Д-р Емилия Апостолова – зам.-директор по медицинските въпроси в МБАЛ – Смолян и началник на отделението по Ендокринология. Дългогодишен бивш председател на РЛК – Смолян.

Д-р Апостолова, преди да започнем нашия разговор, нека да си честитим нова година!

Честита да е новата година на всички. Дано 2021 да е година, в която да постигнем това, което желае всеки един от нас – да пречупим гръбнака на тази вирусна инфекция. Пожелавам здраве, колкото и банално да звучи. 2020 година ни научи, че най-баналните и тривиалните неща се оказаха най-ценни за човешкото същество. Да е здрава, мирна и 2021 г. да върне на всички нас стария живот, който имахме – той във всички случаи беше по-хубав от това, което преживяваме сега. Да върне контактите, срещите с приятели, кафетата, пътуванията.

Каква беше 2020 г. за вас?

Сигурна съм, че нито един от нас не си беше пожелал в новогодишната нощ на 2020 това, което преживяхме. Но въпреки това, не мога да кажа, че е била само лоша. Определено беше тежка, и в личен и в професионален план. Най-малко съм предполагала, че ще трябва да се занимавам с такава материя. Нямам спомен кога съм учила вирусология в студентските си години, но в рамките на тези 9 месеца толкова съм изчела, че сякаш вече знам повече вирусология и имунология, отколкото ендокринология. Това беше година на предизвикателството, на нещо ново, непознато, тежко. За голяма част от хората тази година беше свързана със загубата на близки, ценни хора, със сигурност за тях е много тежка. За моето семейство в началото годината беше тежка. Бяхме сред първите болни смолянчани – пролежахме, излекувахме се, но всичко завърши благополучно. Тогава беше един тъмен период, в който нищо още не се знаеше, но в крайна сметка моите колеги успяха да ми върнат здравето, за което съм им безкрайно благодарна. Тежко е, когато не можеш да работиш това, което искаш. Моето отделение – ендокринология, в първите локдаун беше инфекциозно отделение, сега сме вътрешно отделение. Тук се приема всичко и съвсем малко ендокринология. Тежко е за диабетиците, тъй като покрай тази коронавирусна история, хората занемаряват другите си болести, което е много притеснително. Хората са уплашени, седят си вкъщи, лекуват се по телефоните, лекуват се сами, което мен лично винаги ме е вбесявало и възмущавало. Прави впечатление, че идвайки при нас, диабетиците са с много лош контрол. Престоя у дома, физическо обездвижване, психотравмата се отразяват. Затова аз смятам, че трябва вече да се отворят контактите. Знаете, че в регионален, а и в национален мащаб започват да спада заболеваемостта, но не знам дали това е измамно или не. Ще видим другата седмица как ще се отразят пълните къщи за гости и Пампорово по време на празничните дни. Много се надявам, че тежките дни и нощи през ноември и декември няма да се повтори. Това беше един период, в който приемахме по 20 – 25 човека, линейките стояха на опашка. Сега имаме възможност за глътка въздух, но не сме се отпуснали.

Вие винаги сте била откровена, пряма, директна. Промени ли ви 2020 г.?

Разбира си. Първо бях много изплашена, когато се разболяхме със съпруга ми. Като лекар, за първи път се изправях пред нещо непознато. Непознато за мен, непознато в погледите на колегите, които влизаха, излизаха и не знаеха дали са прави или не. Това ме накара да бъда малко по-снизходителна към хората около мен. Освен това в периода на карантината имах възможност да оценя приятелите и близките, които бяха до мен. Бях много приятно изненадана, че мога да разчитам на хора, за които никога не съм предполагала, че могат така да се грижат за мен. Когато бях 10 дни съвсем сама, под карантина, 4 човека се грижеха за мен. Много им благодаря. Другото, което е, като че ли малко се бяхме разпуснали, бяхме се самозабравили. Сега оценявам това, като нещо, което не е било толкова нужно. Може да бъде по-скромно. Разбрахме, че трябва да се обърнем към семейството, там са изконните неща. Нека си ходим на море и на екскурзии, но вътре в семейството е разковничето на правилния живот.

Почувствахте ли се лекарите по-оценени от обществото?

