Трябва да се обсъди въвеждането на диагностично свързани групи

-Д-р Дариткова, прокуратурата проверява Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за изплатени над 20 млн лв. на болници, без пациентите да са хоспитализирани след пръстова автентификация. Имала ли е касата основание да им изплати тези средства, или просто се е възползвала от известни вратички?

-Отговарям с категоричната уговорка и припомнянето на конституционното правило за разделение на властите. Парламентарната комисия по здравеопазване има своите функции. Тя може да контролира изпълнителната власт, включително и НЗОК, но в никакъв случай това не е основна нейна дейност. Затова аз мога да коментирам само от гледна точка дали имаха смисъл т. нар. пръстови отпечатъци като механизъм за идентификация на присъствието на пациента в болниците. Още когато се появи идеята за въвеждането на тази автентификация, ние изразихме своето притеснение, че няма анализ на въздействието и при недостатъчна техническа прецизност на системата може да има проблеми. И това се случи. Имаше моменти, в които системата блокираше. Не се чуха предупрежденията на експертите, че на определени групи от населението (например пациенти на химиотерапия) не може да се снемат отпечатъци. Тази идея беше недомислена и прибързана. От една страна, тя забави въвеждането на електронно здравеопазване въобще, а от друга – допринесе много за недоверието, което така или иначе има в здравната система. Защото самото внушение, че се влиза в здравната система с пръстов отпечатък, създава аналогия с други системи. Позитивен ефект върху бюджета на касата нямаше. Бяха похарчени пари за устройства, които по никакъв начин не подобриха медицинското обслужване. Що се касае до сигнала, ако болниците са изпълнили клиничните пътеки, отчели са ги по надлежния ред, и ако са проверени, то те трябва да получат заплащане, защото дейността е извършена.

-Болниците похарчиха собствени средства за купуване на четците. Има ли възможност те са им бъдат върнати, след като съдът отмени пръстовия автентификатор?

-Аз смятам, че трябва да се потърси отговорност от тези, които похарчиха парите на касата за въвеждането на пръстовия отпечатък, без за него да имаме оценка на въздействието. Болниците изпълняваха указанията на НЗОК и в този смисъл няма кой да им възстанови парите за устройства. Това е разход, който се оказа неоправдан във времето.

-Тези дни стана ясно, че НЗОК е разпоредила на директорите на болници с онкоотделения да отлагат плащанията за цитостатици на пациенти на химиотерапия за медикаменти, употребени през април за юни, предвид въвеждането на системата лекарства според теглото и ръста на болния. Редно ли е това?

-Комисията по здравеопазване не е запозната с това решение на НЗОК, нито с начина, по който то е било прието, и каква е целесъобразността му. Контролът е важен, но не бива да се стига до абсурди и да се създава напрежение сред толкова чувствителни групи пациенти. Ако имаме сигнали от граждани или лечебни заведения, ще инициирам изслушване на Надзорния съвет на Касата.

-Очертава ли се дефицит и в какъв размер в НЗОК към края на годината?

-Здравната комисия поиска параметрите на текущото изпълнение на бюджета на касата. Нейният управител д-р Глинка Комитов съобщи, че се очертават около 116 млн. лв. дефицит към края на годината. Изслушването, което поискахме, беше на основанието на информация, че прогнозните бюджети на лечебните заведения за второто тримесечие са значително намалени и директорите изпитват затруднения да платят дори заплатите на работещите. Искахме да се изяснят причините. Оказа се, че има минимално превишаване на бюджетната прогноза за първото тримесечие за болнична помощ. Дори за специализираната извънболнична медицинска помощ се отчита намаление, т.е. раздадени са по-малко направления, отколкото бюджетната прогноза позволява. Ръстът на разходи е значителен при лекарствените продукти, включително и в онкологията.

-Колко е ръстът на разходите?

-Според изложението на д-р Комитов към 31.3 имаме ръст на разходите за лекарства за домашно лечение с 22,5% спрямо бюджетната прогноза. За онкомедикаменти този ръст е с 21,4%. За сравнение – за болнична помощ се отчита разход с 1,8% над предвидените, за специализирана извънболнична помощ даже имаме спад с 2,6%.

-Знае се относително какъв е ръстът на новорегистрираните онкоболни, има и Национален раков регистър. Защо тогава се увеличават разходите за техните лекарства?

-Не ни беше представен анализ за това. Очакваме да ни се представи такъв, защото смисълът е да се предвидят мерки за възстановяване на бюджетния баланс.

-Впрочем, защо все се случва касата едва да свързва финансовата година при положение, че средствата се увеличават?

-Всяко ръководство на НЗОК е длъжно да изпълнява Закона за бюджета. Мисля, че тук отново трябва да изтъкна проблема с липсата на информационна система, което не позволява да се следят оперативно движенията на средствата по различните пера на бюджета. Ключово в нашата програма за управление е изграждането на единна национална здравно-информационна система. Така не само ще се следи актуалното изпълнение, но ще се облекчи и прецизира процесът на формиране на следващ бюджет. Факт е, че НЗОК разполага с 222 млн. лв. повече за 2017 г., имаме 100 млн. лв. повече за болнична помощ, 50 милиона повече за лекарствени продукти. Очакваше се, че системата ще работи спокойно при 3 млрд. и 32 млн. лв за здравноосигурителни плащания. Нормално е да имаме ръст на разходите всяка година. Но това трябва да е обвързано и с по-добри здравни резултати. Важно е да се търси ефективност. На този етап отчитаме, че строго се контролират изпълнителите на медицинска помощ и имаме дефицит на мерки по отношение на разходите за медикаменти.

-Доста мениджъри на болници смятат, че проблемът с недофинансирането ще бъде преодолян, ако клиничните пътеки бъдат заменени с диагностично свързани групи. Споделяте ли това мнение?

-Диагностично свързаните групи присъстват като намерение в нашата програма. Този механизъм за отчитане и измерване на дейността на лечебните заведения се ползва в редица европейски страни. И тук са правени опити за въвеждане. Започнало е събиране и аналитична обработка на информацията. Вярвам, че това е начинът, от една страна, да избегнем всички изкривявания, до които клиничните пътеки са довели, като начин за остойностяване и предлагане на болнична помощ. От друга страна, те ще направят по-ефективна медицинската помощ, оказвана на пациентите, защото те ще се лекуват комплексно. Така ще се даде възможност и болните в комплицирано състояние да не бъдат финансово обременяващи лечебните заведения и да не се прави селекция в полза на по-леките случаи. Въвеждането на ДСГ е дълъг процес и тук наистина трябва да се постигне съгласие, за да има последователност, приемственост и устойчивост.

Визитка:

Д-р Даниела Дариткова е родена в Пловдив

Тя е общопрактикуващ лекар със специалности по детски болести и обща медицина с над 20 години стаж

Избрана е за депутат от ГЕРБ от Смолян

Два пъти е била зам.-председател на комисията по здравеопазване и за трети път е неин председател