Само около Павелско параклисите са 28

Наричат го Рупчос – свещено място в Родопите, сгушило най-много православни храмове в цялата планина. 86 параклиса и 8 църкви гордо пазят християнството около Чепеларе, където се простира тази древна родопска област и привлича туристи от близо и далече. Само около Павелско, където живеят 570 души, параклисите са 28. Някога там е имало метох, в който отсядали атонските монаси на път за Бачковския манастир. А днес бранителите на вярата носят имената на много светци, за които местните хора вярват, че ги закрилят от беди.

„Засилващият се хаос в държавата кара хората да търсят спасението и истината там, където ги връща гласът на вярата. Тя е последният пристан, след като в нашата съвременност рухнаха моралните устои“, казва Костадин Глушков, който над 10 години събира духовното наследство на родния си край, за да го завещае на поколенията в книга.

Не само Кръстова гора, известна като Света гора в Родопите, а и цялата планина е наречена Кръстата заради силата на Христовия кръст. Днес хората уж случайно решават да направят малка черква на определено място, започват да копаят и в темелите излизат основите на стар храм. Никак не са малко и случаите, при които съновидение подсказва къде точно трябва да се издигне параклисът, кой да го направи и на кой светец да бъде посветен. Възрастни хора разказват как такъв пророчески сън споходил счетоводител в Хвойна три пъти, но той го неглижирал. Не изпълнил заръката, а после полудял.

„Местата, на които се строят параклисите, са със силно енергийно излъчване, с лечебни води, хората се зареждат там и се чувстват добре. Те са посочени от ръката на Бога и в тях има голяма сила”, обяснява родопчанинът. Удивителното е, че в местността Татарица край Чепеларе, където през 1936 г. е построен параклис „Св. Петър и Павел“ след съновидение на жена, при копането на основите е открит съхранен стар дървен кръст. Малката църква „Св. Дух“ пък е построена през 1887 г. след обет на няколко участници в Сръбско-българската война, които се зарекли, ако се върнат живи и здрави, да вдигнат параклис до голям карстов извор край родопския град. Два едноименни молитвени дома, посветени на „Възнесение Господне“, също изникнали върху земя на благодарни фронтоваци, прибрали се в Чепеларе невредими след Балканската война.

Шпалир от 11 параклиса, подредени по права линия на еднакво разстояние един от друг, буди удивление и до днес сред родопчани и туристи. Откритието за закономерността между храмовете направил пак Костадин Глушков, докато се ровел в историята на християнството и отъпвал пътеките към многобройните светини в Рупчос. „Наредени са от Бога като архангели в посока изток-запад и пазят Чепеларе от юг. Подредбата им е в строга геометрична и математическа зависимост. Строени са по различно време, от различни хора, което изключва човешка умисъл в нареждането им“, казва той. В средата на редицата, на най-високата точка – връх Мечи чал, се намира параклисът „Св. Йоан Кръстител“, построен през 2000 г. от ръководството на фабриката за ски в Чепеларе по повод 25-ата годишнина на предприятието.

Вместо банкет за служителите „Пампорово ски“ АД подарява на туристическото градче малък храм до ски центъра на Мечи чал. Храмовият празник съвпада с активния ски сезон и на Ивановден туристи и местни заедно почитат светеца. И до днес местните от чепеларското село Орехово разказват покъртителни истории, свързани с опазването на вярата в Родопите. „Има предание, че на поляните в местността Кабата е имало манастир, който е бил разрушен от турците при тяхното нашествие. След време родопчани си вдигнали църква наблизо, но и тя не оцеляла. Останали само олтарът и каменен кръст. По времето на голямото потурчване от Мехмед Четвърти-Ловеца, който казвал, че това райско кътче от планината е място само за синове на Аллах, а не за гяури, от 130 къщи в Орехово останали единствено 30 християнски семейства. Двама братя от Ши-ликовия род били помохамеданчени, а най-малкият, който бил в планината с овцете по това време, се изселил в Яврово и сложил началото на Хайтовия род, от който е и Николай Хайтов“, разказа Глушков.

През 60-70-те години на XVI век Дели Софта събрал хората и ги завел до каменния кръст. Изсипал няколко товара чалми и на тези, които не приели чуждата вяра, връзвал ръцете и краката и ги пускал в пропастта зад разрушената църква. Ненамерили смъртта си в урвата, хората пищели няколко дни след разправата. Затова върхът бил наречен Цирикова църква (от цирикам – пищя на родопски диалект). На това място сега се издига параклис „Света Троица“

Сийка Суркова