Трудно мога да дам еднозначен отговор на този въпрос. Оценката я получаваш не от медиите, не от институциите. Оценката я получаваш, когато виждаш радостта в очите на пациентите. Аз лично смятам, че към медицинските работници на първа линия имаше много реверанси. Ще бъда откровена: не мисля, че всички тези реверанси са направени с открито сърце. Една немалка част е поза, според мен, продиктувана от ситуацията. Видите ли ще ръкопляскаме на докторите, ама после ще ги бием в спешното. Трудно може да се каже, че пандемията накара всички да разберат какво струва работата на медицинския работник. Вярно пари, но парите не са най-важното нещо. Вие знаете колко колеги загубиха живота си, слава Богу, в Смолян нямаме починал от Ковид лекар. Колко обаче колеги се разболяха, колко медицински сестри? Всичко това се случи, защото ние сме изпълнявали професионалния си дълг и мисля, че обществото все още дължи много – не пари, не медали, просто смятам, че българското общество не оценява все още нашия труд, не само на лекарите, а на медицинските сестри и санитари. Аз например, макар че съм от учителско семейство, не мога разбера позицията на някои от учителите в момента, които казват, че е много опасно да не се заразят и трябва да си стоят в къщи и децата да учат онлайн. А ние какво да кажем, да си седим вкъщи и да ви лекуваме онлайн. Всеки трябва да изпълнява професионалния си дълг. Така че отговора на въпроса ви е: да, оценени сме донякъде, но все още обществото ни дължи положителна оценка. Мисля, че се справихме достойно в този тежък период.

Можем ли днес да кажем, че сте по-подготвени, по-адекватни в борбата с Ковид-19 и хората трябва да са спокойни?

Категорично смятам, че всеки лекар, който се е отнесъл професионално към предизвикателството коронавирус, е много по-знаещ и по-подготвен. Първият случай на Ковид е декември 2019 година. За този период от една година научихме много, особено колегите, които пряко се занимават с това заболяване. Изчела съм почти всичко, до което имам достъп на руски, английски и български. Аз смятам обаче, че трябва да спре тази безконтролна говорилня от всякакви велики професионалисти. Просто това е вирусна инфекция, тоест трябва да слушаме утвърдени вирусолози, епидемиолози и натрупания опит от колегите в Китай, в Европа, в Русия. Да се доверяваме само на професионални становища. Не прави чест на една немалка част от лекари и не само,разни учени, които използват големия достъп в интернет пространството и пишат какви ли не неща. Това е медицина, колкото по-малко политици се месят в процеса толкова по-добре.

Според вас, адекватни ли бяха мерките?

Много са ми бегли познанията, за да мога да направя анализ на мерките в национален план. Смятам, че първия локдаун беше доста важен за здравната система в България. Въпреки упреците, че тогава болните са били малко, смятам, че това беше правилна стратегия, защото, според мен, точно тези месеци дадоха възможност на системата да се стабилизира. Ако това не се беше случило, нямаше да издържим на натиска през ноември и декември. По отношение на областното здравеопазване, смятам, че можеше да бъде и по-добра организацията. Като, че ли изпуснахме началото. Нашата област беше от първите с много заразени и болни. Смятам, че Пампорово трябваше да бъде затворено, защото първите случаи бяха там. Освен това точно в този период една голяма част от живеещите и работещи в Европа, започнаха да се връщат. Тогава, според мен, не беше достатъчен контролът, преди всичко на национално ниво, и по този начин се допусна заразяване на цели фамилии и села. По отношение на организацията на здравните заведения, там също имаше какво да се желае. Оценявам различните възможности на областната и общинските болници. Поздравявам колегите от общинските болници, които с много труд, с много голям дефицит на кадри успяха, в най-тежките моменти, да помогнат много на областната болница. И въпреки всичко в областта има една болница, която изнесе натиска на пандемията и това е МБАЛ – Смолян. Аз искам да благодаря на целия персонал – на колегите, на сестрите, на санитарите. В края на октомври и началото на ноември, когато приемахме по 20 – 30 човека, не ни стигаха леглата. Няма да забравя един петък, в който колегата си тръгва в 7.30 и казва нямаме нито едно свободно легло. Всичките 104, определени за лечение на Ковид, бяха пълни. Цяла нощ сваляхме легла и кушетки. Според мен болничните заведения се справиха. Тук искам да обърна внимание и на доболничната помощ. Не беше коректно отношението от страна на някои ОПЛ, казвам някои, защото не можем всички да сложим под един знаменател. Имаше колеги, които лекуваха и лекуват, но имаше и такива, особено от общинските центрове, които дори не си преглеждаха пациентите, директно по телефона си назначават снимката и ги пращат тук. Ние се пазихме от приема на леки случаи, защото знаехме, че трябва да имаме възможност за тежките, които не могат да бъдат лекувани в общинските болници. Тогава възникваха много големи сътресения. И в този момент благодарение на Областния щаб и директната намеса на областният управител, на РЗИ, нещата се решиха, но с много нерви. Така, че една част от ОПЛ не си вършеха добре работата. С риск да ми се разсърдят аз пак ще го кажа, не може да се лекува по телефона.

Мислите ли, че празниците ще дадат отражение и натискът върху здравната ни система отново ще се засили?

Всички се чудим какво ще се случи другата седмица, но аз съм оптимист. Надявам се, че това, което беше, няма да се повтори. Сигурно ще има увеличаване броя на болните, няма начин да не се случи, но се надявам да не се стигне чак до толкова тежък натиск.

Вирусът нанася поражение върху хората със съпътстващи заболявания. Как протича болестта при тях и какво бихте казали за превенция и защита?

