Няма как да дойдеш от отгоре и да припознаеш проблемите на хората. Трябва да ги познаваш и да отидеш горе, за да ги решиш, е твърдото убеждение на водача в листата на ГЕРБ

Дялан камък казват за човек, който става за всичко или с каквото се заеме, успява. Този израз важи с пълна сила за д-р Даниела Дариткова – педиатър, общопрактикуващ лекар на близо 3 000 здравно осигурени пациенти и на още 200 неосигурени. Избрана за мажоритарен депутат в предишното народно събрание. Зам.-председател на здравната комисия и неин председател в последната година от мандата. Завършила педиатричния университет в Санкт Петербург с пълно отличие . Със златен медал e и от математическата гимназия в Смолян.

Хилядите, които присъстваха на представянето й за мажоритарен кандидат, си спомнят как тя от трибуната в центъра на Смолян даде дума: „Аз няма да си сменя телефона и няма да зарежа лекарската си практика“. Тогава бурно я аплодираха всички, но сигурно нямаше и десет човека, които повярваха на обещанието й, защото изглеждаше невъзможно. Но тя го изпълни. През 4-те години, въпреки огромната й ангажираност в София, тя се прибираше в петък вечер. В събота, неделя, понеделник и вторник тя посрещаше малките си пациенти в лекарския й кабинет. Не си смени телефона. Даже при интервюта на запис спираше, за да отговори на майка с болно дете. И продължаваше интервюто точно оттам, откъдето е прекъснато.

Като депутат в София тя беше артилерията на ГЕРБ по здравните въпроси. Канеха нея, когато трябваше да се отговаря по телевизиите за здравеопазване. Дебати и дискусии по тази тема рядко минаваха без нейно участие. Сякаш без умора, прибрала се късно от работа, сутрин можеше да я видиш лъчезарна на екрана, готова за нови предизвикателства.

Тя е вносител на 10 законопроекта, касаещи здравеопазването. С нейно участие в България се въведе неотложната помощ. Става въпрос за осигурените пациенти, разболели се тогава, когато джипито им не е на работа – вечер, през нощта, в събота и в неделя. Създадена бе нова структура, в която лекари се изреждат на смени в кабинет за часовете и дните, когато останалите почиват. Така че пациентът, когато има нужда от джипи през нощта, но състоянието му не е спешно, да отиде в определения кабинет, където ще го посрещне или неговото джипи, или негов колега и ще му предпише необходимото лечение. А по този начин общопрактикуващите лекари се освободиха от 24-часов ангажимент 365 дни в годината. Защото те по закон са длъжни да обслужват пациентите си непрекъснато. Тя отнесе много удари за здравната реформа – и на местно, и на национално ниво. Но най-много я заболя, когато й вмениха основната вина за затварянето на девинската болница. И това стана след като беше закарала в Девин куп държавници да търсят решение на проблема. Попитана как понася ударите, които особено в предизборната кампания бяха нелеки, отговаря, че това калява характера. „Имаше удари, които бяха изключително преднамерени, меко казано безпринципни. Това още повече ме омерзи и огорчи, но в същото време ме амбицира, защото това не е правилното поведение в политиката. Тя не трябва да омаскарява, а да показва сблъсък на различните становища, за да могат хората да изберат най-добрите идеи. А не поради липса на идеи да се употребяват удари под кръста“, обобщава д-р Дариткова. Най-голямото й огорчение е, че за партийни цели срещу нея бяха използвани нейни пациенти. „Пациенти, на които съм отдала цялото си умение и цялото си внимание като лекар. Това беше най-печалният урок от тази предизборна кампания, когато хора, които като лекар съм обгрижвала максимално добре, бяха настроени срещу мен, мотивирани по един или друг начин“. Тя е убедена, че колкото и силно да са устремени към парламента, кандидатите не бива да бягат от основните морални ценности и добрите човешки отношения.

„Ние живеем в малка страна, в малък град. Политическата битка трябва да е битка на идеи. И след нея трябва да можем да се виждаме и да се гледаме в очите“, е категорична лекарката. При номинирането им за мажоритарни кандидати на ГЕРБ преди 4 години попълвали анкети, които да дадат представа за възгледите им към политиката в България към онзи период. Д-р Дариткова там вписва, че намира за проблем празното говорене на хора, заемащи ключови позиции. „Политиката не бива да се прави заради самата нея, заради оцеляването на съответните лидери. Във времето виждам, че рефлексът на старите партии се е запазил. А идеите им – те се оказаха много гъвкави понятия. В никакъв случай не мисля, че искрено работят за националните интереси, а по-скоро за собственото си възпроизводство“, счита кандидатът за депутат на ГЕРБ.

Изводът й за протестите, които по думите й са били спонтанни донякъде, а донякъде подпомогнати, е, че народът не иска политици, които са далеч от проблемите на нацията. „Има една прослойка, която стои на жълтите павета. Едни хора натрупаха стаж на банките на парламента. На това народът показа, че трябва да се сложи край и че иска политици от съвсем друг тип. Аз категорично смятам, че е порок да си професионален политик. Хора, отгледани в самите партии, са откъснати от живота. Трябва да се решават реалните проблеми от реалния живот на хората. Човек, израснал в естествената си професионална среда, не в саксия, няма да изгуби рефлекс, ще знае точно къде има пропуски в дадената система и ще прави всичко възможно да се преодолеят. Познанията ти не трябва да са само книжни. Любимият израз на дори на Ленин от Фауст е бил: „Теорията, драги мой, е сива. Зелено е дървото на живота“. Няма как да дойдеш от отгоре и да припознаеш проблемите на хората. Трябва да ги познаваш и да отидеш горе, за да ги решиш“, е твърдото й убеждение. На въпроса защо след четири години се е съгласила отново да се „пържи на този огън, от който се е опарила вече“ отговаря: „Често си задавам този въпрос. Близките ми го задават още по-често, защото аз наистина много харесвам работата си като лекар. Правя всичко възможно, за да не оставям практиката си и се надявам пак да се върна към нея, защото там мога да помагам на моите пациенти. Но за тези 4 години научих много и за организацията, и за политиката в здравеопазването. И смятам, че имам какво да дам на системата. Тя се нуждае от промени. Аз искам да допринеса добро не само в лекарската ми практика, а за цялостната система и организация, за да стане колкото се може по-съвършена, колкото се може по-полезна, по-добре функционираща както за пациентите, така и за лекарите. Звучи претенциозно, но наистина мисля, че ако разумните хора се обединим, и в здравеопазването могат да се случат много позитивни неща. Това ми е амбицията“.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!