/Размишления върху актуализацията на бюджета и президентското вето/
Проф. Кръстьо Петков
Заключителната схватка от тримесечната битка „За и против актуализация на бюджета” приключи. Предисторията е известна: временно колебание на кабинета „Орешарски”- дали да ревизира заварения бюджет; публични пререкания между привържениците и противниците на фискалната промяна; скоростна флангова атака чрез парламента, довела до промени в закона за бюджета; вето на президента. В битката се включиха институциите и (естествено) набедените за топ-политици. Професионалният дебат отстъпи на заден план. По всичко изглежда, че тази тактика ще се повтори и на утрешното, финално сражение в пленарна зала на парламента.
Не си спомям друг републикански бюджет да е предизвикал толкова много страсти и да е ангажирал така дълго вниманието на медиите. Дори провалът на Дянков през 2010 г., когато се наложи форсмажорна корекция на базисни параметри на бюджета преди да е изтекло полугодието, мина при по-слаб публичен интерес. Сега е като на война, която приближава своя край ; всичко е заложено на карта; принципът е „или-или” (спечелилите ще се закрепят на позициите, загубилите задълго ще бъдат лишени от възможността за реванш).
Поемайки риска да остана нечут, по-долу ще се опитам да върна спора на полето на аргументите: икономически, финансови и едва тогава-политически.
Защо актуализация?
Авторите и поддръжниците на промяната, макар и със закъснение, извадиха на показ своите аргументи: приходите в бюджета ще надхвърлят заложения дефицит от 1,3%; неотложни разходи по договори с бизнеса и общините, за връщане на ДДС, за социални плащания и др. няма да бъдат покрити; обслужването на наследени заеми ще спре и т.н.
Противниците на ремонта се опитаха да оспорят финансовата статистика, но , стреснати от числата в отчетите след юни т.г., смениха тактиката. Техните контра-аргументи са: няма прозрачност за предвидените разходи; не е ясно за какво ще се използва новят едномилиарден заем; не работили приходните агенции, затова приходите спадали и т.н.
Дотук спорът протичаше в нормални рамки. Докато не се намеси президентът, със своята лекокавалерийска атака: не по фланговете, а фронтално, срещу парламента и правителството.
Формално той повтори част от възраженията на неолибералните коментатори: за липсата на конкретика в предстоящите харчове (въпреки че като държавен глава има право да поиска подробен списък, с точност до стотинка, за набелязаните плащания до края на 2013 г.); несъгласие с политиката за увеличаване на дълга и т.н.
Но на практика именно президентът застана начело на последната/институционална атака срещу ревизирания бюджет. Нещо повече, той пренесе сблъсъка от полето на фиска на политическата арена, около която се бяха струпали всички воюващи отряди – редови протестиращи , техни гурута и говорители; реанимирани политици от десницата; озлобени от понесените удари соцлидери и депутати; паравоенни кореспонденти, предаващи събитията на живо или коментиращи зад кадър.
За какво се спори сега, след президентското вето?
Първо, ще откраднат ли коалиционните партньори половината от новия заем, или да? Ръкавицата, в типично махленско-гангстерски езиков стил, беше хвърлена от детронирания експремиер Борисов. Като негов лоялен поддръжник, президентът също не вярва в почтеността на управляващите, само че него го е грижа повече за „бъдните поколения”, които щели да понесат тежестите от днешното неразумно харчене!
Второ, предвидените допълнителни социални разходи били малко (едва 4%) от увеличения дефицит; следователно – огромната част от допълнителните пари щели да бъдат разпределени според интереса (а той, както е известно, клати феса; така че , познайте кой ще раздава порциите, макар и от закътано място....)
Ако продължим в този дух, ще попаднем в клопката на неспиращите парламентарно-политически скандали, които наблюдаваме от години наред в сградата на парламента, в междуинституционалното пространство край Дондуков 1 и 2; в социалните мрежи и корпоративните издания. Повтори ли се и тази картина през утрешния ден, чака ни нова агония: управление на инат и протести на инат. Не заради аргументиран спор, а заради контра-аргументите. Двубой заради удоволствието от самата битка. И – като шанс за демостриране на мускули, на силовото начало в политиката, на изтърваните нерви и изгубения разум. Тогава ще наблюдаваме сцени от бойното поле, които са запазен български и балкански патент.
Разбира се, възможни са и други сценарии. Например, част от полит-елита да се опомни и да предложи окрит, мъжки, гладиаторски двубой в дисциплината: „История на фиска”. В тази игра правилата са други…
Кой и как манипулира бюджета?
Ще започна пак с малко предистория. Преди няколко години край Министерството на финансите срещнах познат-стар и опитен бюджетар. „Уволниха ме”, оплака се той. Беше ясно кой му е теглил секирата: фамозният Дянков. И понеже беше прочел моята студия „Мисионерът Дянков: от Doing Business до Doing Budget”, въпросният бюджетар с над 30-годишен стаж в МФ , днес свободно практикуващ пенсионер, сподели: „Прав си, че Дянков не разбира от бюджети. Но пък е майстор в манипулирането на статистиката. В МФ вече е изоставена практиката за изкуствено формиране на излишъци. Днес на мода е жонглирането с числата”!
