Д-р Даниела Дариткова е родена в Пловдив. Тя е общопрактикуващ лекар със специалности по детскиболести и обща медицина с над 20 години стаж.Избрана е за депутат от ГЕРБ от Смолян трети мандат.Два пъти е била зам.-председател на Комисията по здравеопазване и за втори път е неин председател от 26 февруари т.г. Д-р Дариткова в интервю за в.“Труд“

Д-р Дариткова, със заложените промени в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения ще се случи ли най-сетне реформата в здравеопазването?

Реформата не е едномоментен революционен акт, а процес на постоянно подобрение на действия и фактори в здравната система, показали с времето, че са довели до изкривявания. Затова смятам, че всички законодателни промени, които се разглеждат и предстои да се обсъждат, имат за цел да направят сектора по-ефективен и той да се концентрира върху приоритетите, които сме записали в концепцията „Здраве 2020“. А именно – да се постигнат по-добри показатели на здравето на нацията, съизмерими с европейските стандарти.

Т.е. очаквате пациентът да усети осезаема разлика при лечението си, щом промените се гласуват?

Очаквам той да има по-голяма сигурност в здравната система, а тя да стане по-дружелюбна към болните, но и достатъчно даваща възможности медиците да практикуват свободно, ориентирани не към оборота, а към качеството на здравните грижи.

Депутати от управляващото мнозинство не подкрепиха в здравната комисия някои от текстовете от Закона за здравното осигуряване по вносител, т.е. бламираха здравния министър д-р Петър Москов. Какъв е вашият коментар?

По-скоро в Комисията по здравеопазване тече процес, който показва сближаване на мненията на различните политически сили как трябва да изглежда здравната система. Това е позитивно, тъй като крайното противопоставяне вече е в миналото. Факт е, че ние подкрепяме предложения и на опозицията, и на някои от колегите от управляващото мнозинство, внесли текстове с корекции на това, което е дошло от Министерския съвет. Коалиционният характер на настоящото управление е базиран на търсенето на консенсус. Много важно е той да бъде надпартиен, ако искаме да постигнем дългосрочни промени в здравеопазването и те еднаквото да удовлетворяват всички.

Прави се отстъпление от идеята на министъра за плащане на здравни осигуровки 15 г. назад. Как гледате на този процес?

Има предложение на колеги от Реформаторския блок и от Патриотичния фронт, които привеждат идеята на министъра към останалите законови норми – т.е. съобразява се с петгодишната давност на всички задължения. Техните предложения са приемливи, комисията предстои да ги гласува, ще чуем становищата на министерството. Но е логично да се приемат норми, които не крият риск от последващи действия от страна на Конституционния съд, който е контролиращ законодателната дейност на парламента. Освен това един дълъг срок като 15-годишния би създал риск от увеличаване на неосигурените. А е положителен фактът, който изтъкна министър Москов – че докато вървят дебатите с каква давност да се покриват здравните осигуровки, се е стигнало до повишената им събираемост. Т.е. краткосрочният ефект е реализиран. Надявам се, че и нивото на осигуреност на българските граждани след тази мярка ще се повиши, защото това е един от проблемите, за който дълго се търси решение. Важно е да се види и последната информация колко всъщност са неосигурените, защото те са далеч под 1 милион.

Кои са най-острите бележки, които ГЕРБ има към законопроектите, написани от Министерството на здравеопазването (МЗ)?

Като председател на комисията, която би следвало да партнира на МЗ, държа да се провеждат дебати в рамките на разумен диалог. Точно това сме правили по отношение на Закона за здравното осигуряване. Важно е също обсъжданията да стават, преди промените да се обявят публично. Факт е, че бях поканена на представянето на поправките в Закона за лечебните заведения пред Висшия медицински съвет и изказах част от съображенията си. Надявам се, че след като мине процедурата по общественото обсъждане, ще се съберем в парламента с колегите от коалиционното управление и ще кажем становищата си. По този начин текстовете ще са максимално изчистени, за да не се налага впоследствие в комисията да се правят корекции. Как в ГЕРБ гледате на протестите всеки ден на екипа на „Св. Иван Рилски“ срещу сливането на болницата с Александровската и уволнението на директора й д-р Дечо Дечев? Медици протестираха и под прозорците на здравната комисия.

