Написано отТеменужка Начева -астроном и дългогодишен директор на Планетариум Смолян

Днес 21 юни в 13:07 ч. официално българско време настъпи лятното слънцестоене. Слънцето достигна най-високото си положение на небето. Изгрява на североизток (в най-северната точка на изгрев на хоризонта), на пладне се издига най-високо – на 72 градуса над хоризонта за нашата географска ширина и залязва в най-северозападната си точка. Това е най-дългият видим от нас път на Слънцето по небето, съответно и най-дългият ден, надхвърлящ 15 часа. Продължителността на деня се запазва еднакво дълга, или почти еднаква, за 10-ина денонощия около датата на слънцестоенето, откъдето и наименованието “Слънцестоене”. Денят на лятното слънцестоене се счита за начало на астрономическото лято за северното полукълбо на Земята и на астрономическата зима – за южното. За северното полукълбо денят е най-дълъг, а нощите – най-къси. На географски ширини над +66 градуса Слънцето по това време не залязва цели денонощия или месеци, а на северния полюс на Земята е средата на 6-месечният полярен ден. На Южния полюс, обратно, е полярна нощ.

На снимките /ТН/: Залезът в Смолян от вчерашния ден 20 юни, който тези дни маркира точката на най-северния за Слънцето залез през годината.