— Г-н Киров, разбрах, че подготвяте концерти, бихте ли казали за някои от тях?

— Да, разбира се,на 4 септември ставам на 70. Зодия Дева. И баща ми беше зодия Дева. Та в тази връзка подготвям редица юбилейни концерти. От 8 до 11 септември е първата част. Първият юбилеен концерт ще се проведе в Копринка – язовира, след това в Камчия, в Добрич, на 11-ти на есенния панаир в Разград. След това летя за Русия.

През октомври отново юбилейни концерти в България – в Маджарово.

— А в Смолян, кога ще бъде?

— В Смолян ще е на 9-ти октомври в голямата зала на театъра. Говорил съм с кмета, който прие тази идея. Смолян е града на моите детски години, на разказите на баща ми, Чокманово е една сакрална част от семейната ми история и имам задължения към смолянчани. За тях направих някога Родопска Коледа. Един от моите юбилеи е свързан с Държавния фолклорен ансамбъл в зала №1 през 1997 г. Надявам се ако тази година имам концерт в София, да бъде отново с тях. Поканил съм ги на 9 октомври ако искат да дойдат. Радвам се, че директор е Мария Кисьова, която изключително много уважавам, за изумителната и работа с Детския фолклорен ансамбъл. В моите лични емоционални моменти не съм прескочил Смолян. Тук се зареждам, повече са ми ангажиментите извън Чокманово, защото като дойда тук искам да се видя с приятелите, роднините си.

— А в Русия, какви участия планувате там, вие сте много известен и там?

— На 5 ноември имам голям концерт в Москва и още няколко концерти в руска московска област. Днес ми се обади един приятел, да направя юбилейни концерти в Санкт Петербург и сигурно ще се състоят. И още редица концерти.

Напоследък се занимавам повече с фолклор, отколкото с поп-музика.

— Когато се връщате тук в Родопите как виждате развитието на Смолян, Родопите?

— Много страдам за затихващите функции на този изумителен град. Днес казах на жена ми, спускайки се с колата на завоя до Бункера, спрях и се огледах. Видях едни дървета, които Бог е нарисувал, които и най-големия дизайнер в Холивуд не би могъл да направи. Този град има такова амбието, каквото няма нито един град в света, един център, който е поразяващата ръка, едно от най-гениалните сътворения в България. Аз не познавам един толкова компактен град, в който духа да стои на една педя – Историческият музей – там е картинната галерия, под нея – театъра. Този площад, който представлява една фантастична естрада. Мечтая някога, ако имам сили, да съдействам Смолян да стане една културна лаболатория на младите творци, бъдещите поколения, тук да има постоянен живот, в който да се преплита както това чудо, което е оставило миналото, всичко модерно, което принадлежи, защото естравагацията на Смолян е това, че една наша роднина от Америка, която дойде тук по време на промените каза, че комунистите не са убили всички архитекти, което беше един шок, защото Смолян е един шедьовър на истинската архитектурата и освен това има достатъчно много логистички и кадрови качества, които биха го наредили като един културен център между два чудесни свята.

Видяхте ли какво стана – Златоград ни надбяга. Всичко зависи от хората, ако някой смята, че всичко зависи от парите – не, всичко зависи преди всичко от хората, защото парите се печелят от хората. И каквито и пари да давате на някой да ви свърши работа няма да може ако няма любов.

— Друго свързано с вас, извън музиката?

— Човек с годините разбира, че има достатъчно ресурси, които не е използвал. Аз направих един филм с националната телевизия, който ще бъде излъчен на 8 септември, от 16 часа и се казва – „Библията на моето детство”. Ще видите, че в детството човек се разкрива, защото това е началото.