За мен е неприемливо, когато колективът на лечебно заведение е на улицата и протестира срещу решение на принципала (на здравния министър, б.р.), да не се чуе становището му и да не се търсят варианти за изход. А когато става дума за болница в добра финансова дисциплина, която е добре работеща и търсена от пациентите, това показва добър мениджмънт и този опит би следвало да бъде използван, а не да му се противопоставяме.

Щом екипът е на улицата, за да защити директора си, значи той е ценен за болницата и пациентите и няма основание да бъде сменен. Какво мислите вие?

Ще се съобразя с конституционното правило за разделение на властите – министърът е принципал на болницата и може да взема каквито прецени решения. В Комисията по здравеопазване бе обявено изслушване в четвъртък не във връзка с конкретното уволнение, но за концепцията за сливането на лечебните заведения в карето на Александровската болница. За нас е важно да чуем, че едно решение е концептуално обусловено, а не персонално предизвикано.

ГЕРБ ще се намеси ли в този конфликт?

В рамките на правомощията на председател на Комисията по здравеопазването пак ще изтъкна, че отложихме изслушването на министъра за следващо заседание. Разумно е да се даде парламентарна трибуна, за да се чуят мненията на всички страни, тъй като в комисията постъпват писмени декларации на протестиращите от болницата. Няма как да не откликнем на това, а парламентарният контрол е най-добрата форма да се чуят различните страни и да се търсят добри решения.

Казахте, че сте имали съображения по някои от подготвените нови текстове в Закона за лечебните заведения? Срещу какво са възраженията ви?

Срещу връщането на задължителната акредитация на лечебните заведения. Бях в здравната комисия по време на първото управление на ГЕРБ, когато направихме акредитацията препоръчителна и доброволна, както е в повечето европейски страни. А задължително необходима – за клиниките и лечебните заведения, които обучават специализанти. За изтеклите 4 г. нито един от аргументите, които тогава изтъкнахме, не се е променил. Тогава стана ясно, че акредитацията коства много средства – повече от един милион на лечебните заведения. От друга страна, тези, които са с много висока акредитационна оценка, се оказаха в незавидно финансово състояние. Т.е. акредитацията трябва да бъде обективна, прозрачна, независима и да не натоварва болниците. Ситуацията днес не се е променила и затова те трябва да продължат да се оценяват доброволно. Предложението ни е чуто, защото МЗ вече коментира отлагането на въвеждането на задължителната акредитация. Имам тревоги и по отношение на предложението на МЗ за сливането на бившите диспансери с местните държавни лечебни заведения.

Споделете опасенията си?

Не са прецизни текстовете, които гарантират сливането на общинска с държавна собственост. Голяма част от комплексните онкологични центрове са оборудвани по европейски програми, а в тях има задължително изискване за 5-годишен период, в който да не се сменя собственикът на лечебното заведение. Т.е. промяната може да създаде огромен риск от връщане на средства. Още: спецификата на тези лечебни заведения е такава, че трябва да се съобразим най-вече с интересите на пациентите, а в момента в комисията съм засипана от възражения от работещите в онкоцентровете и центровете за психично здраве и *от пациентите, които ги посещават.

Т. е. всички засегнати от промените са против.*

Всяко такова решение най-напред трябва да бъде добре съобразено с обществените нагласи, а и с обективните пречки.

Да не забравяме, че например психодиспансерите разчитат на допълнителни приходи от дейности като изработване на спално бельо, облекла и др. от пациентите с душевни заболявания, за които това е и арт терапия. Ако центровете станат част от болница, няма да могат да извършват подобна дейност. Вие съгласна ли сте това да се случи?

Има центрове за психично здраве, които много добре са развили тази услуга. Затова разчитам, че на етапа, на който се намира законопроектът, и виждайки всички тези възражения, идеята за сливането ще се обсъди много внимателно. За мен е по-логично първо да се изработи Националната здравна карта, да се видят потребностите на населението от лечебни заведения по обективно зададени критерии и тогава да се прецени къде и от какви структури има нужда. Нелогично е, след като има възможност непрекъснато да се откриват частни онкологични звена, да се закриват доказани общински онкологични центрове, които са добре работещи и оборудвани със съвременна апаратура. Надявам се всичко това да се обмисли от екипа на МЗ и ако законопроектът стигне до здравната комисия, гарантирам, че дебатите ще бъдат абсолютно обективни и ще се чуят всички страни, за да се намери най-доброто решение. След като и лекари, и пациенти са против сливането на психо-, онко- и кожните диспансери, възможно ли е предложението на министъра да се стопира?

Въпросът не е към мен. На ход сега са МЗ и Министерският съвет.