Свети Антоний Велики се родил около 251-ва година в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет.

Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Когато бил на 18 години, неговите родители починали.

Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.

Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен “тържество на християнството”.

Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

В народната традиция Антоновден се свърза с предпазване от болести.

На този ден жените не трябва да предат, плетат, варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”.

Раздавали на близки и съседи за здраве специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, като една била оставяна на тавана “за белята, за лелята”, както е била наричана чумата. Антоновден е известен още и като Лелинден.

Днес празнуват всички, кръстени на светеца с имена Антон, Антония, Антоанета, Тони, Андон, Тончо, Донка. Името Антоний вероятно е латинска версия на гръцкото Антей, сина на Херкулес и означава “безценен”.