Животът ми е изпъстрен със сблъсъци със Системата и нейните носители и корифеи, разминаване със Смъртта. В едно изречение: Животът ми е Бестселър. В някаква степен, прилича на живота на Джордж Оруел, който също е слезнал при миньорите под земята, за да вкуси от коравия хляб и труд на Мъжете! Аз не бях синдикален лидер, а грижовен пастир.”

Така описва накратко своя живот Атанас Барбов пред Фрог. Видният общественик от смолянското село Левочево нарича родния си дом “Храм на Познанието”. И като синдикалист, и общественик е контактувал с много медии, издатели и писатели. Ето какво ни разказа той:

Г-н Барбов, в Смолян и дори в областта много хора Ви знаят, като човек, който дава мило и драго за оцеляване и развиване на културата в региона. Как се е получило така, че да отдадете живота си на подобна кауза?

Дължа го на родителите ми, светла им памет:

Баща ми, ми разказваше, как е видял Иван Вазов в Пловдив. Хората го поздравявали със сваляне на шапка и поклон, в знак на уважение и почтителност. Четеше ми стихове на Ботев, Вазов, дядо Славейков и други наши творци – възрожденци.

Ходех прав под масата, когато той ме вземаше на коленете си и слушахме радио „Св.Европа“, Дойче Вели, ВВС, Гласът на Америка, Радио Ватикана. Моите връстници гонеха празната топка на игрището.

Той ме възпита на борбеност, сводолюбие, любопитство към Културата и Политиката, вяра в Бога. Неговият баща и мой дядо – Васил Барбов е бил приятел с Борис Сарафов и Любен Болашинов …

Майка ми, невероятно етичен човек, за разлика от повечето жени от селото не се занимаваше с клюки и интриги. А нещастните ТЕ, бяха превърнали това в спортно състезание, като за постигане на световен рекорд. И това продължава и до днес (…)

Работили си сте с миньори, били сте синдикален лидер, обикаляли сте села и предприятия все с едничка цел – да запознавате хората с книжнината, с родната култура. Това не е ли наивно в днешно време, че преди?

Преди това, съм работил повече от 10 години, на станция за геофизични измервания. Животът ми е изпъстрен със сблъсъци със Системата и нейните носители и корифеи, разминаване със Смъртта. В едно изречение: Животът ми е Бестселър. В някаква степен, прилича на живота на Джордж Оруел, който също е слезнал при миньорите под земята, за да вкуси от коравия хляб и труд на Мъжете!

Аз не бях синдикален лидер, а грижовен пастир.

Обикалях рудници, села и градове, за да ги освободя от СТРАХА! Системата ги бе заразила с този бацил, като с COVID-19. Бе промила съзнанието им и изтрила паметта им. Превърнати бяха в безпомощно стадо.

Разработи Стратегия, чиято цел бе „Ефективно преструктуриране на ГОРУБСО, съобразно новите условия и изисквания за пазарна икономика“. Стратегията налагаше Декомунизация и утвърждаване на Демокрацията в един огромен регион за размерите на страната ни, обхващащ гр.Мадан, Рудозем, Златоград, Лъки и Кърджали, както и околните на тях села. Стратегията бе детайлна и перфектна!

Благодарение на Нели Терзиева ЕПА и РОЙТЕР (тогава), тя успя! Слугите на системата, бяха подготвили сценарий, да бъда отстранен! Неутрализирах ги! Това бях предвидил. Бях готов на саможертва, в името на Демокрацията и Справедливостта. Разказът е дълъг. При проява на интерес от читателите на сайта, бих го изложил подробно. Ще останат изумени и читателите и Вие, от коварството на което те са способни.

ГОРУБСО е българо-съветско предприятие. Абревиатурата означава: Горное Рудодобивное Болхаро-Саветское Обединение. Настоявахме и за смяна на името.

След мой сблъсък с един министър-председател от онова време, хвърлих оставката на Подкрепа.

Последва разпад на синдикализма. Създадоха 5 (пет) синдиката. Статуквото бе възстановено. Комунизмът триумфираше. Кръстиха ме „Разрушителят на ГОРУБСО“, „лицето Барбов“ разнасяха се долнопробни слухове!

Миньорите не знаеха кой е Едуард Бърнейс и проф. Наим Чомски, техниките на манипулация. Бяха обяздени отново! Всеки един от тях, знаеха кой у Азис и Ивана, но никой не знаеше за Никола Макиавели (…).

Процесите в синдикализма са аналогични на процесите в политиката у нас!!!

Революцията „изяде децата си“, както бе казал един мислител.

Вярвате ли на политиците и какво те забравят, веднага щом приключи гласуването?

Знам в кого мога да имам доверие и в кого – НЕ. Натрупал съм знание и опит, които ми дават основание за този категоричен отговор. Мога да бъда манипулиран дотолкова, колкото може да бъде манипулиран Ноам Чомски, примерно и нескромно казано. Тук е мястото да отбележа, че съм имал редкия шанс и възможност, да му поднеса моите уважение и почтителност, чрез първия български журналист, който го е интервюирал. Интервюто не бе публикувано в медиите, а в книга. Да се запитаме: Защо ли? Отговорът е 112 –тото място по свобода на словото (…).