Този наглед дребен епизод изплува в паметта ми по времето, когато започнаха първите публични дебати за актуализацията на Бюджет’2013. Няма как да не се доверим на преценката на един добросъвестен държавен чиновник, доказан експерт в своя занаят. Той съобщи информация, която се знае от мнозина, но никога, при нито едно правителство, управлявало България през последните 15 години, не е била предмет на парламентарно обсъждане.
Затова моят въпрос-предизвикателство към малцината храбреци-депутати, които имат намерение да се включат в утрешната пледоария е:
готови ли сте да изнесете на показ малките мръсни тайни на манипулираните бюджети след 1998 г.?
Подвъпросите са:
- Залагани ли са системно, всяка финансова година, изкуствени излишъци в приеманите бюджети от парламента? И от кого?
Примерно, реалният приход (най-близък до научната прогноза) да е 12 милиарда лева, но се залагат напълно съзнателно 1,5 миларда лева. Защо? Ами за да се преизпълни приходната част на бюджета и в края на годината управляващите да го разпределят по целесъобразност (припомням-според интереса и феса). По този начин кухият обем, заложен в проекта, впоследствие уплътнен с милиони левчета, се превръща от фискален, в политически ресурс и се раздава по клиентелистката верига. Първопроходците са Иван Костов-Муравей Радев, но моделът на кухия обем беше прилаган и от следващите две правителства.
При Борисов-Дянков беше различно: няма значение какви са параметрите на бюджета. Мобифонът, т.е. едноличната воля на премиера решаваше как да се харчат парите: колко за магистрали, колко за спортни зали и църкви, колко за транспортиране на футболни съотборници и техни босове и т.н. Ходещият калкулатор Дянков (както го наричаше неговият благодетел Б.Б.) само променяше бюджетните пропорции и нареждаше транзакциите. Докато му писна и през зимата на 2013 г. се опълчи срещу командата да пусне скорострелен заем от 800 милиона лева- заради обещани от Единоначалника плащания на едрите зърнопроизводители и приближени лица от финансовия кръг „ГЕРБ”.
- Колко и какви заеми са вземани от държавата през споменатия период и за чия сметка?
По-специално, заемът „Велчев”, за който финансистът Пламен Орешарски преди 7 години пресметна, че е нанесъл вреди на държавната хазна за над 1 милиард долара. Не бъдещите, а сегашното поколение вече плаща неговата цена. Не външни, а главно вътрешни брокери се облажиха покрай тази култова афера. Следващият пример е заемът „Дянков”, рекламиран като перлата на дълговата политика. Този път хазната формално се обогати с над 800 милиона евро, но облигациите бяха изкупани не от местни банки, а от финансови спекуланти с изнесени капитали. И отново вътрешният брокерски кръг, работещ еднакво добре с всички власти, спечели добри пари за сметка на бюджета и данъкоплатците.
- Какви дивиденти и в какъв размер са опрощаване от държавата – в полза на приватизатори и концесионери от енергетиката, телекомуникациите, добивната промишлености други отрасли?
Това питане има два аспекта: а)кой нарежда опрощаването и прибира комисионните;б) с колко се облагодетелстват инвеститорите, за сметка на българските данъкоплатци.
Спирам дотук, защото предугаждам традиционно възражение: това са минали истории и нямат общо с президентското вето. Имат и още как?
Нали затова протестиращи и пасивни данъкоплатци искат да получат отчет за всеки похарчен лев. Искат да знаят кой, как и кога се е обогатявал за тяхна сметка, за да произведе един крайно опасен икономически парадокс: колкото повече напредва кризата и обедняват 99-те процента българи , толкова повече забогатяват онези, които са в топ-категорията „1%” и тяхната политическа прислуга. Еднопроцентниците са в задкулисието; слугите утре ще ни забавляват.
Освен ако някой не се престраши, не загърби интересите на своя партиен кръг и не заговори директно по формулираните по-горе въпроси. Тогава дебатът за ветото на президента ще получи не само политически, но и финансово- икономически смисъл. И ще стане трамплин към реализацията на всеобщия прицив от февруари т.г. до днес: тотално прочистване на българската политическа арена от военолюбците- окупатори.
Вместо заключение
Както и да завърши утрешната парламентарна битка, войната продължава. Защото ние, българите, сме част от продължаващите вече шеста година баталии на територията на глобалните финанси. Войната е идеологическа, защото се сблъскват две армии, на знамената на едната от които е изписан религиозния девиз: „Austerity Forever”( затягане на коланите-завинаги); противниковата армия развява отново кейнсианския флаг за освобождаването на икономиката от финансовата агресия, довела да повсеместна криминализация на добрите капиталистически практики за печелене и разпределението на пари в цивилизованите общества. Войната е и социална, защото гражданското общество в постмодерния свят дръзна да се изправи срещу властващите елити и да им поиска сметка за незапомнения в историята финансов грабеж. На този фон бюджетната схватка в българския парламент и около него може да се превърне в емблематичен епизод от набиращата сила „Битка на народите”.