Сийка Кацарова, Търговски директор на “Шарлопов хотелс” и Главен секретар на Българския съюз по балнеология и спа туризъм.

Всичко започва от белгийското градче Спа. Там още по времето на римската империя е открит първият воден курорт. През XV-XVI в. съкращението SPA означава Sanus Per Aquam или здраве чрез вода. Процедурите с минерална вода са особено популярни. Освен за лечебни цели минералните бани се използвали и за почивка на короновани глави, знатни особи и техните придворни. За нуждите на аристокрацията някои стари римски терми се превръщат в бански курорти – Карлсбад, Виши, Байройт, Баден-Баден, Евиан, Спа, Бат и др. Днес има много варианти за спа програми – процедури с минерална, морска вода или водорасли, подводни масажи и ароматотерапия, пише fashion.bg. В Япония предпочитат масаж шиацу и водорасли. В други части на Азия – т.нар. “хамам”, или турска парна баня. В някои части на света наблягат на калните бани и на гмуркането в ледени води.

Къде е мястото на България на туристическата спа-карта? Темата обсъдихме с главния секретар на Българския съюз по балнеология и спа туризъм и търговски директор на веригата “Шарлопов хотелс” Сийка Кацарова, която взе участие в конференция за развитието на планинския туризъм.

Г-жо Кацарова, какви са функциите на Българския съюз по балнеология и спа-туризъм?

Сийка Кацарова:

Българският съюз по балнеология и спа-туризъм е създаден през 2006 г. В него участват над 35 фирми, юридически лица със собственост върху спа-хотели. Основната цел, която си поставихме тогава, беше да обединим инвеститори, експерти и туроператори, които работят в областта на този сектор. Намерението ни беше да представим България както у нас, така и на европейския пазар, като дестинация за целогодишен спа-туризъм.

Друга цел, която ни обедини, е да не позволим България да се превърне в спа-менте дестинация. В момента всеки един хотел, всяка една бензиностанция дори, може да си постави името “спа”.

За да се прекъсне тази порочна практика, членовете на Съюза решиха да създадат правила за сертифициране на спа-хотели. На 25 юли тази година беше подписано споразумение между бившата Държавна агенция по туризъм (ДАТ) и Европейската спа асоциация. Инициативата е подкрепена от зам.-енергийният министър с ресор туризъм Иво Маринов. (След закриването на ДАТ, функциите й се поемат от Министерството на икономиката и енергетиката и туризма – бел.ред.).

В следващите няколко месеца ще се проведат редовни срещи на експертно ниво между министерството и Съюза по балнеология и спа-туризъм. При изграждането на нормативната база ще се използва опитът на Европейската спа асоциация, оказала в тази насока експертна помощ на Литва и Латвия.

Кога ще бъде готова нормативната база?

Сийка Кацарова:

Базата ще бъде готова с новия Закон по туризъм. Доколкото имам информация от срещите със зам.-министър Иво Маринов, законът трябва да бъде готов през юли 2010 г.

Какво място заемаме на европейската туристическа спа карта?

Сийка Кацарова:

Като материални и природни източници, ние сме сред лидерите. Защо? Защото знам, че през последните години в спа-сектора бяха инвестирани милиони евро. Точна сума не бих се ангажирала да кажа. Като единичен пример мога да спомена, че в комплекса парк-хотел “Пирин” в Сандански (част от “Шарлопов хотелс” – бел.ред.) е направена инвестиция от 12-13 милиона евро. Като отчитаме предимствата на страната ни, трябва да споменем, че разполагаме с над 600 минерални източника. Това ни отрежда второ място в Европа след Исландия. Като климат обаче превъзхождане исландците. Имаме чудесни климатични условия.

Същевременно обаче марката “България” заема дъното на таблицата по разпознаваемост. Европейците не ни познават като спа-дестинация. Защо ли? Защото не е работено да бъдем разпознавани. Усилията на Съюза започват да дават резултати. През тази година (8 и 9 ноември) Бордът на директорите на Европейската спа асоциация реши да проведе редовното си заседание в Сандански. Това е изключително знаково събитие за нас, тъй като пристигат председатели на 19 европейски организации, подобни на нашия Съюз. Фактът, че са избрали България за срещата с Борда, означава, че ни приемат за част от европейското спа-семейство. В нас виждат своя конкурент, който много бързо набира скорост. Нашите хотели по нищо не отстъпват по база и инфраструктура от чешките или унгарските.

Какво трябва да се направи, за да не липсва марката “България” в спа-сектора?

Сийка Кацарова:

Отговорът ще започна по този начин: “Рибата се вмирисва откъм главата”. От 3-4 години говорим само за едно – надграждане на националния туристически продукт. Радостното е, че в лицето на Иво Маринов виждаме съмишленик. В момента темата за целогодишния балнео- и спа туризъм и културно-историческия туризъм е особено актуална. Тя е заложена в Маркетинговата стратегия на МИЕТ. Ако ние знаем кой е нашият национален туристически продукт, да започнем от там да надграждаме елементите в Стратегията за развитие на туризма на България – като рекламна и маркетингова концепция.

В момента България навън е позната като масова морска дестинация и отчасти – за ски-туризъм. Пред нас като приоритет стои да си отговорим на въпросите: Как да направим така, че България да има възможността да развива целогодишни форми на туризъм? Как морският туризъм може да бъде комбиниран с други видове туристически продукти, за да може съответните хотели да работят по-дълго?

Наскоро беше представена Стратегията за развитие на културно-историческия туризъм. Страната ни е разделена на 13 области, наречени “локоси”, които обединяват над 300 археологически обекта. Как се вписва спа-туризмът в стратегията?

Сийка Кацарова:

Запозната съм със Стратегията. Беше ни предоставена по време на среща на Съюза със зам.-министър Маринов. Свършена е изключително добра работа по този проект. Маршрутите са направени много професионално. Нашата следваща цел е същият проект да бъде реализиран в областта на балнео и спа-туризма.

Къде виждаме преплитането на интересите? В комбинацията от продуктите. Спа туризмът като завършен пазар го развихме през културно-историческия туризъм. България е позната с вековната си култура и история. Има клиенти от всички европейски държави, Корея, Австралия, САЩ и Канада. Групите, които идват за културно-исторически туризъм, бяха анкетирани дали биха се записали за спа процедури. От 100 запитани групи, 10 приеха предизвикателството да ползват спа продукта у нас. По този начин успяхме да заведем до Девин групи, които ползват традиционния маршрут София – Велико Търново.

Културно-историческият и спа туризмът трябва да вървят ръка за ръка. Тук отново бих се върнала на въпроса кой е нашият национален туристически продукт. За мен и колегите ми има отговор. Надграденият национален туристически продукт включва целогодишни балнео- спа, културно-исторически туризъм, морски, ски и голф туризъм. По този въпрос трябва да има дискусии и бих приветствала подобно обсъждане, съвместно с МИЕТ – да се проведе например една дискусия на тема: “Кой е нашият национален туристически продукт?”

Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg