България празнува 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Светският празник за св.св.Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането.
Свързва се по традиция с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в “Христоматия славянского язъка” от 1852г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата “Света Богородица”, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”, академик И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”. Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е точно от преди повече от 200 години. Това е най-дълго честваният празник в държавата ни.
В средата на ХІХ век празникът се чествал и в Русия, и в България, във връзка със започналата борба за църковна независимост. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна “Върви народе възродени”. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето.
За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-то Народно събрание на 30 март 1990 г.