Кое е по-важно за смолянчани – политиката или културата?

Нито едното, нито другото! За масовия смолянчанин, подчертавам – за МАСОВИЯ, е важно кафето, купона, празните приказки, заредената маса. Той хули Демокрацията, политиците, властта. А всъщност нищо не е направил за промяната в положителна насока. В малцинство са тези, които се интересуват от това (…).

Как Ви хрумна да превърнете къщата си в село Левочево, току до курорта Пампорово, в „Храм на Познанието“? И защо добавяте „…в царството на Невежеството“?

Известни личности са посещавали родния ми дом. Изпадали са в почуда от богатата ми библиотека. По време на комунистическия режим, моят баща, бе кръстил „Белия дом“, в знак на уважение към САЩ и тяхната демокрация. Моля го, да ми прости, за смяната на името…

Факт е, че в целия свят демокрацията и културата са в криза! Факт е, че президентът Байдън се обърна към своите сънародници и човечеството в ЗАЩИТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА!

МИСЛЯ, че написаното на моя роден дом, се нуждае от корекция, а именно: … в Глобалната Империя на Невежеството!

Един сериозен изследовател на цивилизациите, бе предупредил: Ние можем да се самоунищожим също така успешно с цинизъм и безверие, както и с бомби. Аз чувам, как стене Земята, от обида и болка, от нашето отношение към Нея. А то е престъпно!!! Бих допълнил този изследовател и Чомски, че всичко, което се случва в момента в Света, дължим на Невежеството на управляващи и управлявани. И едните и другите, са загубили своето себеуважение (…).

Дължа моята признателност към родителите ми, към Бога и всички живи и мъртви мислители и философи, които са ме дарили със свръхчувствителност към нещата за които говоря, черпейки от тях ОПИТ и ПОЗНАНИЕ.

Исак Нютон бе казал: Аз съм стъпил на раменете на титани, затова виждам по-далече от другите. Позволявам си да бъда дързък и нескромен: Аз съм стъпил върху раменете на Исак Нютон и виждам една ужасяваща картина на родния дом, в който всички ние живеем – НАШАТА ПРЕКРАСНА ПЛАНЕТА ЗЕМЯ.

Въпросът на въпросите е: Ще успеем ли да спрем, преди тя да стане факт?

Кои творци и именити българи сте канили в Смолян и си представят тяхното творчество?

Боя се, че няма да изредя всички. Правя това, вече 25 години, това е четвърт век. Гостувал ни е: акад.Никола Николов, авторът на Новият Световен ред; проф. Никола Алтънков, Румен Леонидов, проф. Евелина Келебчева Хр.Христов и Пътуваща изложба за Белене. Най-уволняваният у нас журналист – Георги Ифандиев. Бе представена и Комисията по Досиетата. Предоставиха ми томовете изработени от тях, и заредих регионалната библиотека и активно работещи читалища.

Вече 4 години разпространявам „Черна книга на правителствените разхищения в България“. Търсенето се увеличи 11 пъти! Представих и издателя ѝ – фондация Фридрих Науман. Които отново ще ни гостуват.

Карикатуристите от ПРАС – ПРЕС, вече два пъти. И много други. Нека не ставам досаден за читателите, ако съм го направил досега моля ги да бъда извинен.

Гостувал ни е също така и Ваклуш Толев. Неговата дъщеря Жаклин. Георги Атанасов – спортния и не само (!) журналист проф.Кр.Петков, с неговата книга „Държавата – това съм аз“ , а „АЗ“- а е Бойко Борисов, Иван Бакалов и др. и др…

Предстои ми, представяне на д-р Цветислава Гълъбова на акад. Петър Иванов, проф. Велислав Минеков, ГОСПОДАРИ НА ЕФИРА.

Пандемията, засега стопира тези ми намерения …

Равностоен ли е българинът или нещо не му достига да бъде равен с другите европейски народи?

Въпросът Ви ми напомняна за най-въздействащото послание, на един от Великите синове на Отечеството ни – Дякон Игнатий, „Да бъдем равни на другите европейски народи, зависи от нашите общи задружни сили.“ „Да, ама НЕ! Ние тъпчем на място, тъпчейки се взаимно! Вече три десетилетия … Бих добавил: заслужаваме участта си! А можем! Можем да бъдем в челото на класацията не само в Европа. Но това изисква усилия и Съзнание.

Последното най-трудно се променя. 65% от гражданите на страната ни, не го искат, а чакат. Чакат да дойде Годо (…) Други 15 -18 %, 12 години доиха България, като дойна крава. Простете образния ми език. Все пак съм селянин, нали? Но не понасям селяндурщината (…).

Кои имена от българската култура цените най-много?

