От една година Детското отделение на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ – Смолян се ръководи от д-р Емил Шалдъров . Завършил е Медицинска академия – София, специалност „Педиатрия“ през 1986 г. Започва като лекар в общинската болница в Дупница, след което става участъков педиатър. Работата в смолянската болница определя като предизвикателство.
Д-р Шалдъров, скоро ще стане една година откакто заехте поста началник на Детското отделение в МБАЛ – Смолян. Какво заварихте, когато дойдохте тук?
Дойдох тук през юли 2018 г. Заварих един чудесен колектив. Всички колеги са много опитни. Всеки е на мястото си. Сестрите също много квалифицирани. Лошото обаче е, че екипът е в пенсионна и предпенсионна възраст. Не може да се очаква да има успех в отделение, в което дежурят 10 лекари, защото нещата се прехвърлят от човек на човек. Трябва да има един специалист, който да концентрира усилията и това беше д-р Каварова. Беше й много тежко, но тя успяваше да се справи. Много ми липсват млади хора. Тази липса обаче е характерна за медицината в цяла България, особено изразена е в педиатрията, където кадри почти не постъпват, най-вече по икономически причини, а и защото има голям страх от лекуване на деца. Това е големият проблем, който стои пред нас. Детското отделение в смолянската болница има традиции и е важно те да не се загубят. Аз вярвам, че то няма да изчезне, да бъде закрито, но е важно да има приемственост. Колегите, които дойдат тук не трябва да започват от нулата.
Можем ли да успокоим нашите читатели, че въпреки ограничения състав на медицинския персонал, Детското отделение предоставя качествено детско здравеопазване?
Качеството на здравеопазването тук е високо. Професионалната компетентност е на много високо ниво. Това отделение е преодолявало болести, които сега не се лекуват, заради новото делене по клинични пътеки, но колегите ги разпознават и имат готовност да реагират адекватно при нужда, защото до преди 15 години са ги лекували. Свила се е много не само лечебната, но и диагностичната част, но на база на клиничния си опит, ние усещаме диагнозите и, когато се наложи изпращаме пациентите в Пловдив. Имаме чудесна комуникация с Пловдив, много са отзивчиви колегите там.
Т.е. на този етап проблем с Детското отделение в МБАЛ – Смолян няма?
Ситуацията засега е решена, но е закърпена. След два три месеца моя гръб д-р Каварова излиза в пенсия и ще бъде физически трудно. След няколко месеца проблемът отново ще възникне. През зимата стигнахме до 30 приети деца. При такъв обем преди е имало поне до двама или трима колеги. Сега съм сам. Опасявам се, че заради умората няма да мога да съм достатъчно концентриран. Убеден съм че отделението няма да се закрие, но пък като се работи по този начин, може да започне да пада нивото.
Намирате ли разбиране от страна на народните представители от смолянски регион, разговаряли ли сте с тях, търси ли се решение на проблема?
Аз съм учуден от дейността на народните представители. Радвам се на тяхната ангажираност и това не е ласкателство. Много ми се иска всички политически сили да действат така, но това не е политически проблем. Трудно можеш да накараш млад човек да дойде в Смолян. А тук трябват млади хора, които да си обучим. Тук има страхотен микроклимат, какъвто в София няма да открият, но младия човек си иска друго. Убеден съм, че ако дойде и поработи в смолянската болница, ще искат да остане. Но въпросът е как да ги докараме. Аз лично съм тук по случайност.
Можем ли да кажем, че големите болници изяждат кадрите и не остават за болниците в малките населени места?
Вижте, държавната политика не трябва да е насочена към това големите болници да не приемат млади специалисти. Младите специалисти сами отиват там, защото се сблъскват с голямо разнообразие от болести и така натрупват клиничен опит. Макар че тук също има разнообразие на патологията, все пак това е окръжна болница, но младия човек не знае това. Искам да ви кажа, че дори и в София много трудно се намират млади хора. Така че не са виновни болниците. Цялостната политика на държавата години наред е объркана. Проблемите се знаят на централно ниво, но не се решават, поради някакви други причини, които не ги назовават.
Намирате ли разбиране от ръководството на болницата в Смолян?
