Запознах се с Атанаска Колева в двора на райковския храм „Св. вмчца Неделя.” Заедно с част от децата си, изчакваше края на богослужението, надявайки се на милостиня.В началото поглеждах доста пренебрежително ромката, давайки й по някоя дребна монета.Но една нощ сънувах странен сън – появи се една ръка, която държеше две банкноти по 10 лева. Много ясно ги видях и сред тях силуета на многодетната майка.Щом се събудих, се размислих и реших, че Бог ме насърчи да бъда по-щедра към майката и нейната многолюдна челяд.

Вече бях по-любезна и си поговорих по човешки с Атанаска. Тя ми сподели, че е родила първото си дете, когато е била на 16 години. Тя е от гр. Пещера, но се запознала със съпруга си Пенчо в Смолян. Първото й дете е на 16 години, а 9-ото на 10 месеца и на всички им знаеше имената: Лоренцо, Надежда, Николай, Розалина, Ваня, Ралчо, Ани, Катя и Красимира.Атанаска е много общителна, децата й – също – не спират да приказват на добър български език. По-големите ходят на училище, могат да четат, любимата им приказка е „Червената шапчица”.Многолюдното семейство живее в два фургона в кв. Устово при сравнително добри условия, споделя майката. Тя не се оплаква от нищо – напротив заявява, че обича децата си, „че те са й всичко”. Грижи се за тях, приготвя им любимото ястие – задушени пилешки бутчета с картофи. С малко тъга 31-годишната ромка споделя, че дъщеря й Надежда вече е поела по своя път – омъжила се в Девин и сега й липсва. Ще дойде ден, когато и деветте деца ще се разпилеят по света, и нея ще я споходи самотата. Но дотогава къщата й ще е пълна не само с грижи, но и с радост.

Сийка КЕТЕВА