Спомен за емблемата на Родопа планина гайдарят Стою Чонгаров

Наричаха го емблемата на Родопите, комитата, един от най-възрастните гайдари в региона – бай Стою Чонгаров. Една запомняща се фигура, която всички в Смолянско познаваха, а външните нямаше как да не забележат, идвайки по събори и празници. Впечатляваше с носията си, в която беше запасал пищови и ножове, с голямата си брада, със стойката на едновремешна комита. А заговореше ли го човек, биваше привлечен от чувството му за хумор. На въпрос защо те наричат емблемата на Родопите, бай Стою отговаряше шеговито: „защото нямат вкус“. Стана особено популярен през 2006 година, когато беше сниман за рекламния плакат за Националния събор на Рожен. От 1961 година насам не беше пропускал Роженски събор.

Бай Стою започнал да свири на гайда през 1958 – 59 година. Сам, докато работел като ветеринарен техник в Давидково. „Нито са ма учили, нито съм учил, казваше гайдарят и добавяше: „ако ме попитат ще кажа, ама си има по-добри учители за тая работа“.

Обясняваше, че най-важното е тренинга. „За да станеш добър гайдар, се иска много свирене. Когато чуя нещо, започвам да свиря, искам да извадя верния звук, има случаи и през нощта ставам, докато не се получи”, казваше бай Стою. Всички го обичаха, заради благия му нрав, закачките и шегите. „Най-ме крепят децата, като вземат да се въртят около мен – бай Стою, бай Стою…”.

Според бай Стою музиката не ще ограничен човек, трябва да си разностранен и отворен към всичко. Спомняше си с умиление за стари гайдари, на които се е възхищавал, сред тях са имената на Бай Пейо Лалов, Петър Ингилизов и др. „На времето като тръгнехме на екскурзия някъде, в рейса не спирахме да свирим и пеем, така се научаваха и много нови неща. Сега ги гледам младите – телефоните и таблетите им са в ръцете”, казваше бай Стою.

Гайдата му даваше спокойствие, зареждаше го, но казваше за нея, че е от женски род и винаги може да ти изневери, затова се иска не само свирене, а и да се грижиш за инструмента.

А понякога бай Стою си и попяваше. „Не претендирам с пеенето, но мога да намеря подходяща песен за всеки случай“, казваше той.

Когато не беше по концерти и участия бай Стою ходеше на риба, ловувал чак в Гръцко и донасял по два-три килограма. Занимавал се с дюлгерство, допреди няколко години работеше и неговата дъща в Бостина. „Вълната обаче вече не е на мода“, казваше Чонгаров и добавяше, че времената се менят и всичко се приспособява към условията. Не съжаляваше за нищо в своя живот. Щастлив беше, когато го срещаха и му обръщаха внимание. Както при всеки човек и в неговото минало е имало неприятности. „Те трябва да се забравят, защото вредят. Лакомията и простотията вредят“, обобщаваше гайдарят Стою Чонгаров.