когато човек има много талант, той е по-мързелив, което може да му изиграе лоша шега. През тези пет години, в които аз работя вземаме нови деца, други освобождаваме и така има някаква приемственост. Когато видим, че едно дете не се развива, няма голяма перспектива в годините напред, търсим нови попълнения. Всяка година правим подбори и събираме малки деца, които да се обучават и да тренират. Търсим най-доброто. Това е и ролята на Центъра – той е учебен младежки спортен център.

Има ли интерес от страна на подрастващите във Виетнам към щангите?

Има да и то не само към щангите, а към всякакъв вид спорт, но това което забелязвам е че там в училище спорта не е на добро ниво. Едни от първите хора, които трябва да забелязват талантите на децата са учителите, но не се случва и има малко разминаване. Всяко лято ние правим подбор, на който идват много деца. Тестваме ги, правим селекция и подбираме най-добрите.

С колко деца и младежи работиш?

Нашият Център е подчинен на Министерството на спорта и официалната ни бройката е 15. Но в центъра учат и тренират 28 деца, останалите 13 деца са от провинциите. Имам и двама колеги от Виетнам, с които работя, все пак бройката е доста голяма и когато всички са заедно в залата и на нас ни е трудно. Но пък от друга страна, като си работил доста време с децата, вече можеш да реагираш.

За тези пет години във Виетнам успя ли да преодолееш езиковата бариера?

Доста трудно, опитвам се да уча виетнамски, като моите учители са децата. Аз пък ги уча на български.... В договора ми е записано, че трябва да имам преводач и когато се наложи, ползвам услугите му.

Децата и младежите, с които работиш, познават ли България, знаят ли нещо за нашата страна?

Децата, с които аз работя не, но по-възрастните хора знаят за България. Бях учудена в началото, като отидох там и когато разбраха от къде съм, първо ме попитаха за Баба Ванга, за която са научили от интернет.

Разкажи ни малко за културата, за техния начин на живот, за техните хранителни навици?

Много е различно. Във Виетнам има 57 етноса, всеки от който е с различна култура. Всяка азиатска страна се различава от другата. Общо взето и те са като нас – обичат да се веселят, имат своята музика, своите вярвания и традиции. Там около 90 % от населението изповядва будизъм и се съобразява с тази религия, спазват своите обичаи, традиции. Това, което ми направи впечатление, че те доста следят луната и нейното въздействие. Сега предстои Лунната нова година – един строго почитан семеен празник. Събират се семействата, тези, които са в чужбина се прибират за празника. Силна е връзката им със семейната среда. Както казах, почитат своите празници и традиции, но уважават и всички останали. Например, заедно с мен празнуваха Коледа.

В икономически аспект как се развива Виетнам?

Виетнам напредва доста бързо. При тази Ковид криза много предприятия и фирми, които имат производство в Китай, ги изтеглиха. Развиват се във всяка една област. Имат всякакъв вид производство. От две години имат на пазара виетнамски автомобили и мотоциклети, мисля че се изнасят и в Испания. В туризма бяха доста напред, за съжаление през тези две години поизостана този отрасъл. Виетнам разработва туристическа дестинация и мисля, че когато нещата се нормализират, ще бъде една много посещавана държава. Това е една държава, която може да предложи на туристите всичко, което поискат – и екстремното, и лъскавото и битовото…

Как ти се стори на теб България след две години отсъствие?

Аз не съм изненадана от това, което виждам. Там следя нещата, гледам телевизия, интернет. Трудно ми е да кажа дали има развитие, по-скоро сме в някакъв застой. Притиснати сме от здравна, икономическа и демографската криза, докато там това нещо го няма. Хората имат всички условия да развиват бизнес, да правят това, което обичат, да намерят начин да се занимават с каквото искат.

Мислиш ли, че България един ден ще успее да си върне обратно всички свои добри специалисти, включително и теб, които работят в чужбина?

За съжаление държавата няма такава политика. Много от треньорите, които работеха в чужбина вече са на доста години, някои се прибраха, но вече са пенсионери и не искат да работят. Другите като мен, нямат стимул да се върнат. Много пъти съм казвала, че Министерството на спорта трябва да обърне внимание на малките клубове и на малките общини. Те насочват ресурса към големите клубове и спортни училища. Когато един треньор не е обезпечен така, че да мисли само за тренировката в залата, той не е ефективен. А тук в България трябва да мисли как да изкара повече пари, за да издържа семейството си или пък да обезпечи финансово клуба си. Както увеличиха заплатите на учителите, така трябва да се помисли и за треньорите, за да мога аз да дойда и да работя само с децата. В момента моята работа във Виетнам е насочена само към спортната подготовка на децата. Аз не мисля за нищо друго, обезпечена съм във всяко едно отношение, дори не се занимавам с дисциплината на децата, за това си има друг човек. Само така можем да говорим за високо спортно майсторство. Когато става дума за масов спорт там нещата са по-различни.

Какво се случва с щангите при нас, в Смолян предполагам имаш информация?

Няма треньор. Г-н Грозданов е на възраст, той самия не иска вече да работи, но в момента стои, защото просто няма кой. Аз да се върна и да работя, пак се връщаме на предишния въпрос. За да се върна и да работя тук, аз искам да мисля само за децата в залата, а не дали днес ще има парно или други такива битовизми. Като цяло в страната нещата не са по-различни от тези в нашия клуб в Смолян. Доколкото съм информирана, един от успешните клубове е в Русе, където имат добър спонсор, който влага средства в децата, имат млади треньори, които работят. А имахме толкова добри спортни школи, за които вече не се говори. Това са проблеми, на които Министерството трябва да обърне внимание, а не само да гледаме големите клубове и да говорим само за футбол. Има и други спортове, които са носили медали и пак могат да носят. Лично аз се надявам, че новия министър на спорта е подбрал добър екип, който да намери правилното решение, за да достигнат и до най-малките клубове в малките населени места като нашето. За съжаление без кадри и без финансово обезпечение няма как да се случат нещата.

До кога ще бъдеш в България и колко часа е полета до Виетнам?

До 6 февруари съм официално в отпуска. Тогава е тяхната нова година и са официални и празнични дни. В момента полетите са доста малко, а билетите са скъпи, все още чакам да ми ангажират билет. Всичко около пътуването ми се организира и поема от моите работодатели – самолетни билети, ПСР-тестове…, те организират пътуването ми. А иначе полета е 11 часа, но човек се настройва и не е проблем.

Виетнамската кухня как ти се струва, тя е доста различна от нашата, харесва ли ти?

Много е различна от нашата, но аз лично я харесвам. Преобладава морската храна – риба скариди, омари, октоподи, раци, охлюви, въобще всичко, което може да извадят от морето. На техния пазар имат всички видове месо. Храната им е прясна, консумират много зеленчуци, много ориз, разбира се. За тях ориза е като за нас хляба – ядат го сутрин, обед и вечер. Освен това подправят храната си с много и различни сосове.

Знаем,че хапват и по-екзотични неща? Едва ли някога ще забравим прилепите от Ухан?

Не съм видяла да предлагат прилепи. Виждала съм змии, костенурки, които специално си ги отглеждат. Да, обичат да ядат такива неща, но не всекидневно, по-скоро като специалитети. Във Виетнам се отглеждат много биволи и биволското месо е основно, освен това много патешко, пуешко и както казах морски дарове.

Какво ще кажеш за финал на нашите читатели?

Първо, искрено се надявам нещата в България да се променят в положителна насока, за да бъдем мотивирани един ден да се върнем, да живеем и работим отново тук.

Второ, бих препоръчала на хората, когато нещата се нормализират да посетят Виетнам. Много интересна дестинация. Хората с гостоприемни, а природата е в най-различни цветове. Знаете ли, правило ми е впечатление, че зеленото например при нас и при тях е в различни нюанси. Представете си едни насаждения от ориз, който още зрее и например нашата зелена гора, съвсем различни цветове са това. Така че, ако искате да обогатите своята култура, непременно посетете Виетнам, ще ви хареса.

И трето, бих искала да пожелая на всички мои съграждани и на всички българи преди всичко здраве и късмет през новата година. Да бъдем оптимисти, да не падаме духом и да продължаваме напред!