Категорично: Кристиян Таков и Стефан Цанев. Кристиян – светла му памет владееше брилянтно и завладяващо слово и изказ. Всички Наши възрожденци! Предпочитам ги. Обичам ги! „Професорското каре“! с проф. Цочо Бояджиев, подписал известната , поне за мен Парижка декларация за демокрация, заедно с още двайсетина интелектуалци от целия Сват.

Контактувам и с едни от най-известните и честни журналисти у нас. Ценя ги, наравно с интелектуалците.

Какво Ви свързва с журналиста Милен Цветков?

Милен беше гледал едно предаване по БНТ, излъчено преди 26 години, посветено на моята библиотека и интереси. Уви, тогава интернет не бе така популярен…

Беше чел и интервюта, които публикувам в местния в.“Отзвук“, както и една публикация, превърнала се в хит в доста сайтове, носеща наслов „Пътят на Вярата карай Левочево – хит по Света“, за което благодаря и на Вашия сайт. Каза ми: „До десетина дни идвам“. Плаках, като видях кадрите по телевизора. Тъгувам и по него, и по Кристиян Таков. И тримата ценим и ценяхме Свободата, Словото, Демокрацията, Справедливостта, Етиката.

Разкажете за „Пътя на Вярата“, който също е Ваша идея?

Предстои да опиша всичко във в.“Отзвук“, подробно. Вестникът качва моите и други публикации в Интернет. Ако изпишете в Google моето име: Анастас Барбов, ще излязат поредица от публикации. Препоръчвам на Вас и читателите Ви, ако проявите интерес, разбира се, да прочетете Интервюто ми със Соня Момчилова и коментарите под него. Тези коментатори, ме стимулират да пиша …

Могат ли младите да останат в България и да се чувстват добре, вместо да търсят препитание в чужбина? Кое ги кара да заминават?

Те вече го правят. Контактувам с млади интелигентни хора, вече се завръщат. В тях ми е надеждата. Отива си не само борисовщината, а и станишевщината. Наблюдавам промяна и в БСП …

Били сте миньор, знаете какво е да се трудите под земята и как това се връзва със стотиците книги, които сте прочели?

Бях приятно изненадан от радио „Св.Европа“, с едно предаване за Джордж Оруел, в което споменаха, че той също е влезнал под земята при миньорите, за да се запознае с техния труд и битие. Вече бях чел за него. Бях чел за проф. Ноам Чомски, когато не само журналисти, а и някои гл.редактори на вестници, не бяха чували за него (…)

Бях чел вече „Психология на тълпите“, от Густав Льо Бон, „Бунтът на масите“, „Маси и власт“ и много други.

По време на управлението на Барак Обама, четох, че той си е взел поредица от книги за четене през отпуска. Една от тях четях в момента – „Шестото измерение“ (…)

Препоръчвам на нашите политици да прочетат „Държавата“ от Фредерик Бастия. Тази книга е четена от Шарл дьо Гол. Кондрат Аденауер и други големи личности в политиката.

Интересувам се също така и от докумнталистика. Преди 10 години, изпратих писмо до известната немска TV ZDF, с молба, да ми изпратят техен документален филм. Само след 15 дни го получих, с благодарствено писмо, че съм оценил тяхната работа! Бях помолил и БНТ за подобен филм. От там ми казах, че трябва да изпратя писмо до Генералния директор, който може да го внесе в Управителния съвет на БНТ, и те, ако го одобрят, ще получа филма, който трябва да заплатя. Отказах се! … Същия филм получих от неговия автор, с автограф и благодарност за проявения интерес (…)

Какво си казвате всяка вечер, преди да си легнете и сутрин, когато отново сте на крак и поемате към нови предизвикателства?

Всяка вечер благодаря на Бога, че ми е помагал да реша един или друг проблем от обществена потребност. Когато се събудя рано сутрин, пред мен стоят други подобни задачи. Съзнанието ми в момента, е окупирано и подложено на инквизиция от собствената ми съвест, пред въпроса: Можем ли, да отвоюваме Смолян от гербаджийската хватка, в името на неговите граждани и тяхното добруване и развитие?!…

А това изисква не само молитва, а и работа, усилия, воля и познание.

И, ако позволите, бих искал да споделя нещо, което само не пръв поглед е нещо лично:

Щял съм да нося името на Ян Масарик – син на Тамаш Масарик, известен в Европа демократ.

Ян Масарик е убит от КГБ на 10 март 1948 г. Аз съм роден на 27 март, същата година.

Семейният съвет спира това намерение на баща ми, за да не навреди това на бъдещето ми, а и на тях.

Това, а и много други събития, са определяли моето отношение към Политиката и Демокрацията. И както е казал Аристотел: Демокрацията не е избор на най-достойните, а на себеподобните! В едно изречение само, е казано всичко. Абсолютно всичко!!!

И последно: Мартин Лулетр Кинг произнесе някога реч, под наслов: „Имам една мечта“

Аз също, ИМАМ ЕДНА МЕЧТА! Искате ли, да я споделя?