Д-р Андрей Кехайов, председател на Сдружение „Български лекар“ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Реформата в здравната система, породила толкова противоречия и разногласия, продължава да ни вълнува. На хоризонта се вижда и отдавна отлаганата реформа в Спешната помощ. Готвената реформа предвижда следващите 4 години да бъдат закупени 600 нови линейки. Предвидено е да бъде подменено оборудването, спешните приемни на болниците да бъдат преоборудвани. Важен акцент е предвидената реорганизация в спешните центрове, така че лекарите да достигнат до всеки пациент, в което и да е населено място за най-много 20 минути. Какви са действително проблемите в спешната помощ и какви трябва да бъдат решенията? Каква трябва да бъде реформата в здравеопазването, за да е ефективна и как тя ще се отрази на работата на лекарите, пък и на самите пациенти? По темата наш събеседник ще бъде Андрей Кехайов, председател на сдружение „Български лекар“. Д-р Кехайов, как вие оценявате тези промени? Достатъчни ли са те? Ще решат ли проблемите в системата и как наистина според Вас може да бъде реорганизирана работата в спешните центрове, за да бъде наистина по-ефективна, бърза, качествена?
Д-р Андрей Кехайов: Без съмнение Спешната помощ е изключително важен елемент от здравната система. Когато имаме сигурност в спешната помощ, то цялостната ситуация в здравеопазването може да бъде подобрена, така че перспективният план, който се очертава в следващите 4 г., с оглед и възможностите, които Европейският съюз ще подсигури като финансов ресурс за техническо обезпечаване, е една добра перспектива за нещо, което трябва да бъде променено. Големият проблем към днешна дата са проблемите в различните региони на страната, където в екипите липсват дори лекари, фелдшери, медицински сестри. Липсва и достатъчно техника, но преди всичко липсата на специалисти, поражда проблеми в тези региони, а когато не е осигурена Спешната помощ с човешки ресурси, то това действително е вече сериозен проблем. В този основен акцент трябва да бъде направен, в тази посока трябва да бъдат въведени такива стандарти, които да гарантират сигурността във всяка точка на страната. Това е изключително важно.
Голям проблем, свързан със спешната помощ, е и ниското заплащане, тежките условия на труд, липсата на кадри. Какви са действително проблемите на самите лекари? Как смятате, че реформата би се отразила на тяхната работа? И възможна ли е реорганизация в работата на тези спешни центрове?
Д-р Андрей Кехайов: Считам, че е необходима реорганизация и с оглед, не само липсата на лекари, а и липсата на друг персонал, липсата, например, на парамедици, където примерно в съседна Румъния успешно действат. Но за да има специалисти, ние не трябва да се заблуждаваме, че това възнаграждение, което днес получават лекарите, сестрите и всички работещи конкретно в спешната помощ, ги удовлетворяват. Защото, ако имаме лекари за големите центрове, то имаме тежки диспропорции в страната и в този смисъл не с 10 и 20 процента, а рязко завишение на възнагражденията е решение на въпроса. И аз мисля, че могат да бъдат намерени ресурси, дори в рамките на съществуващите, ако оптимално и обективно се управляват здравните ресурси.
Още когато се обсъждаше здравната реформа, разделянето на здравни пакети предизвика доста коментари. Отдавна е идеята за разделяне на пациентите по кодове според спешността на случая. Работи ли тази схема и доколко е ефективна?
Д-р Андрей Кехайов: Това, което най-общо бих могъл да кажа, без да влизам в детайлите и елементите на различно коментираните от различни екипи в министерството, е че няма изчистена ясна концепция за това как ще направим устойчива здравната система в нейната цялост. Функционирането на системата, ето досега говорихме за спешната помощ, е най-важният елемент. Функциониране на системата от общопрактикуващите лекари до лечебното заведение е възможността да осигурим най-лесният достъп на пациента, а не да го затрудним. И в този смисъл, трябва да се работи неформално за достъпа, неформално за качеството, което от години се прокламира, а да бъде направена такава реорганизация, такива структурни промени, които да дадат абсолютна устойчивост на здравната система. Това е най-важното за сигурността във всяка страна, в България също, ние отдавна сме в Европейския съюз.
Има ли добри европейски практики и по отношение на Спешната помощ, и изобщо, свързани със здравната система, които бихме могли да взаимстваме?
Д-р Андрей Кехайов: Ние в България приехме един здравноосигурителен модел, който всеки като дойде в управление в министерството и започва да прави пълна реорганизация, вместо да го надгражда. И в този смисъл вие виждате какво се породи само от промяната в Закона за здравното осигуряване, за основните и допълнителни пакети, без тази позиция да беше изяснена и в момента противоречията, които ще възникнат с последващите промени в Закона за лечебните заведения. Липсата на такава цяла и ясна концепция, поражда невъзможност да се реализират определени промени. Аз мисля, че за голямо съжаление, министър Москов е изключително амбициозен, но има хора около него, които дават съвети може би не в най-правилната и най-практическата посока. Има хора в различни институции на национално ниво, националните здравни институции, които по-скоро гледат запазването на статуквото, вместо да направят реални промени в системата. Огромни резерви трябва да бъдат използвани и не да се обвиняват лекарите и пациентите, а да им се създадат условия и да бъде направена ясна организация, те да получават адекватно финансиране и да се харчат публичните ресурси на национално ниво. Аз мисля, че това в момента не се случва по най-подходящия начин и в тази посока правителството, последващите правителства, всички трябва да работим, за да може безапелационно всички ресурси да бъдат насочени в здравната система, а не да се отклоняват под една или друга форма, която не бих искал да коментирам в този момент и тази ситуация.
Заедно с промените в спешната помощ, с които започнахме, стартира и нова здравна програма за майки и деца. Предвидено е във всички областни болници в страната да бъдат създадени здравни центрове, високо квалифицирани центрове да бъдат изградени в университетските болници за деца с редки заболявания. Защо обаче здравната политика по отношение на децата и майките е на толкова ниско ниво у нас? Какви са проблемите и какви трябва да бъдат решенията?
Д-р Андрей Кехайов: Ето тези дни, по отношение на този въпрос, в министерството започна програма, че ще подкрепят с 2 милиона по програма „Майчино и детско здравеопазване“ по определени дейности. Не може с еднократни актове да бъде реализирана цялостната концепция за приоритет на детското здравеопазване, в т.ч. и на редките заболявания, на майчиното здравеопазване и разбира се и подреждане по приоритетите на приоритетите в самата система, но да бъдат създадени действително условия за комплексно лечение на пациентите, което изисква правилен подход, а не просто лансиране на тезата за сливане на определени лечебни заведения. Търсене на такива организационни форми и такава практическа реализация, която да направи системата достъпна на всеки пациент.