Ключът към дълголетието за столетницата е много труд, истински храни и много вода

Баба Фатме Ибраимова Чолакова от доспатското с.Барутин е родена на 07.06.1913 година, но реално е на 109 години. Това е така защото ни разказа, че навремето когато са я записвали в регистъра и са се върнали от Гърция е била на 8-9 години. Този важен момент и сега си го спомня баба Фатме. Тя със своите най-близки и любими хора ни приеха с усмивки и топлина. Макар и на тази възраст, тя излъчваше ведрина, с такъв хъс ни разказа за някои свои спомени…..просто не можахме да повярваме. Поднесохме й скромен подарък и поздравителен адрес от името на Кмета на община Доспат Антим Пържанов и от името на служителите в администрацията. Отдадохме необходимата почит…..и слушахме с интерес разказите и спомените й.

Слабичка, жизнена , духовито ни сподели, че е по-известна на всички с името Василейка – име наследено от пребиваването й в Гърция. Нямаше как да не я попитаме за любимите й гозби и храни. Такива за нея са преди всичко млякото, варените картофи и кускус, варива. Ключът към дълголетието навярно се крие в това, че през целия си живот се е хранила с истински храни и е пиела и пие по литър и половина до два литра вода дневно. Кафе никога не е пила. Хапва си от всичко.

Сега баба Василейка живее при един от внуците си – Красимир, който е най-малкият измежду всички внуци. Съпругата му Лина полага огромни грижи за баба си. Тя за нея казва: „баба ми е скромна, без претенции, не може да ти дотежи, че имаш грижи към нея…” Самата баба Василейка е родила 10 деца, като първите й две деца са починали като бебета, а осемте са все още живи. От тях има пет момичета и трима синове. Внуците са общо 20, правнуците31, а праправнуците 14. Последното си дете ражда, когато е била на 51 години. Животът на баба Фатме може да се опише с едно единствено изречение: минал е в много работа /животновъдство и земеделие/ и отглеждане на деца – собствените и на близките. Самата тя казва: „Тая мойта коса е побеляла от деца гледане”.

Работата баба Фатме я препоръчва и към младите. През живота на столетничката е имало различни изпитания, но едно от най-големите изпитания е навремето, когато се е върнала от Гърция тук в Барутин с родителите й и останалите хора. Не е имало буквално какво да се яде. Иначе в Гърция са били ратаи и общо взето добре са се препитавали, но носталгията ги връща в Барутин. Семейството на Красимир се грижи изцяло за баба Фатме. Накрая с майчина прегръдка ни изпрати, видимо удовлетворена от срещата ни. Накара ни да „носим поздрави” на Кмета и всички жители на общината. „Вестника на Община Доспат” изказва огромната си благодарност на баба Фатме, Лина и Краси, че отделиха време и ни посрещнаха. Какво да й пожелаем на баба Фатме, освен здраве и дълголетие. Бъди жива и здрава!