Интервю с проф. Петър Иванов – зам.-председател на Центъра за демографска политика
Проф. д-р Петър Иванов е роден и живее в Русе. Създава заедно със свои колеги и последователно е ръководител на катедри по психология в два университета. Работи в областта на приложната психология. Има публикувани няколко книги по психопатология на посткомунизма. Автор е на ръководство по психотерапия и по психоанализа, на приложна социална психология и на много други публикации у нас и в чужбина. Единственият учен извън столицата, който е включен в Златния фонд на българската наука.
Г-н Иванов, ЦДП издаде няколко сборника, които би трябвало да разтревожат властта, медиите, обществото. Защо всички те се остнасят или изключително безотговорно, бих казал – престъпно безотговорно, към изнесеното от центъра?
Причините за това са много, като започнем от некомпетентността на управляващите и от тяхната неподготвеност за постовете, които заемат, и за задълженията им, които имат, след като са избрани да управляват България, и се стигне до липсата на практически персонален интерес (полза) за всеки един от тях да се занимава с демографските и социалните проблеми на българските граждани. От решаването на тези проблеми, както знаем, няма как да се усвоят никакви суми, не е като да строиш магистрали, не е като да консултираш “Цанков камък” или пък да усвояваш европейски пари за PR-агенцията на любовницата си. Нали така? Освен това, както е известно, независимостта на медиите у нас е илюзорна, те обслужват властта. Как тогава да пишат за демографските проблеми, след като нямат съответната поръчка от съответното високо място. Има и още един ракурс на проблема: някои от нашите управляващи просто не са етнически българи, не са християни, даже са поданици на други държави. Е, как тогава да се грижат за демографията на България? Защо да го правят? В резултат на това, както вие казвате, „престъпно и безотговорно” поведение стигнахме до първото място в света по бързина на намаляването на населението – с 8‰ годишно, или с около 50-60 000 души. Това прави 7 души на час. Всеки час България намалява със 7 души!
Моля, пресъздайте за читателската аудитория на “Отзвук” накратко характера на вашите изследвания!
Изследванията на Центъра за демографска политика, както може да се очаква, са от статистико-демографски и социален характер. Те са разнообразни, защото предмет на нашия интерес са различни области от обществения живот, които имат отношение към демографската катастрофа. Това е сферата на здравеопазването, на образованието, на културата и т.н. Ползваме различни методи, включително фокус групи, експертни оценки, контент анализи, анкети и др.
Кои са участниците в тези изследвания и бихте ли организирали следващ семинар при нас в Родопите? Моля, приемете този въпрос, като израз на съпричастност и покана!
Благодаря за поканата, приемам с удоволствие да проведем следващия семинар в гр. Смолян. Участниците във всеки семинар от проведените досега семинари са различни в съответствие с темата на семинара. Разбира се, има и група учени, които се отзовават и участват в повече семинари. Участниците са различни както по своята специализация в обществените науки, така и по опита и научните си степени и научните си звания. Участват професори, доценти, асистенти от различни български университети, докторанти, както и политици и други спациалисти. Имаме даже и много прилични студентски участия с проведени от студенти изследвания.
Имате няколко тома по приложна психиатрия и социална психология. Бихте ли си позволили да направите публично персонален портрет на премиера Бойко Борисов тук и сега?