Ръководството на болницата прави всичко възможно, но неговите ресурси са ограничени. Решенията не са в неговите ръце. Прави опити за пробив не само в педиатрията, но и в другите области, но трябва централно решение на проблемите. Една здравна карта я мъдрим вече 30 години и тя още не е готова. Логичната структура, след големите промени, да има няколко централни болници и около тях обръч от по-малки, които да изпращат всичко в центъра, не се случва. В Смолян трябва да има силна болница, защото комуникацията с Пловдив е трудна. Смолянската болница трябва да е тази, която ще обхване региона достатъчно компетентно и в много тежки случаи да се изпращат към Пловдив. В такъв аспект Инвазивната кардиология е голямо постижение. Тя има своя смисъл заради спешността, която решава. Тази болница трябва да остане, ако се действа държавнически.
Колко децата се лекуват в отделението в момента?
В момента в отделението имаме 11 деца. Зимата, в продължение на два месеца и половина имахме от 25 до 30 деца. Отделението беше препълнено, допълнително се слагаха легла. Ние не подлежим на плановост, затова е разумно да се прави един щат, който да покрива ситуацията през цялата година. Например натоварването ще е три месеца, след това ще има три месеца спокойни…и така ще се получи една средна натовареност.
Има ли тежки случаи?
Тежки случаи нивото на нашата болница не позволява да лекуваме. Те трябва да се овладеят, да се стабилизират и да се транспортират. От друга страна тежък случай за мен е едно, за болшинството е нещо друго. Пневмонията за майката например е тежък случай, за мен не е нищо особено в антибиотичната ера. Но пък усложнената пневмония започва да става тежък случай. Гърчове, диабетни коми не сме имали. Тях можем да ги поемаме и ако се налага да ги транспортираме.
Д-р Шалдъров, в сезона сме на летните вируси и алергии. Какво бихте препоръчали на родителите?
Относно алегриите ще кажа, че не бива да се се провежда самолечение с известните препарати. Болницата си има алерголог, личните лекари са много добри, затова съветвам родителите да се обръщат към тях, за да се приложи адекватно лечение. Ако една алергия не се лекува, води до друга и така се разширява обхвата й. Така че да търсят лекарите и да следват съветите. Алергията е трудна за излекуване, но може да се преодолее, асмите също могат да бъдат преодолени от детския организъм.
Що се отнася до летните вируси, там особено важна е хигиената. Те са по-опасни за кърмачетата, затова препоръчвам те да се лекуват тук в болницата с венозни вливания.
Вашето мнение относно имуностимулаторите?
Лично аз рядко съм ги прилагал. Вярвам в хигиената, спортуването и здравословното хранене. За някои деца, особено тези, които по-често боледуват, смятам че трябва да се опитва. Вижте, имунитета е нещо сложно, много интересна тема. Не вярвам да вредят, но не знам колко помагат, леко скиптичен съм.
А лечението с хомеопатия?
Хомеопатията е много разпространена в града. Със сигурност не вреди. Доказано е, че около 30 % от ефекта на много лекарства е психологически. Аз лично не я ползвам. Не съм правил изследвания в тази област, не мога да кажа.
Според мен, за да са здрави децата е нужно да спортуват, са спазват хигиена, да се хранят здравословно и, разбира се, да се гледат с много любов в къщи.
Да поговорим и за имунизациите. Напоследък, като че ли, все повече родители отказват да ваксинират децата си.
Ние непрекъснато тръбим колко се е увеличила продължителността на живота. Това е заради от една страна заради антибиотиците, но те не трябва да се използват масово. Една пневмония, например, преди 70 – 80 години е била смъртоносна, поради липсата на антибиотик. Лекувана е със синапени лапи, с вендузи и това е. От друга страна продължителността на живота се е увеличила заради хигиената. Благодарение на нея са ликвидирани чумните, холерните епидемии. Третия стълб е имунизацията. Родители, които отказват да ваксинират детето си, не са виждали как умират деца от тези болести. Имало е епидемии в историята на човечеството, при които болести са покосявали малките деца. Дифтерията е такъв пример, туберкулозата, която за съжаление започва да се връща. Аз също смятам, че малко прекалихме, доста го разширихме, но съветвам да се спазва имунизационния календара.
Д-р Шалдъров, какво ви харесва и какво не ви харесва в Смолян, вече една година сте тук?
Знаете ли, аз имах възможност да отида в друг град, но избрах Смолян, защото ми казаха, че хората тук са планинци, с добър характер и наистина е така. Смолянчани ми харесват, работливи са, не са много приказливи, мисля че трябва да са малко повече борци, макар че за болницата си се борят много мъжки. Свикнали сте да сте кротки, софиянци са много буйни. Харесва ми, хубави хора сте. Пожелавам ви да сте живи и здрави и да се виждаме повече в центъра, по-рядко тук, в болницата.