Това, което научих и видях с очите си през тези месеци е, че най-тежко боледуват диабетиците и хората със сърдечно-съдови заболявания. Това бяха и пациентите, които най-често достигаха до ОАИЛ, а много от тях загубиха и живота си. Аз бих казала на моите диабетици първо да си лекуват диабета, да спазват хранителен режим, да се разхождат, като им е забранено по улиците, да ходят в гората. Да дишат чист въздух. Когато са в гората сами, когато са по улиците сами, няма нужда да слагат маски. Маските защитават, но там където трябва. Освен това да не пият лекарства безразборно. Хората прекалиха с витамини, с имуностимуланти. Имунитета на трябва да се пришпорва. Появиха се информации и научни наблюдения, че хората с много повишен имунитет боледуват по-тежко от Ковид. Да се консултират с личния лекар и с нас, ендокринолозите.

Вие имате антитела и въпреки това ще се ваксинирате ли?

Да, категорично!

Какво е мнението ви за ваксините?

Моите колеги – лекарите, са едно изключително компетентно и професионално мислещо съсловие. Ние в момента се подготвяме да ваксинираме 60 човека, това са повече от 1/3 от персонала, които работи в болницата. Ако сложим още 1/3 с антитела от типа IgG, значи само 1/3 не искат да се ваксинират. Там може да има и хора, които в момента не могат да ползват тази ваксина, поради записани противопоказания в кратката характеристика, например тежки алергии или автоимунни заболявания. Тук веднага ще кажа за едно такова заболяване, което трябва да се има предвид от ендокринологична гледна точка и това е Хашимото, което е много разпространено в нашия регион. Аз съм изчела проучванията на Пфайзер. Абсолютно компетентни по всички правила. Да, в съкратени срокове, но ние не можем да чакаме да измре половината планета, за да направим правилата. Ние пием какви ли не хапчета, за които не четем, а тези ваксини ги проучихме в детайли. Първо, ваксините са спасявали света в цялата история на човечеството. Второ, напълно съм убедена, че чрез ваксинирането ще успеем да си върнем живота. Трето, ваксинирането, като процес, е високо специализирана медицинска дейност, тя трябва да се извършва по правилата на медицината. Тя не е екшън, не е зрелище, така че по-малко трябва да се меси политиката във ваксинирането. Що се отнася до наличието на антитела, стана ясно, че това не пречи. Хората с IgG-та могат да се ваксинира веднага, но могат и да преотстъпят ваксината на някой който няма антитела, а е на първа линия, защото все още има дефицит на ваксините. Аз лично направих количествено изследване на мен и на съпруга ми. 9 месеца откак сме преболедували имаме достатъчно количество IgG-та. Никой не може да каже до кога ще бъде имунитета. Аз сега няма да се ваксинирам, още повече, че имам и Хашимото. Но когато дойде другата ваксина, която ще бъде подходяща за мен, ще се ваксинирам, за да ми се освободи живота. Аз искам Терминал 2, искам конгреси, контакти и няма да седя да се крия. Ние сме ваксинирани с много ваксини. Хората трябва да повярват на нас, на лекарите, да си отсяват информацията. Мисля си, че най-правилно е да има свободен достъп до ваксините, защото и млади хора искат да се ваксинират.

По-спокойно ли работите сега в началото на новата година?

Имаме много административна работа, но по отношение на пациенти, да по-спокойни сме. Хората все още празнуват и не искат да боледуват.

Обезпечена ли е МБАЛ – Смолян с кадрови капацитет?

Аз мисля, че ние успяхме, като екип с директора и с другите колеги началници, да направим МБАЛ-Смолян една привлекателна спирка за младите колеги. Всички отделения в болницата са акредитирани за обучение на специалисти. Това се оказа важно. От друга страна имаме много либерален подход към нашите специализанти. Не ги принуждаваме да подписват договор, че сега ще специализират и после ще работят тук. Лично аз винаги съм била много отворена към младите колеги. В моето отделение в момента сме четирима ординатори и четиримата сме специалисти по ендокринология. В момента имаме около 12 специализанти в почти всички отделения. Имаме млад колега в Спешно отделение, на когото ще дадем възможност да специализира каквото желае. Имаме проблем само с неонатологията. По отношение на лекари мисля, че в момента нямаме остър дефицит. Що се отнася до медицинските сестри, дефицита беше много тежък. Подписахме договор с университета в Стара Загора и от няколко месеца обучаваме медицински сестри. От тях 10 да останат да работят тук е добре. Важното е да се привличат млади хора. В смолянската болница имаше наистина голям застой, но откакто работим в екип с д-р Даракчиев нещата се получават добре.

Какви са вашите финални думи и пожелания, д-р Апостолова?

Преди всичко трябва да бъдем човеци, независимо каква ни е професията. Трябва да бъдем справедливи, особено ако изпълняваме ръководни длъжности, да се съобразяваме с останалите. И дано тази 2021 година бъде такава каквато искаме. Аз вярвам, че ще бъде.