Съвкупното имущество на българските домакинства се е увеличило с 1,2% през 2012 г., като е достигнало 190 млрд. лева. Това показва годишният доклад на икономическия институт “Индъстри уоч”.

Основната част от имуществото на домакинствата е недвижимата собственост, която се пресмята на 139 млрд. лева. Цените на жилищата паднаха за пореден път през четвъртото тримесечие на 2012 г. до 447 евро на кв.м средно за страната, което води до спад от 2,1 млрд. в стойността на имотите за година. От началото на кризата през 2008 г. цените на недвижимите имоти са се понижили с 38%.

За сметка на загубите от имоти финансовото богатство на домакинствата в България се е увеличило с 12% през 2012 г., като стойността му е надхвърлила 50 млрд. лева. Нетното финансово богатство, което отчита и задълженията, нараства с 5,7 млрд. лв. през последната календарна година.

Две трети от увеличението на финансовото имущество се дължи на нарастването на банковите влогове. Според статистиката на БНБ в края на 2012 г. депозитите на граждани възлизат на 34,5 млрд. лв., като за годината показателят се е увеличил с 11,7%.

Тенденцията за трупане на депозити продължава и през първите месеци на 2013 г., макар че средномесечният ръст се забавя на 5% на годишна база заради влизането в сила на данък върху лихвите от срочните депозити. За да избегнат облагането, все повече домакинства се насочват към безсрочните и спестовни депозити, които нарастват съответно с 15% и 34%.

Проучването показва, че през миналата година домакинствата са се въздържали от поемането на нови задължения, а вместо това са предпочели да изплащат натрупаните до момента дългове към банки, лизингови дружества и компании за бързи кредити. По този начин общите задължения на населението към финансови институции намаляват с 400 млн. лева.

Все още няма трайна стабилизация на цените на имотите, смятат анализаторите. Притокът на чужди капитали остава слаб, а ипотечната активност – ниска. За сметка на това достъпността на жилищата за хората с постоянна заетост и стабилен доход се подобрява. Покупателната способност на средната месечна заплата, измерена в жилищна площ, се повишава с 10% за година.