Опитната станция по земеделие и животновъдство служи като генна банка за породата Българско родопско говедо

Доц. д-р Цонка Оджакова е родена в Смолян. Висшето си образование завършва в Тракийски университет в Стара Загора, специалност Зооинженер. През 1987 година става научен сътрудник. От 2000 година придобива научната степен доктор, а три години по-късно става доцент. От 2008 година тя е директор на Опитна станция по животновъдство и земеделие в гр. Смолян. Член е на съюза на учените в България, член на Научния съвет на земеделския институт в Стара Загора и Научен съвет по животновъдство и земеделие град Троя. През 2009 става зооинженер на годината. Участва в редица международни проекта и програми, автор на 54 научни публикации, участва с научни семинари в България и чужбина, в редица работни групи към Министерството на земеделието и горите.

Доц. Оджакова, бихте ли ни запознали с историята и дейността на Опитната станция или както всички я заем КОС.

Опитната станция по животновъдство и земеделие е създадена през далечната 1928 година със заповед на министерството на земеделието и държавните имоти. Започва съществуването си като Комплексно опитна станция, като основната й цел е да се подобри местната раса говедо, разпространено на територията на Родопите. Със създаването на Опитната станция започва и изследователската дейност в Родопите и оказване на помощ в скотовъдската наука. Близо 90 години вече в нея са работили и работят различни специалисти и научни работници по специфични проблеми в средните Родопи. Много неща са разработвани през тези 90 години, но най-голямото постижение на станцията е признаването на две породи – Българско родопско говедо и породата овце Родопски цигай. Тази дългогодишна дейност започва през 1962 година и се увенчава с успех през 1989 година. Тогава двете породи са признати в патентното ведомство. Освен това в сферата на картофопроизводството, дълги години Опитната станция е била производител на семенен материал за цяла Южна България. С аграрната реформа тази дейност се прекратява. През 1961 година е създаден и пчеларския отдел, а задачата му е да усъвършенства тази раса пчели, която е подходяща за условията в нашия регион.

Кои са основните дейности на Опитната станция днес?

В момента в Опитната станция работим върху дребните овощни видове, като алтернатива на картофопроизводството, което почти изчезва. Бяха ни възложени отговорности да разработим различни схеми за дребни овощни видове, това са касис, арония, боровинка, малина. Те са засадени на нашето опитно поле, което е около 10 декара. Колегите се грижат за тях и правят съответните проучвания за развитието на посевите, за болести и т.н. В областта на животновъдството основната задача на нашите научни работници е усъвършенстване и запазване на породата Българско родопско говедо, която е създадена при нас. Тук е най-голямото стадо на територията на България. Освен това Опитната станция служи като генна банка за породата, като снабдяваме с материал частните стопани. Общо кравите ни са 160, от които 100 са дойни. Отглеждаме още 300 овце от каракачанската порода, имаме и 40 кошера пчели.

Доц. Оджакова, изчезва ли родопското говедо?

Не, не бих казала. Родопското говедо не изчезва. Трябва да кажа, че от 2000 година работи една неправителствена организация Асоциация на българското родопско говедо и джерсей, която има за цел да разпространява и съхранява тази порода. Тази организация издирва всички тези животни не само на територията на Родопите, а и в цяла България. Мисля че със създаването на тази организация породата Българско родопско говедо намери своето място, развива се и съответно е много добре разпространена.

Вие предлагате мляко- прясно и кисело на пазара. Как бихме могли да различим истинският, качественият продукт от този, който съдържа сухо мляко или подобрители за трайност?

Млякото е една суровина, която има голям процент вода, белтъчини,мазнини, аминокиселини. Ние направихме едно детайлно проучване на нашите овче и краве млека. Изследвахме млякото през пасищния период и през оборния период на животното. Установихме едни уникални резултати на млякото по време на пасищния период. Тогава в овчето мляко млечната линолова киселина се увеличава 15 пъти, а при кравето – пет пъти. С други думи през този период млякото има много по-високи биологични стойности.Качеството на млякото се определя преди всичко от храната на животните. Ние спазваме нормите и храним нашите животни само с качествени фуражи и люцерна през зимата, а през лятото са на паша. Освен това ние направихме изследване на трите вида кисели млека, които предлагаме според маслеността – с 2 %, с 3 % и с 4 и 5 %. Установихме, че в млякото с по-висока масленост се съдържат всички видове биологично активни съставки – млечната линолова киселина, омега 3, омега 6, аминокиселини и т.н.

Имахме удоволствието наши първи учители да са тези, които са работили в едновремешната Сердика по Българските държавни стандарти и всъщност те ни предадоха технологията на обработване на млякото. Вече 15 години ние пазим качеството му. Не сме променяли нито вкуса, нито технологията. Често ни предлагат различни видове закваски и консерванти, които да удължат срока на годност на млякото, но ние отказваме. Не сме си позволили досега да използваме каквито и да било добавки. Затова нашето прясно мляко трае пет дни, а киселото десет дни. След тези пет дни, прясното мляко става на извара. Има продукти, които са със срок на годност 30 дни, но в резултат на високата пастьоризация голяма част от микро и макро елементите и аминокиселините се губят.

По какви проекти работят сега вашите научни работници?

Най-важната задача е да съхраним и усъвършенстваме българската родопска порода, освен това работим активно и за съхраняване на каракачанската и на среднородопската порода. Намираме най-подходящите методи за развиване и селекция на тези породи. В областта на пчеларството нашите научни работници проучват влиянието на някои активни, селекционни и технологични въздействия върху развитието на пчелните семейства и химичен състав на пчелните продукти. В последните три години наша колежка усилено изследва биологични продукти за хранене и подсилване на пчелните семейства. С този си труд тя защити докторска дисертация и направи доста добри изследвания в областта на биологичното пчеларство и използване на български и чужди продукти. Освен това работим и по редица международни проекти.

От колко човека се състои екипа ви, доц. Оджакова?

В Опитната станция по животновъдство и земеделие работят 34 човека. От тях 5 са научни работници. Останалите са в кравефермата, овцефермата и в цеха за обработка на млякото. Много често сме търсени и за консултации в сферата на земеделието и животновъдството. От няколко години осъществяваме и обучителна дейност. Обучаваме земеделските производители по мярка 10 – Агроекология и климат. Това са 30 учебни часа, които трябва да премине всеки производител, ако иска да участва по различни програми. Правили сме обучение по програмата млад фермер и по програмата за пчеларство.

В заключение бих искала да кажа, че още преди 90 години властимащите са разбрали, че трябва да се усъвършенстват продуктите, характерни за даден район. През всичките тези години ние доказахме, че сме намерили място за развитие както на земеделието, така и на животновъдството. И вече толкова години успяваме да оцеляваме, разбира се с помощта и на държавата.