„Три сестри“ е една театрална симфония, построена по правилата на класическата такава. Съдържа няколко теми, които се преплитат, допълват и спорят една с друга. Нейните четири части ни повеждат през собствения си контекст, за да ни направят свидетели на един живот, който неистово се въздига и неистово пропада. Тези въздигания и пропадания, тези тахикардии на съществуването, правят пиесата едновременно смешна и трагична. През смеха и забавата се отключва желанието ни за живот, но истинското познание за него идва само през трагиката, през катарзиса. Сюжетът е банален, герои няма.

Добрият доктор Чехов изследва внимателно онова пространство, което се образува в живота на всеки от нас при разминаването на инстинкта ни за предназначение и живота, който ни се случва. Тази „тъмна материя“ не оставя на мира неговите персонажи, те обикалят около нея, въртят се пред вратата, но като че ли все ги е страх да почукат. Защото кой знае какво ги чака там и има ли връщане назад. Спектакълът разменя местата на публика и актьори, обръща конвенцията „вие тука играете, ние тука гледаме“, за да вплете зрители и участници в едно парче живот от един провинциален град, преди повече от сто години. Или пък в един провинциален град, тук и сега, днес и завинаги…