Днес православната църква чества един от най-светлите си празници – Благовещение. На този ден се възпоменава благата вест, донесена от Архангел Гавраил на Дева Мария – че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.

Това е едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото.

Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38.

Днешният ден в християнската традиция се почита като празник на майката.

За българите празникът е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за “половин Великден”.

На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли.

По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.

Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.