Имам две ръководства, които са по психотерапия и по психоанализа. Умея да правя психологически портрети. Правил съм и на Б. Б., в общи линии този човек е от групата на соматотониците (по класификацията на Уйлям Шелдън) и на атлетичните типове (по Ернст Кречмер). Едър, мускулест, здрав, силен. Този човек е типичен мачо. Крайниците му са дълги, дланите и краката – големи. Въобще – шампион. Точно такова – Champion – е прозвището, което ползва типологията на Майерс-Бригс. Според нея този виртуален тип, когото можем да наречем, например, Б. Б., е ENFP (екстраверт, интуитивен, чувстващ, приемащ). Най-известните шампиони са Юлий Цезар, Марк Твен, Хайдн, Мао, генерал Пиночет, Тина Търнър и др., а у нас – Боримечката, Вълко Червенков, отец Христофор Събев, Азис, Стоичков, Гена Димитрова, Митьо Крика и др. Други по-важни психопатични характеристики на шампиона са антропофобия (страх и притеснение от непознати), ойкофобия (фобия спрямо семейния живот), зоомания (страст към животни – кучета, овчарки и др.), грандомания, ергомания (страст към дейност, работа) и др. Въпреки че знае добре за своята неподготвеност, сравнително невисока обща култура и лоша квалификация, той не прави нищо да промени нещата в тази област. Затова шампионите си остават винаги такива, каквито са били преди да станат шампиони и след като престанат да са шампиони: силни, семпли и обичани от простолюдието. Компенсациите се търсят главно в полето на обширните обществени връзки (“Не може толкова много хора да ме харесват, а аз да не съм най-великият.”), в “изключително полезните” социални каузи, в протекцията от силните на деня вътре и вън от държавата (Барозу, Обама Путин и др.), в постоянно демонстрираната решителност, воля, дух, сила и др. Любима песен: “Боят настана, тупкат сърца ни”.
А на поведенческата характеристика на пролетариата, учения, интелектуалеца, влезнали във фриволни или принудителни взаимоотношения с властта?
Мисля, че разполагаме с огромна информация за същото… Да ви поправя – не пролетариата, а пролетария. Наистина могат да се направят обобщаващи портрети на пролетария, на интелектуалеца, а и на простака, които са влезли във властта, но това е обемна работа и е трудно да се вмести в едно интервю. Ще си помисля за работа по този въпрос.
Наскоро представихме в КДК – Смолян, книгата “Държавата – това съм аз” и нейния автор, проф. Кръстьо Петков. Един отлично разработен социологически портрет на премиера Борисов. Позната ли Ви е тази книга?
Не чета автори като Кръстьо Петков. Аз още не съм прочел целия Кант. Нямам време за Петков. Той е от друг свят.
Какви поражения нанесе атеизмът у нас във всяка една област на обществения, политически и културен живот? Не е ли твърде тъжно, че това продължава да не се осъзнава?
Атеизмът намери удивително добра почва у нас и се разви до най-масовата обществена доктрина, за жалост. В света атеисти са само около 3 процента от населението. Ние сме сред тях, заедно с диваците от племената в африканските джунгли, заедно със севернокорейците и др. Не ни е мястото там, но сме там. Да не забравяме, че ние сме едва третата държава, която е наложила своя език за християнско църковно богослужение след латинския и гръцкия. Атеизмът ни лиши от нравственост. Няма ги християнските норми на поведение, никой не спазва десетте Божи заповеди, няма я институцията на греха, която действа изключително ефективно и е подобна на човешката съвест, няма ги християнските добродетели вяра, надежда, любов, мъдрост, справедливост, смирение, мъжество. Няма го страхът пред смъртните грехове и т. н. Всичко това изменя драстично националния характер на българина. Той става лош, зъл, малодушен, нечестен, невярващ, безнравствен, крадлив, алчен, прост и др.
Какво ще кажете за ролята на Държавна сигурност в църквата и в живота ни въобще?
Какво да кажа, 80% от висшия ни клир са офицери от ДС. Какво можем да очакваме от многострадалната ни Света Апостолска Православна църква? Да изпълнява нарежданията на Държавна сигурност. Агенти на ДС има и в образованието. Министри, ректори, професори – много от тях са агенти на ДС. Какво тогава да очакваме от тяхната дейност с младите хора на България.
Един забележителен изследовател на цивилизациите и нациите бе отправил своето еднозначно предупреждение в едно изречение: “Много нации са загинали преди да осъзнаят грешките си!”. Накъде сме се запътили ние, при това в странен устрем? Ще съумеем ли да спрем навреме?
Глупакът осъзнава само това, което вече е станало. Българите ще осъзнаят края си, когато той вече е настъпил. А той настъпва. Настъпил е.
Интервю на Анастас Барбов