Големите успехи на Александра Жекова и Радослав Янков в последните години са довели до бум в интереса на децата към този спорт у нас.

През 2016 г. Радо спечели най-ценното отличие в алпийските дисциплини – големия кристален глобус, а на следващата година вдигна и малкия в паралелния гигантски слалом. Освен това той постигна и впечатляващи успехи пред родна публика в Банско, където записа първо и второ място за Световната купа.

Преди да сложи край на блестящата си кариера през миналата година, Сани пък участва на четвъртите си олимпийски игри в Пьонгчанг, където постигна най-доброто класиране от българските участници (6-о място в бордъркроса). Жекова, която е първата ни сноубордистка, пробила в световния елит, има на сметката си общо 17 подиума от 126 старта за СК, сред които три победи, както и пето място от игрите в Сочи 2014 и четвърти места от последните си две участия на световни първенства. По време на домакинствата на Банско тя също кара на ниво и обра овациите на препълнените трибуни на Бъндершика поляна, завършвайки седма в стартовете за Световната купа през 2017 и 2018 г.

“Въпреки отказването на Сани, аз съм оптимист за нашия спорт”, казва бащата и треньор на звездата ни – Виктор Жеков. От тази година той ще води новосформирания юношески национален отбор в паралелните дисциплини. В сноубордкроса все още няма да има такъв заради липсата на достатъчно силни състезатели над 15-годишна възраст. Но и там имаме бяла лястовица в лицето на Теодора Илиева. Тя получи квота за участие на младежките олимпийски игри в Лозана през януари, а миналия сезон участва в 19 старта за Европейската купа и на световното за юноши и девойки.

"В бордъркроса имаше голяма дупка между поколенията, но е хубаво, че в алпийските дисциплини имаме много можещи млади хора”, доволен е Жеков, в чийто проекто състав влизат състезатели от всички водещи центрове у нас.

Това са Ивана Баталова от Амер Спортс в Чепеларе, Теодор Пашалиев и Петър Гергьовски от същия клуб, Александър Кръшняк (СК Мотен) и Тервел Замфиров от Юлен (Банско). Всички те ще отидат на поне два глетчерни лагара, а след това без почивка ще тренират на сняг. Планирани са участия за Европейската купа, в гръцкия национален шампионат и на юношеското световно във Валмаленко през март. “От нас се очакват доста високи резултати, като класиране сред първите 50% на състезания от международния календар. Отново ще участваме в австрийската верига за деца и юноши, където българчетата миналата година се качиха на подиума, а имаше участие от всички алпийски страни. Това трябва да бъде продължено”, категоричен е Жеков.

Той цитира статистиката, според която за последните 4 г. броят на децата, участващи в състезания от вътрешния календар, се е увеличил четири пъти.

Освен увеличения брой състезания, важна роля за повишения интерес изиграва и програмата за подпомагане на клубовете на министерството на спорта. Средствата се включват към бюджета на БФСки и се разпределят между трите водещи клуба, които развиват сноуборд – Бороборд (Боровец), Амер Спортс (Чепеларе) и Юлен в Банско. По тази програма се финансира не само тренировъчен лагер на най-перспективните състезатели в Австрия, но и се осигуряват заплати за треньорите.

“Когато постигнах най-големите си успехи през 2016-а, с треньора ми Георги Атанасов бяхме поканени при министър Красен Кралев – спомня си Радо Янков. – Министърът ни попита какво може да се подобри, за да може постигнатото от мен да продължи при младите, и му отговорихме, че най-важното е да се осигурят заплати на треньорите. По тази причина отборите из страната бяха занемарени. Г-н Кралев ни обеща да помогне и след няколко месеца финансирането стана факт”.

Бъдеще

Това, което липсва на младите сноубордисти, са достатъчно тренировъчни трасета. А също и разбиране на училищните ръководства, които не пускат децата да отсъстват, а участието в големи състезания отнема време. “За детско-юношеския спорт имаме страхотно развитие, база и много можещи деца. После губят мотивация, защото срещат страшно много пречки”, отчита Виктор Жеков и добавя: “За целта трябва да се създадат условия на децата да практикуват спорта и като ходят на училище, което преди беше уредено, а сега е доста затруднено. В държавите, с които се състезаваме, този въпрос е решен”.

Радослав Янков: Вълнувам се повече за децата, отколкото за моите успехи В навечерието на 15-ия си сезон в алпийския сноуборд, Радослав Янков е зареден с положителна енергия.

Не само заради собствената си добра форма, а и защото вижда надежда за новото поколение. “Благодарение на осигурените заплати за треньорите, нещата тръгнаха, както в Чепеларе, така още в няколко клуба. Моят първи треньор Васил Милчев например имаше друга работа – на гатер. Когато го попитах дали би се отказал, ако има заплата, той каза: “Разбира се, има ли нещо сигурно целогодишно”. Така и стана. За последните три години имаме над 40 нови деца в родния ми град. Следя ги, познавам ги всички, ходя на тренировките им. Преди две години направихме Купа “Радо Янков”, която първоначално беше само за децата от "Амер Спортс”, но този сезон почти сигурно ще се проведе за сноубордисти от цялата страна между от 8 до 15 г.

Родителите също са страшно ентусиазирани, всички помагат кой с каквото може, търсят спонсори. В Чепеларе сме си като едно семейство. Много е готино като виждаш как всички сили са насочени в името на това децата да успеят в спорта. Аз никога няма да ги оставя – всичко, което знам и мога, ще им бъде предадено. Ето, едно момче ще участва на световно юношеско първенство, а аз там постигнах успехите и си повярвах“, обяснява Янков, който е двукратен световен шампион за младежи.

Радо, чийто сезон за първи път ще стартира в руския курорт Банное на 7 декември, допълва: “Много съм благодарен на федерацията по ски и на министерството на спорта, че осигуриха бюджет и за национален отбор. Страхотна новина е, че Виктор Жеков ще е треньор. Откакто аз бях юноша, е нямало такава организация, нямаше и достатъчно деца. За последно имаше такъв отбор, когато бях дете, а впоследствие аз бях прикрепен към големите. Когато бях на 15, останахме само трима. Може би единствен успях, защото никога не съм се състезавал за пари. Не съм чакал да ми се плащат заплата. Благодарение на това изкарах в онези трудни години, когато си тийнейджър и искаш да си имаш допълнителни средства, а ходиш на училище и тренираш, не можеш да работиш. Тогава се отказаха другите две момчета. Но семейството ми ме подкрепяше много, въпреки че никога не е разполагало с излишни средства. Другите причини да успея са желанието и упоритостта”.

Един ден Радо се вижда като строг треньор: “Знам какви грешки съм правил в кариерата си и знам как се получават нещата. Ако някой иска да се занимава сериозно, ще натискам здраво да изкараме професионален спортист и да има резултат. На сегашното развитие в сноуборда се радвам много, даже повече, отколкото на собствените си успехи. Приемам го страшно емоционално”.

Таня Манова, вестник “Телеграф”